Нямам време да поствам сериозно, освен за да кажа, че съм твърдо съгласен с Трип, че интерлигентната вяра и религиозност е много повече духовно и художествено изживяване, отколкото логическо и аналитично мислене.
Когато под дефиницията ти за вяра фигурира и това, че си установил, че вярваш в бог от чисто статистическото допускане, че го има, това е интелигентна вяра от чист логически и аналитичен тип. Духовното и художественото, така както ги представяш,нямат нищо общо тука. Не са задължителни за самият акт на вяра. Може да са желателни за израза или схващането на тази вяра, в зависимост от това как е настроен съответният човек.
Емоциите, удоволствието и т.н. могат да бъдат резултат от логиката и аналитичното мислене, както и от нещо "по-хуманитарно". За мен освен това, те сами по себе си имат сериозно научно обяснение и са си чиста аналитика - имаме причина, имаме емоционално следствие, базирано на разни психологически и физиологически фактори. Този отговор е твърде комплексен и ние все още не знаем много неща за психологията и физиологията, за да го обясним, но като ги узнаем, ще го обясним. Т.е. духовността и художествеността са чиста математика, само дето още не знаем точните формули.
Та в тоя ред на мисли, в разговора си с Роланд ползвам и информацията от темата за Стефани Майер, че според него търсенето на логично обяснение за всичко води до тъжно съществуване. Което ми показва неразбиране на науката, леко презрение към нея и преференция към нещата, които са му по-близки - т.е. "неподлежащите на обяснение" и "вълшебни" духовност и емоции.
пасър-бай добре си каза за фанатизма. Това е поведение, не отрицание на теория на някаква фактологическа база.