Темата, в която Амелия и Вивиан да направят анализ на...

[Roland]

...експерименталността на Sin City, а и като цяло да се говорят общи приказки за комерсиалното, експерименталното и ягодовото кино, както и за правилата в киното, и други important matters of movieness, свързани, или пък не, с Watchmen, The Dark Knight, а може би и други филми.

...

[Amelia]

Kewl!
Само че да се тури и името на Вивиян горе, щото тя е тая дето пише баш чаршафите. Иначе ще откажа да пиша.

Та Син Сити - както някой тук вече каза (май адаша беше), това може да се приеме за първия филмокомикс (имаме 3 отделни чаптъра, които са запазени по тоя начин във филма, 1:1 филмиране, отново пресъздаване на цели панели), макар че комиксовостта не я усещам като в 300 и Уочмен, щото действието тече по-добре. Това, с което намирам филма за експериментален е визията. Вивиян може да обясни как е постигната, аз виждам крайния резултат - мрачен обезцветен филм с няколко искрящи изкуствено оцветени елемента в него. Мега яко! Дотогава не бях виждала такова нещо (въпреки че разните филтри и мрака далеч не са патент на Син Сити-то). Това отново е направено заради комикса, който сам по себе си е експериментален - само черно и бяло (и няколко отделни оцветени елементи като във филма), без нюанси, без смесване между тях.
Другото, което ме кефи и ми се струва все пак някаква новост е, че са подбрали за филмиране комикс на различна тематика от тази с някой маскиран герой или супергерой с някъф тежък франчайз с милиони различни комикси - главните протагонисти тук са отрепки, курви, оръфляци и психопати - много филм ноарско. За друг подобен случай на "негероичен" комикс се сещам само за Road to Perdition. Иначе до Син Сити-то си гледахме все разни нещо-мени. Аз даже не знаех, че съществуват завършени комикси по едно малко томче. Тоя филм беше първият, който ми показа, че филмите по комикси могат да бъдат различни (това щото разбрах, че Роуд ту пердишън е по комикс доста след като го бях гледала, де).

Иначе си е комерсиален, дума да няма.

[Roland]

Една оф-топик вметка: нищо експериментално няма в комикса Sin City. В комиксите похвати има толкова, колкото има художници, от десетилетия при това.

И по темата - не съм съгласен, че е иновативен с подбора си на източник. От Ада (още 2001) също е по комикс (пак на Алан Муур апропо). Не споря, че мнозинството комиксови филми са супергеройски (то е щото мнозинството КОМИКСИ са такива), но Sin City подчертано не е нито първият, нито вторият, който излиза от този стереотип.

За останалото чакам Тони да си каже.

[Amelia]

От Ада не съм го гледала, трябва да го потърся. Аз казах за мен кое е променило възгледа ми към комиксовите филми.

Иначе, дай ми пример за други комикси, в които артът е само черно и бяло.

[Roland]

Ъм, сега говорим за кой филм е експериментален, не за това кой на теб какво ти е променил

Ше поразровя и ше ти пиша. Пасъра по трябва да може да ти отговори.

[passer-by]

Иначе, дай ми пример за други комикси, в които артът е само черно и бяло.

Walking Dead. Много хвален от феновете на зомбита.

From Hell на Алън Мур. Впрочем, чувам, че филмът е много по-олекотена версия на комикса, който пък бил адски тежък (историята на Джак Изкормвача и викториански Лондон). Филма съм гледал. С Джони Деп е. Хареса ми. Комикса не съм чел.

Bones на Джеф Смит. Води се една от най-големите класики в жанра. И не е супергеройски.

Това са само три от най-известните заглавия. Повечето в наше време са цветни, така е.

Обаче дали артът е черно-бял или с повечко цветове не е непременно решаващо от гледна точка на оригиналността на зрителния аспект в частност и историята като цяло.

Дето вика и Симеон - комиксови похвати много.

В Promethea на Алън Мур например (цветен комикс) пътуването през десетте измерения на Кабалата е показано с различни художествени стилове за всяко измерение. А художникът си е един и същ. Резултатът е великолепен.

[Marfa]

Я виж ти! Ми като не съм се интересувала, не знаех, че From Hell е по комикс. И наистина беше много дибър филм!

[Amelia]

Става дума САМО за черно и бяло, без да преливат едно в друго, без някви смесици от тях. Иначе сичките манги са чернобели.

Пример:


Има ли други такива?

@Roland, аз за това като говоря за ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОСТ говоря за визията. Другото е просто малко по-ново и неизтъркано от употреба.

[tigermaster]

мрачен обезцветен филм с няколко искрящи изкуствено оцветени елемента в него. Мега яко!

Само че го има и в "Списъкът на Шиндлер", а и, предполагам, в още доста филми. Иначе на "Син Сити" това му беше от големите плюсове, де, и много радваше.

[Amelia]

True. И в списъка на Шиндлер имаше нещо такова, ма ми седеше много по-различно, някак бледо. А цветовете в Сити-то светят направо. И контрастът черно-бяло е много силен, почти като в комикса, не като в обикновен черно-бял филм. Малко замязва на ноар-филм така. Предполагам дигиталните технологии са позволили разни неща да се доведат до екстремност - такова наистина не съм виждала другаде.

