Здравословните съотношения между литература и философия

[Tiam]

Без да споменавам тенденцията да се изменят в полза на второто ще помоля само за мнение какви са тия съотношения и какви трябва да бъдат във фентъзито и фантастиката.

[passer-by]

53,5 / 46,5 % във фентъзито.

65,3 / 34,7 % във фантастиката.

Това важи за всички автори, всички течения, всички поджанрове и всички стилове. А, и всички възрастови групи. Както и всички времеви периоди. Изключенията се заклеймяват като нездравословни и се горят на клада, по възможност заедно с прегрешилия автор.

[Roland]

Първо може би е добре малко да уточниш как точно дефинираш "философия" и какво визираш под "литература". Щото буквалистки погледнато размишленията морално ли е да убиваш орки не са философия, а ВСИЧКО, написано между страниците, е литература

[Tiam]

Добре де, достатъчно свободно употребявате и двата термина, за да си позволите да ги разберете и в този смисъл. Колко книги са възхвалени по ревютата, защото "има философия".
Но, хайде, проста дефиниция, нищо, че много може да зависи от контекста. Литература- експресивното, философия- всичко, което изказва и аргументира някаква идея. Ще задам въпроса по друг начин, малко ще го попроменя: Каква част от сюжета е приемливо да се жертва за идеята? Как е най-добре да се изрази идеята?

Като наклоних "какви" намекнах за характеристика, различна от количествената.

И забележете, че питам тук, не в Цитаделата.

[Roland]

Там нямаше ептен да ти схванат въпроса, те книги с идеи не четат

Ами виж, зависи от целта на произведението. Ако целта му е развитие на идея, то история може буквално да НЯМА или да е абсолютно про-форма (Stand on Zanzibar на Брънър, Dying Inside на Силвърбърг, милиони други заглавия). Ако обаче целта му е да развие най-вече история, хубаво е идейният фактор да допринася за нея, а да не отмества вниманието. За мен например Ериксън в последните си три книги монументално се олива с това съотношение и затова те изглеждат развлачени и често досадни. Човек на ръба, но все пак без да падне в негативната част на спектъра, е Скот Бакър и неговата The Prince of Nothing фентъзи трилогия (предстоящо излизане тия месеци).

[Marfa]

Е добре де, ама ти питаш

Каква част от сюжета е приемливо да се жертва за идеята?

обаче не искаш количествени характеристики. Как се предполага да изглежда отговорът на такъв въпрос?

После, какво значи "какви трябва да бъдат съотношенията философия:литература във фентъзито и фантастиката"? Искаш да знаеш дали има някаква международна мерна система от типа на СИ, в която е дефинирана единица мярка за философия във фантастичната литература ли, що ли? Ако това питаш, такава единица мярка няма. В едно произведение може да има философия, може да няма философия, може да има евтина философия, много работи може в зависимост към коя целева група е насочено то. Винаги съм си мислела, че това е очевидно.

Какъв ще е следващият въпрос? Каква част от детските книжки е допустимо да е заета с картинки ли? Като под "каква" се няма предвид количествена характеристика, разбира се.

И какво общо има Цитаделата? Кълна се, не разбирам за какво е тази тема.

[Tiam]

И аз не разбирам как Пратчет може едновременно на места да звучи като учебник и да е хипер-забаният-и-увлекателен автор

[Marfa]

Ми ето на. Който си го може, го може.

[Roland]

Стига заяждане де! Въпросът беше малко неясно зададен, но това не го прави лишен от смисъл Факт е, че баланс между тия две неща ИМА и немалко автори губят усета за него. Макар че като цяло май може да се злоупотреби само с твърде МНОГО "философия", а не с твърде малко...

[Demandred]

За мен нещата стоят така - идеите са хубаво нещо, обаче не може да са единственото важно в художествена творба и всичко останало да е тотално неразвит фон за тях. За тази цел си има есета, научни статии и книги и т.н. С други думи, ако авторът има за цел да ни убеди в идеите си, пишейки художествена литература, той трябва най-малкото да добави към тях интересни герои и/или сюжет, и да свърже идеите си със останалото по ннякакъв начин, който не е твърде изкуствен и неестествен. Книгите от поредицата за Малазана са добър пример за това и в положителен, и в отрицателен аспект - в ранните от тях идеите бяха много добре съчетани с сюжета, сетинга и героите, обаче в последните няколко всеки герой стана филисоф и безкрайните им размисли на тема безсмислието на битието тотално затлачиха сюжета.

Естествено точно съотношение между развитието на сюжета/героите/сетинга и това на идеите не може да се даде, а и всеки читател си има някаква лична поносимост към максималното количество "идейност" в творбата.