Цялата работа тръгна от нещо, което исках да подхвана в Оная Тема™, но тя така се извъртя, че това стана невъзможно. Днес се заприказвахме с Жоро по въпроса, та той ме посъветва да отворя Нова Тема. Първо не исках, щото да не стане пак въргала, но после, след кратък размисъл, реших, че вероятно хората тук са напълно способни да не се хващат за гушите, ако поискат, а може би дори са склонни да се изслушват. Е, поне четат...
И така, след това необходимо встъпление, бих искала да пусна за дискутиране въпрос, породен от думите на Дидро:
"Човек няма да бъде свободен, докато не изгони Бог от разума си"
Въпросът ми е това точно как освобождава човека и какво точно му носи.
Ще поясня защо питам.
Да разгледаме следната съвсем реална ситуация. Човек загубва цялото си семейство при самолетна катастрофа. Какво точно му носи категоричната му убеденост, че това е, край, дотук беше? Жена му, близнаците, двумесечната му дъщеричка, тях вече окончателно, финално и необратимо ги няма. Имаме един напълно свободен, макар и съкрушен човек.
Човекът, изправен пред стената за разстрел, който слуша изщракването на оръжията и с абсолютна сигурност знае, че след малко куршумите ще полетят към главата му, а със същата сигурност съзнава, че след разстрела го очаква само червей, ще си позволя да перефразирам Вапцаров, очевидно е един свободен човек. Какво му носи знанието, което профучава със скоростта на куршума в челото му, че всичко е било напразно, а след малко ще стане на пръст и това е?
Защо е хубаво да сме свободни? Какво ни носи това?
Discuss!