[Lubimetz13]

Ако се базира експериментаторският фактор на даден комикс върху броя цветове, които се използват в оцветяването му... Ок, осъзнавам, че Амелия не казва това, но комиксът Sin City по никакъв начин не се класира за експериментална визия. Всъщност единствените американски комикси от близкото минало, които са ме впечатлили в тази насока, са няколко заглавия на AdHouse, които успяват да напипат баланса между симплистика, новаторство и грозотия, като например Skyscrapers of the Midwest и Zig Zag, и Maus, [off-topic] който някак си е успял да спечели единствената награда Пулицър, присъждана някога на комикс, без да е писан от Алън Муур - МЪКАТА [/off-topic]. А иначе Sin City си е много изпипано заглавие. Просто не бих казал, че усиленото вдъхновяване от Вазарели и други представители на опарт движението е признак, че някой се е скъсал да експериментира точно. Да, изисква се въображение и майсторство, за да подбереш от кого да крадеш и да го направиш добре - това съвсем сериозно го казвам - но не е апотеозът на зенита на върха на експерименталната мисъл.

Това за комиксите. За филми няма да говоря, защото не разбирам

[Amelia]

Ще си говорим за Вазарели, когато той направи комикс.

Кво за бога наричате експерименталност в няква медия??? Май с тва трябваше да почнем.

Ако утре някой вземе похватите към светлината и цветовете на импресионистите и си направи комикса с тях, това няма ли да е експеримент в медията комикс???
Това, че някой взима шум от стоманолеарна и я слага в музиката, създавайки нойз, не е ли експериментално?

Експериментално за мен е:
- нещо абсолютно ново и невиждано досега в нито една медия (в случай че изобщо е възможно)
- влагане на някакви елементи в дадена медия, които досега не са съществували в нея, но ги е имало в друга медия
- в една и съща медия, трансфер на характерни елементи на различни нейни проявления между различните проявления
- изкривяване на съществуващи елементи до някакви екстремуми.
- комбинация от некомбинируеми неща в едно и също проявление или между проявления на дадена медия

Въобще всичко, което води до нещо, което светът не е виждал досега В ТАЗИ ФОРМА и с което се минават някакви установени норми.

В тоя ред на мисли, Вазарели или не, това, което Милър е направил с двата си цвята, Е експеримент, независимо от това колко грозно им се струва на някои хора, в случай че няма други такива комикси отпреди него. За което чакам включване от знаещите.

[Lubimetz13]

Не бих нарекъл комиксите медия, отделена от останалите визуални изкуства. А опартът обхваща визуалните изкуства като цяло, не просто графиката или пластиката, или текстила. Въвеждането на едно течение в нов контекст не е баси земеразтърсващото новаторство. Смело решение е, но не е експериментално.

Не мога да се сдържа да не допусна, че определенията ни за експериментално се различават доста...

А тоя пример със стоманолеярната беше малко в зоната на здрача. С което искам да кажа, че беше невалидна аналогия.

Edit: Надявам се, че никой не се заблуждава, че Франк Милър е измислил контрастната графика...?

[tigermaster]

В тоя ред на мисли, Вазарели или не, това, което Милър е направил с двата си цвята, Е експеримент, независимо от това колко грозно им се струва на някои хора, в случай че няма други такива комикси отпреди него. За което чакам включване от знаещите.

Само че това, което Родригес е направил от произведението на Милър, ми е трудно да го класирам като експеримент, понеже нещо твърде подобно Спилбърг е направил дванайсет години по-рано, макар че е търсел тотално различен ефект.

[Vivian]

Това нещо съвсем се разраства! Аз викам да почнем да ги издаваме на installments, поне да припечелим нещо...от чаршафосването...

Първо по Син Сити въпроса: аз лично не виждам абсолютно нищо експериментално, свързано с филма (затова и ми беше любопитно да прочета теории по въпроса).

Значи на мен черно-бялото заиграване (чийто контраст ОПРЕДЕЛЕНО е постигнат в тази му наситеност благодарение на дигиталните технологии) тотално не ме впечатлява откъм иновация, защото освен в споменатия Шиндлер, съм му се нагледала в значителна част от 80-тарските филми на Уди Алън (заедно с 90-тарския му Celebrity), в Earserhead, в Криле на Желанието, The Man Who Wasn`t There на Коен, пък ако трябва обезателно да си избера някъде, където го има ефектът с цветните петна, то ще бъде Плезънтвил.

Относно тематиката да е различна от супергерои или изверци: освен споменатите заглавия, American Splendor, Mask (ако освен не го бройкаме за супер-герой), Josie & the Pussycats, Ghost World, A History of Violence (макар, че излезе същата година като Ситито), Virus...май тези са, които съм гледала.

Сега за експерименталното кино (щото не съм се замисляла какво точно е мнението ми по въпроса с всички медии чак пък), с обещание, че няма да е във форма на лекционен чаршаф отново!!!

За мен авангардно (експериментално) кино е всичко онова, което е било планирано далеч преди реализацията му като реакция срещу комерсиалното кино и срещу самата поп-култура, като определено идеалният пример би бил симбиоза между съдържание и средствата, които са комуникирали това съдържание с публиката. Разбира се, гледала съм и филми, които са изградени само и единствено от средства, без съдържание...и са тотално в графа "експериментално" кино. Като цяло, установила съм, че се слага огромно ударение на формата, за сметка на послание/ съдържание/ идеи. То е много тясно свързано с абстрактното и нелинеарното и винаги е иконокластично (баси, такава дума имаме ли на БГ??? ). Винаги има за цел да остане неразбрано по категоричен начин (или да бъде тълкувано по твърде много различни начини).