Действително нещата като "Той ме погледна с божествено красивите си очи, блеснали по божествено красив начин върху божествено прелестното му лице, прошепна "здравей" с божествено мелодичния си глас и положи божествено красивия си задник на чина" са откровено забавни
Ся, ясно, авторката е неопитна, та наистина не знае, че няма нужда от толкова наситено повторение на очевидни факти. Проблемът е неин, дето не знае как точно да ни убеди веднъж завинаги в нещо си. Изненадвам се по-скоро от очевидната липса на редакторска намеса. Тоест, толкова божествено очевидна, колкото божествено красив е Едуард.
Освен това се запознах и с българския превод на книгата. Потресох се, че книга, написана с елементарен език и стил, която дори аз, с твърде умерения си английски, прочетох почти без употребата на речник, е пусната на българския пазар в толкова ръшнато състояние. Колкото преводът на ХП беше добър, толкова е тоя е някаква... смешка. Фен-преводите, които по едно време заливаха нета, ами те, как да кажа, просто бяха по-добри. Пълно е с грешки. Имам предвид грешки, които отличниците-гимназисти рядко допускат. Пунктуацията е спорадична. Бъкано е с деепричастия. Когато е несигурна, Бела вместо да започне изречението си с "амииии" или нещо подобно, го кара с "ъм". Какво е това "ъм"?! Да, на английски се казва "ъм", не споря, като се казва и "ауч" вместо "ох". Тавтологиите са парадоксални. На английски няма проблем, но на български тези неща се чистят, за Бога! И кой е тоя, който има претенции за владеенето на език до степен, че да превежда, пише с чиста съвест "нетолкова"? Примерите са много и потресаващи, но книгата в момента не е пред мен, та да цитирам.
Крайното впечатление е, че от "Егмонт" са пробутали текста на петнайсетгодишната щерка на чистачката, за да направят услуга на кака Мара. И след като преводачката окепазява книгата, редакторът дори не я и поглежда. Наистина странно. Все едно някакъв паралелен на харипотъровия Егмонт се е захванал със "Здрач".

Аз лично не разбирам...