Официалният Стефани Майер топик

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
User avatar
shannara
Misting
Posts: 260
Joined: Tue Jan 11, 2005 1:39 pm

Post by shannara » Wed Feb 11, 2009 5:40 pm

Цялостното ми впечатление от поредицата беше много положително, като изключим душевните драми на Бела във втората книга (вярно - достоверно, но твърде проточено описание на самоизолация).

Иначе за тези, които са харесали поредицата, но искат повече секс, кръв и други телесни течности, препоръвам поредицата за Суки Стакхаус на Чарлийн Харис. :)
Там четенето на мисли го прави човекчата, а на вампирите не могат да им прочетат мислите. Има и сериал по първата книга, продукция на HBO.

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5788
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Post by Ghibli » Thu Feb 12, 2009 10:04 pm

Elayne wrote:Кое конкретно? :)

(следват спойлери от трета книга)
Spoiler: show
Натрапването му на Бела, опитите му да й 'отвори очите' за това колко много го обича, насилствените целувки, smug самовлюбеното поведение. Просто... argh.

Това пък на мен ми хареса като начин на действие – иначе какво трябва да направи един мъж, който трябва да се състезава за една жена? Да седи в ъгъла и да се цупи, че тя харесва другия повече от него? А самовлюбен и smug никога не е бил, напротив, доста самоирония показва. (А тя наистина го обичаше, без да го осъзнава, така че за тази част той дори беше прав.)

Той сам е видял колко много значи за нея Едуард, че заради отсътвието му тя беше тотална развалина - емоционално и психически, че не може да се откъсне от него, че едва ли не не може да диша без него... защо му беше да се намесва и да се бута.

Той първо не смята, че Бела изобщо трябва да бъде с Едуард, не смята, че той е добър за нея. Според него вариантът тя да стане вампир е по-лош и от смъртта. На второ място, именно защото тя беше развалина, той се опита да й помогне да забрави Едуард чисто като приятел. На трето място, той я иска за себе си, естествено, че няма да помага за каузата на Едуард :)

Помогнал й е като приятел, бил е до нея като приятел, толкова. Трябваше, обаче, да покаже чувства и да размъти всичко.

Е какво, да се предаде без дори да е опитал, да си мълчи и да страда мълчаливо от несподелени чувства ли? Поне е честен.

Оттук Бела започна с колебанията и терзанията. Харесваше ми когато го поставяше на място и убедено твърдеше, че са само приятели (вероятно трябваше да прекрати отношения, дори това да я беше заболяло - нея все я боли и все не може без някой ). Когато започна да отвръща на целувките на Джейкъб и когато му се обясни в любов, това беше страхотна подигравка с Едуард

Е то цялата хава в книгата е как тя самата не осъзнава, че наистина го обича (което се развива още във втора книга всъщност). Това за подигравката не го разбрах в какъв смисъл го казваш.

...който, за мен, реагира супер мекушаво и безкрайно много ме разочарова. На думи обясненията му звучаха окей, логични, но въпреки всичко ми беше неубедителен. Скачайки от едната крайност (в началото на книгата обсесивно не я пуска дори да припари до La Push), в другата - в един момент седи и спокойно гледа Джейкъб полу-гол гушнал замръзващата Бела.

В началото Едуард се държи както му идва естествено, без да се замисли и макар че има добри намерения, прави грешка, като ограничава свободата й по такъв начин. Той самият го разбира впоследствие и тогава решава да контролира желанията си по-добре и да не допуска пак подобна ситуация, поради което пък изпада в другата крайност – изглежда твърде незаинтересован и се старае да не показва колко много ревнува. Но именно при онзи разговор в палатката, когато не знаят, че Бела ги слуша, двамата с Джейкъб си казват много открито всичко.

