God, are you there?

[Roland]

Странно как успя в един пост да кажеш "въпрос на нагласа" и да ми обясниш, че съм сляп Bias much?

[Marfa]

Аз пък разбирам какво имаше предвид Рол. Тоест, как да го кажа, свят, без загадки. Случи се нещо необичайно и човек тутакси си казва, че това е защото... Всичко е предопределено, всичко се знае, а и да не се знае, ако се случи, може тутакси да се обясни. Няма тръпка. Бе няма как да го обясня точно.

[Amelia]

Разбира се, че съм biased. Може да съм човек на науката, но все пак съм човек. Въпреки че в точно тва твърдение няма нищо biased. Ти СИ сляп за удоволствието, което науката и определен тип знания могат да ти дадат, най-малкото, щото нямаш опита и информационната база, за да си ги изпитвал някога. Да ти го обяснявам така е все едно да ти обяснявам кво е удоволствието от клиторния оргазъм - всичко ще остане на теория за теб, може да имаш някаква идея, но няма да го усетиш така както го усещам аз. Затова ми даваш едностранчивата гледна точка на неукия в точните науки, но емоционален човек. Аз пък не познавам изкуството (или поне класическата музика) в дълбочината, в която ти го познаваш и не мога да се изкефя на неща, които ти виждаш, а аз - не. И аз нямам нужния информационен бекграунд и опит. И аз съм неука и сляпа. Да ми го обясняваш е все едно да ми обясниш усещането от мъжкия оргазъм.

И в това няма НИЩО лошо - очовечаването на знанието е това, което ще опази магията и чара в живота ни дори когато човечеството е научило всичко (в случай че това въобще е възможно преди да изчезнем като вид).

Така стана ли по-ясно и почна ли да се чувстваш малко по-малко нападнат иу параноичен?

[Roland]

Всъщност не. За разлика от клиторния оргазъм, удоволствието от науката ми е изцяло достъпно и съм го изпитвал на ниво детски буквар (математиката в училище). Не се съмнявам, че е още по-яко, когато си навътре, но това има точно НИЩО общо с онова, за което говоря аз.

Да обясниш ВСИЧКО не е удоволствие. Това, че животът не би ти стигнал да възприемеш цялата информация не може да промени факта, че ти знаеш, че тя Е достъпна. Че мистерии няма. Че абстракции няма. Че вяра няма.

Наистина ли е нужно да ти обяснявам удоволствието от необяснимото и абстрактното? В смисъл, толкова ли закопчан е интелектът на учения, че да не може да осмисли концепцията за удоволствието от ЛИПСАТА на точни дефиниции в конкретни случаи? Съмнявам се.

[Marfa]

Е, мисля, че на Амелито няма нужда да й обясняваш удоволствието от необиснимото и абстрактното Като срещне нещо необяснимо, а нея е удовлствие да се опита да намери път към неговото обяснение. А и не съм забелязала да не се кефи на абстрактното. Все пак обича и да чете, и да слуша музика, даже дори обича и Сашо!

[Amelia]

Ми не, Марфе. Загадките са за да се отгатват нали? А веднъж отгатнати не спират да кефят задължително.

Когато си играя със сламката в чашата с кола ще знам, че покачването на течността в нея се дължи на капилярните явления и на повърхностното напрежение на колата. Мога да си задам въпроси и евентуално да отговоря на тях за това как влияе химическия състав на колата върху тези явления. Какво ще се промени, ако променя диаметъра на сламката. И т.н. Тоя процес ще ми докара голям кеф, въпреки че вече е отгатнат. Може нещо да не ми е наред в главата, че тея неща да ме забавляват, ба ли го? Хора секви.

