RIP Виктор Пасков

[Yan]

Почина писателят Виктор Пасков
17 април 2009 / News.dir.bg

Писателят Виктор Пасков е починал в Берн, Швейцария вчера вечерта от рак на белите дробове, съобщиха за БГНЕС близките му. Тялото ще бъде пренесено в България и погребано тук.

Виктор Маринов Пасков е роден на 10.09.1949 г. в София. Завършва гимназия в София и консерватория в Лайпциг (1976). Свири в джазови формации; до 1980 работи като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия.
Литературен и музикален редактор към Агенция "София прес" през 1980-1987. От 1987 е редактор и кинодраматург в Студия за игрални филми "Бояна". През 1990-1992 живее в Париж. Дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964. Публикува разкази и новели в литературни периодични издания.
Основна тема в творчеството на Пасков е проблемът за духовното оцеляване, резистентността срещу социалната и нравствената бруталност на действителността, за съхранението на творческото начало като възможност за етична и естетическа сьпротива. В прозата му се преплитат различни културни пластове; често композицията е подчинена на законите на музиката, езикът е силно експресивен, което създава ново равнище на художествената условност.
Втората книга на Виктор Пасков "Балада за Георг Хених" е публикувана във Франция (1989) и е преиздадена от изд. Seuil през 1990. За нея получава Голямата литературна награда на Бордо (Франция). Преведена е също в Англия, Германия, Испания, Полша, САЩ, СССР, Чехия, Словакия, Швейцария. Автор е на киносценариите "Ти, който си на небето", "Индиански игри", "Пльонтек" и "Духове".

[Jen]

Мир на праха му.

Много тъжно. Не знаех, че е бил болен.
("Балада за Георг Хених" е за мен една от най-хубавите български книги.)

[Marfa]

Бог да го прости Много го харесвах и аз!

[Interpreter]

Е, жалко наистина Аз го открих с онова томче, дето го издадоха ВАЦ-овете, жесток автор. "Германия - мръсна приказка" е убийствена за нещастното ни поколение.
А между другото така и не разбрах за какво толкова го ядоха биографът на Лили Иванова и приятелчета

[alvinator]

Ядоха го (и той тях) по два повода: по-лесният за проследяване беше посмъртно издадения роман на Калчев, подписан от Даверов. А по-комплексният - разпрата, която започна с Георги Господинов като сблъсък на генерации, пренесе се в един брой на Л'Еуропео във връзка с пражките събития '63 и накрая избуя съвсем като война между старите и новите писатели. Включиха се Даверов, Волгин и т.н.
Грозна работа.

На мен ми говориха много за Баладата, скоро ще я чета.