Бела от своя страна ме изтормози с тези 'о, колко много нараних всички, колко съм егоистична' и ... как да кажа, отношението й към всички останали, които не са Джейкъб и Едуард. Тя уж показва колко е загрижена за майка си и баща си, колко обича Алис и т.н., но фактически я е еня само за Едуард и Джейкъб. Наистина е мега егоистична, много жалка на моменти и ... силно слабохарактерна в други. Харесвах я повече, когато започна горе-долу да се съвзема след напускането на Едуард във втора книга, точно преди Алис да се появи. Нея вечно трябва някой да я гали по главата, целува по челото и успокоява, че всичко ще е наред... Едуард винаги трябва да е саможертващ се, дори да се унижава, само и само на нея да й е добре и да е щастлива. Наистина се подразних...

Това за саможертването и унижаването на Едуард не го схванах, кога, как? Другото – предполагам, че и така може да се възприема Бела, аз обаче я виждам по-скоро като вечна мъченица и жертваща се за другите, отколкото като егоистка... Пак е досадно, но е на другия край на скалата :)

Колкото до влюбването в двама... мисля, че беше напълно неоснователно. Едуард, ако и ръб, поне за мен няма конкуренция и не би могъл да има.

Неоснователно е от твоя гледна точка, защото не се кефиш на Джейкъб. Обаче и Едуард си има недостатъците: освен че е ръб, я изостави, с което едва не я уби (със сигурност й причини много болка) (ако и с добри намерения, но беше изключително тъпа постъпка). Едуард много често не я разбира и не разбира желанията й. Джейкъб всъщност й е по-близък като характер, затова са и толкова добри приятели. Всъщност единственото предимство на Едуард е, че все пак тя обича него (повече) :)
Та така :) Назрява ли времето за задължителната тийн анкета "Едуард vs. Джейкъб", чудя се... :bigtongue:
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.

User avatar
Elayne
Elder God
Posts: 6266
Joined: Fri Jan 23, 2004 9:15 pm

Post by Elayne » Fri Feb 13, 2009 12:17 am

Още малко отговори. Макар че вероятно се повтарям ^^. Снощи попрочетох малко от четвъртия том и стигнах до частта, в която ще се разказва за Джейкъб - не искааам изобщо да го започвам, но няма как...
Spoiler: show
Натрапването му на Бела, опитите му да й 'отвори очите' за това колко много го обича, насилствените целувки, smug самовлюбеното поведение. Просто... argh.

Това пък на мен ми хареса като начин на действие – иначе какво трябва да направи един мъж, който трябва да се състезава за една жена? Да седи в ъгъла и да се цупи, че тя харесва другия повече от него? А самовлюбен и smug никога не е бил, напротив, доста самоирония показва. (А тя наистина го обичаше, без да го осъзнава, така че за тази част той дори беше прав.)

Състезание, според мен, е некоректно, когато момичето вече е направило своя избор. Останалото е вмешателство и пълен егоизъм. Нека, видиш ли сподели чувствата си, бъркайки й насила в сърцето, разбърквайки мислите й, защото, видиш ли, той е решил, че на нея ще й е по-добре с него (или без Едуард). Той й се натрапи, изшантажира я емоционално, притисна я в ъгъла и изстиска от нея едно много ... болезнено за нея решение, което я постави в много лоша ситуация. А той какво получи? Криво-ляво признание в любов (което е равносилно да кажеш нещо, когато някой те пита, докато ти опира нож в гърлото) и още разочарование. Та на въпроса дали трябва да седи и да се цупи - не, трябва да приеме фактите, да не се натрапва, да не шантажира и да го преодолее. Или да се махне или да приеме, че са само приятели, без при всеки възможен случай да изтърсва нещо за чувства. Това, че ТОЙ смята, че Едуард е неподходящ (меко казано) си е неин проблем. Той многократно й го е казвал и тя не е като да не знае той какаво мисли. Просто решенията си ги взима тя, последствията ще ги носи тя. Ако ще си чупи главата пак е нейна работа :).