В същия тоя момент фондовата борса в САЩ се срива и аз си нямам и хабер що, как и т.н., щото е в една област на знание, с която нямам почти никакъв контакт. Това е информация, достъпна в момента за колективното човечество, но не и за мен като индивид. Ще ми стане достъпна като се образовам по въпроса. Така ще мога да си го обясня. След което вече ще знам за капилярните явления и за фондовата борса, но няма да знам нищо за банковото дело, международните отношения, рандъм индийско наречие,
късния барок в изобразителното изкуство, романтизма в западната литература и т.н. Схващаш ли ми мисълта? Това че някой някъде е обяснил нещо не означава, че обяснението ми е достъпно на мига, че очарованието от загадката ще изчезне, когато някой я реши преди мен и вместо мен и т.н.

А пък в това да прилагаш знанието си за различни реални проблеми е вече ЕБАСИ кефа, при това ЕБАСИ различния кеф. Примерно - теорията на лигандното поле приложена на практика към активните центрове на медсъдържащите комплекси, които изучавам. Ма кво да ви обяснявам. Според вас - кво? Удоволствие може да се получи само при акта на създаване и анализ на някаква фикция от литературен, визуален или музикален характер??? Не ми казвайте такова нещо, плз.

ОМГ, аз мога да се удивя от и накефя на гениалността на мирозданието само докато се придвижвам напред по дадена повърхност, щото заради силата на триене мога да го направя. Или като гледам цвета на дадена дреха да си представям какви електронни преходи се случват в това багрило. Или като гледам иглестите кристали по прозореца и си представям подредбата на молекулите в тях и на кви точно симетрични оператори се подчинява въпросната кристална решетка. Почвам да си мисля, че водя много по-богат емоционален живот от сичките творци, взети накуп баси.

Ще ми говорите за абстрактното, когато научите математика.

Вяра никога няма да спре да има. В света има достатъчно стохастика за тая цел.

[passer-by]

ОМГ, аз мога да се удивя от и накефя на гениалността на мирозданието само докато се придвижвам напред по дадена повърхност, щото заради силата на триене мога да го направя. Или като гледам цвета на дадена дреха да си представям какви електронни преходи се случват в това багрило. Или като гледам иглестите кристали по прозореца и си представям подредбата на молекулите в тях и на кви точно симетрични оператори се подчинява въпросната кристална решетка. Почвам да си мисля, че водя много по-богат емоционален живот от сичките творци, взети накуп баси.

Ще ми говорите за абстрактното, когато научите математика.

http://www.amazon.com/Unweaving-Rainbow ... 539&sr=1-1

Amazon.com Review
Why do poets and artists so often disparage science in their work? For that matter, why does so much scientific literature compare poorly with, say, the phone book? After struggling with questions like these for years, biologist Richard Dawkins has taken a wide-ranging view of the subjects of meaning and beauty in Unweaving the Rainbow, a deeply humanistic examination of science, mysticism, and human nature. Notably strong-willed in a profession of bet-hedgers and wait-and-seers, Dawkins carries the reader along on a romp through the natural and cultural worlds, determined that "science, at its best, should leave room for poetry."
Inspired by the frequently asked question, "Why do you bother getting up in the morning?" following publication of his book The Selfish Gene, Dawkins set out determined to show that understanding nature's mechanics need not sap one's zest for life. Alternately enlightening and maddening, Unweaving the Rainbow will appeal to all thoughtful readers, whether wild-eyed technophiles or grumpy, cabin-dwelling Luddites. Excoriations of newspaper astrology columns follow quotes from Blake and Shakespeare, which are sandwiched between sparkling, easy-to-follow discussions of probability, behavior, and evolution. In Dawkins's world (and, he hopes, in ours), science is poetry; he ends his journey by referring to his title's author and subject, maintaining that "A Keats and a Newton, listening to each other, might hear the galaxies sing." --Rob Lightner --This text refers to an out of print or unavailable edition of this title.