Smug беше след целувките. 'О, Бела, ще видиш, че ще мислиш за мен цяла вечер, само да останеш сама.' и 'О, знам, че целувката ми ти хареса ужасно много, ей колко съм добър'.

Това с откритието, че го обича за мен беше неубедително. Много дълбоко приятелство - да, но изнасилено самопризнание за любов... не зная. Не ми хареса и все още ми стои неестествено.


Той сам е видял колко много значи за нея Едуард, че заради отсътвието му тя беше тотална развалина - емоционално и психически, че не може да се откъсне от него, че едва ли не не може да диша без него... защо му беше да се намесва и да се бута.

Той първо не смята, че Бела изобщо трябва да бъде с Едуард, не смята, че той е добър за нея. Според него вариантът тя да стане вампир е по-лош и от смъртта. На второ място, именно защото тя беше развалина, той се опита да й помогне да забрави Едуард чисто като приятел. На трето място, той я иска за себе си, естествено, че няма да помага за каузата на Едуард

По първото коментирах по-горе. За второто - да, помогна й като приятел, окей, но последвалият натиск - 'Виж, Бела, обичам те' и 'ама и ти ме обичаш' беше нещото, което ми развали образа на Джейкъб. Иска я за себе си, тя не го иска, показа му го много пъти. Да се откаже already. Що за стойност има признание на чувства, когато то е станало почти насила и с много як емоционален натиск. За мен - никаква.

Помогнал й е като приятел, бил е до нея като приятел, толкова. Трябваше, обаче, да покаже чувства и да размъти всичко.

Е какво, да се предаде без дори да е опитал, да си мълчи и да страда мълчаливо от несподелени чувства ли? Поне е честен.

Той се опита, на няколко пъти. Тя не е глупава (макар че понякога се чудя) и много добре го разбра и знае той какво изпитва. На няколко пъти му каза, че повече не може и не иска да има. И да... време беше да се предаде. Несподелени чувства бол по тоя свят, ако с емоционален шантаж и продължителна борба от тоя род печелехме 'споделени' чувства, щеше да е много лесно.

Оттук Бела започна с колебанията и терзанията. Харесваше ми когато го поставяше на място и убедено твърдеше, че са само приятели (вероятно трябваше да прекрати отношения, дори това да я беше заболяло - нея все я боли и все не може без някой ). Когато започна да отвръща на целувките на Джейкъб и когато му се обясни в любов, това беше страхотна подигравка с Едуард

Е то цялата хава в книгата е как тя самата не осъзнава, че наистина го обича (което се развива още във втора книга всъщност). Това за подигравката не го разбрах в какъв смисъл го казваш.

Знам, че това трябва да е хавата, да. Просто на мен не ми харесва идеята Бела да бъде влюбена паралелно в още един. Естеството на връзката й с Едуард и чувствата им, поне по мое усещане, е такова, че няма място за друго нещо. Другото просто не е любов, а е нещо друго - приятелство.

...който, за мен, реагира супер мекушаво и безкрайно много ме разочарова. На думи обясненията му звучаха окей, логични, но въпреки всичко ми беше неубедителен. Скачайки от едната крайност (в началото на книгата обсесивно не я пуска дори да припари до La Push), в другата - в един момент седи и спокойно гледа Джейкъб полу-гол гушнал замръзващата Бела.

В началото Едуард се държи както му идва естествено, без да се замисли и макар че има добри намерения, прави грешка, като ограничава свободата й по такъв начин. Той самият го разбира впоследствие и тогава решава да контролира желанията си по-добре и да не допуска пак подобна ситуация, поради което пък изпада в другата крайност – изглежда твърде незаинтересован и се старае да не показва колко много ревнува. Но именно при онзи разговор в палатката, когато не знаят, че Бела ги слуша, двамата с Джейкъб си казват много открито всичко.