From Publishers Weekly
Keats complained that Newton's experiments with prisms had destroyed all the poetry of the rainbow. Not so, says Oxford biologist Dawkins (The Selfish Gene) who, in an eloquent if prickly defense of the scientific enterprise, calls on the "two cultures" of science and poetry to learn from each other. Yet Dawkins cautions against "bad poetic science," i.e., seductive but misleading metaphors, and cites as an example " 'Gaia': the overrated romantic fancy of the whole world as an organism," a hypothesis proposed by atmospheric scientist James Lovelock and bacteriologist Lynn Margulis. Dawkins (continuing a celebrated battle that has been raging in the New York Review of Books) also lambastes paleontologist Stephen Jay Gould for "bad poetry," rejecting Gould's theory of punctuated equilibrium, which holds that new species emerge during relatively short bursts of evolutionary advance. In these conversational, discursive essays, Dawkins is, as always, an elegant, witty popularizer, whether he is offering a crash course in DNA fingerprinting, explaining the origins of "mad cow disease" in weird proteins that spread like self-replicating viruses or discussing male birdsong as an auditory aphrodisiac for female birds. However, in venturing into realms beyond the immediate purview of science, he reveals his own biases, launching into a predictable, rather superficial assault on paranormal research, UFO reports, astrology and psychic phenomena, all of which he dismisses as products of fraud, illusion, sloppy observation or an exploitation of our natural appetite for wonder. Dawkins is most interesting when he theorizes that our brains have partly taken over from DNA the role of recording the environment, resulting in "virtual worlds" that alter the terrain in which our genes undergo natural selection. Agent, John Brockman. 50,000 first printing; first serial to the Sciences.
Copyright 1998 Reed Business Information, Inc.

[Roland]

Уф, все по-често си задавам въпроса дали научният фетишизъм не ме дразни повече и от религиозния фанатизъм, и от интелектуалния снобизъм... Още не съм решил.

[Amelia]

Кисело ти е гроздето.

Никой не те кара да ставаш учен и да виждаш света през моите очи. Само ще те помоля в мое присъствие да внимаваш с изказванията си по адрес на науката и учените, за да не почна да те третирам като делюжъна.

[Roland]

Не ми е кисело, а ми е безвкусно.

Науката е най-висшето проявление на съзиданието, носи ВСИЧКО, което би могло да носи изкуството или религията, ама по ПО-ЯК начин, плюс още много други работи, дето никъде другаде ги няма.

Ми смешно е, комплексарско е и е малко тъжно. А и кому е нужно? Различни сфери, различни цели, различни постижения.

Баси, що никой от хората на изкуството в тоя форум ВЕДНЪЖ пък не взе да се тупа в гърдите колко неговата материя дава всичко нужно на човека от сега и до края на вечността?

[Vivian]

Баси, що никой от хората на изкуството в тоя форум ВЕДНЪЖ пък не взе да се тупа в гърдите колко неговата материя дава всичко нужно на човека от сега и до края на вечността?

Защото някои от тях все пак вярват далеч по-сляпо на науката, или са по-склонни да приемат, че науката "не се пипа"...

[Roland]

Нарича се "уважение към нещата, които не познаваш".

[Vivian]

Нарича се "спотаен респект към ефемерното".

[RAT400]

Науката е най-висшето проявление на съзиданието, носи ВСИЧКО, което би могло да носи изкуството или религията, ама по ПО-ЯК начин, плюс още много други работи, дето никъде другаде ги няма.

бе не знам дали да се меся, ама тя това никъде не го е казала... Аз поне прочетох, че науката предлага удоволствие, което лично на нея й харесва поне колкото това от изкуството...

Изключая онова изречение, че води по-богат вътрешен живот от всички творци накуп, което беше явна хипербола, никъде не намерих нейно изявление "изкуството съкс"...

[Marfa]

Нещо такова! И внезапно погледнах и през погледа на Амелито. И да, разбрах я и ми стана интересно. Нещо като "ей, туй чудо как яко си функционира, неговата мама!". Има резон, не мога да отрека. Но много еони ще изтекат, докат стигнем да разсъждаваме по тоя начин, мисля си.