Да, изпадна в другата крайност ^^ и след първата - когато не я пускаше да припари в La Push, това рязко прескачане от едно в друго поведение ми се струва нереално. И да, поговориха си в палатката, но на действия беше хипер пасивен, прекалено. Един вид: 'Окей, Джейкъб, ще споделя най-ценното и скъпо нещо в живота ми, Бела, с теб'.

Бела от своя страна ме изтормози с тези 'о, колко много нараних всички, колко съм егоистична' и ... как да кажа, отношението й към всички останали, които не са Джейкъб и Едуард. Тя уж показва колко е загрижена за майка си и баща си, колко обича Алис и т.н., но фактически я е еня само за Едуард и Джейкъб. Наистина е мега егоистична, много жалка на моменти и ... силно слабохарактерна в други. Харесвах я повече, когато започна горе-долу да се съвзема след напускането на Едуард във втора книга, точно преди Алис да се появи. Нея вечно трябва някой да я гали по главата, целува по челото и успокоява, че всичко ще е наред... Едуард винаги трябва да е саможертващ се, дори да се унижава, само и само на нея да й е добре и да е щастлива. Наистина се подразних...

Това за саможертването и унижаването на Едуард не го схванах, кога, как? Другото – предполагам, че и така може да се възприема Бела, аз обаче я виждам по-скоро като вечна мъченица и жертваща се за другите, отколкото като егоистка... Пак е досадно, но е на другия край на скалата

Просто самият факт, че допусна Джейкъб да се намеси толкова, че не успя да опази 'своето', че дори допусна Бела да си има открито още една любов е леко унизително за Едуард в моите очи. Да седи да гледа как полу-голият smug индианец лежи до нея и я прегръща. Просто се прави на глупак като допуска толкова много.

Колкото до влюбването в двама... мисля, че беше напълно неоснователно. Едуард, ако и ръб, поне за мен няма конкуренция и не би могъл да има.

Неоснователно е от твоя гледна точка, защото не се кефиш на Джейкъб. Обаче и Едуард си има недостатъците: освен че е ръб, я изостави, с което едва не я уби (със сигурност й причини много болка) (ако и с добри намерения, но беше изключително тъпа постъпка). Едуард много често не я разбира и не разбира желанията й. Джейкъб всъщност й е по-близък като характер, затова са и толкова добри приятели. Всъщност единственото предимство на Едуард е, че все пак тя обича него (повече)

Ми за мен е чудно някой да обича двама - по-малко и повече. Едуард има бая недостатъци, съгласна съм. Снощи попрочетох малко от 4-тия том и се вбесих на реакцията му след 1-вата им брачна нощ. Вбесих се на реакцията и когато включи за детето. Него не го харесвам заради пасивността спрямо Джейкъб или да кажем прекалената либералност. Той самият изпада в страхотни крайности.

Дори да ми харесваше като персонаж Джейкъб, влюбването във втори човек е грешка. Но признавам, че движи романа напред, създава нови ситуации, по-преплетени взаимоотношения, много ангст (оф, все едно чета фенфик, така се чувствам понякога).

Това последното трябва да ти е в спойлер също, мисля ^^.

Spoiler: show
Джейкъб няма ли най-после да намери половинката си по оня вълчи начин... Така ще ме зарадва ^^.
I dont care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around

User avatar
Alanna
Arcanist
Posts: 959
Joined: Tue Jan 20, 2004 1:53 pm
Location: In the Middle

Post by Alanna » Fri Feb 13, 2009 5:47 pm

:shock:

Аз пък съм сред харесващите първи роман. След това ми дойде малко много и не мога да се накарам да седна и да ги чета сама - само ако Али ми чете... което може да стане голям тормоз за нея (макар да твърди, че й е забавно). На мен са ми забавни вече само част от репликите и някои от вампирите. Едуард така и не успя да ми стане приятен, а Бела загуби и частичната си приятност от първа и втора книга. :?
Ще видим... може и да дочета поредицата, но започвам все по-малко да разбирам добрите отзиви за нея. Не, че е лошо написана (не е и особено блестяща), и не че е безинтересна, но е пълна с едни от най-досадните персонажи. :mnia:
(\ /)
(X.x)
(> <)

Reality is an obstacte to halllucination.

User avatar
Untitled
Commoner
Posts: 48
Joined: Thu Sep 18, 2008 9:00 pm

Post by Untitled » Fri Feb 13, 2009 6:43 pm

Spoiler: show
Щеше да е по-добре ако Мейер беше докарала някакви по-интересни злодеи от Виктория. Може да е много гадна и зла, ама защо трябва да трови живота на хората цели три книги когато си имаме The Volturi-по-силни, по-готини и много по-дълбоки персонажи отколкото нея. Извинявам се, понеже последното не е много на място като термин, но те са живели векове наред, оформили са "семейство", най-голямото и единствено сред вампирите освен това на Карлайл. Създали са живот сред хора, имат си философия на съществуване, и са наложили закони на вампирите, които по природа не се подчиняват на който и да е било.
Интересно е, че главните герои започват като добре обмислени персонажи и се разлигавват, а второстепенните са адски интересни и готини. Карлайл, Алис, the Volturi, всички ми станаха много по-привлекателни от големия любовен триъгълник "Бела-Джейкъб-Едуард". Поне не са разводнени или недоразвити както понякога се случва с второстепенните персонажи. Според мен фокусът не трябва винаги да бъде върху Бела и Едуард vs. Джейкъб, и ако Мейер беше поспряла и бе насочила вниманието си към другите, и тези тримата нямаше да станат толкова...неприятни.
''За мен това малко момченце, застанало пред бронзовия кораб на пустинята , постепенно започва да се превръща в символ на човека, изправен пред монголоидните очи на вечността. Зад тях, безнадевдна и безкрайна, се сивееше вълнообразната пустиня. Възможно е и ние с вас да сме там някъде!...Не настоявам!''

User avatar
cordelia
Adept
Posts: 217
Joined: Sun Sep 28, 2008 2:42 pm

Post by cordelia » Sun Feb 15, 2009 3:03 pm

След всичко казано много или малко се чудех дали има смисъл и аз да постна нещо, още повече че прочетох засега само първата книга.
Обаче си помислих, що да не, аз съм егоцентрично същество. И така.
Засега съм умерено доволна от Здрач. Да, има и по-добри любовни истории между смъртни и вампири, обаче това си е тийн любов, а пък на тази тема не се сещам да съм чела нещо.
Едуард и Бела са ми също умерено интересни, но ще видим как ще се развият нещата по-нататък в поредицата. На места откровено ме дразнят. Не знам дали има смисъл да го слагам в спойлер ама айде
Spoiler: show
Бела при всяка /или почти всяка/ среща с Едуард споменава по един или друг начин за невъзможно красивите му нещо си, допълнете по избор. Разбирам, че трябва да се създаде впечатление за абсолютна красота, ама хайде стига. Пък ако аз бях на мястото на Бела щях сериозно да се тревожа от факта, че обръщам толкова голямо внимание и съм запленена от нечий външен вид.
Едуард се мятка непрекъснато между "О, не бива да съм с нея може да я нараня и заради мен да умре" и "Не мога да се откъсна от нея, просто не мога". Дано в следващите книги да не е толкова дразнещ, ама се съмнявам.
Още нещо, което ме накара да въртя очи докато чета: "Лъвът се влюби в агнето". Май цитатът ми е точен. Можеше да не е толкова клиширано казано.
Но при все неща, не дотам съвършени, това все пак си е книга за тийнове. Те може да се държат и по този начин, не знам. Не съм била типична тийнейджърка, не мога да преценя.
Струва ми се, сега като погледна в перспектива, че Бела се държи като петнайсет , не като седемнайсет годишна. Но това ми е само като усещане.
Накрая трябва да призная, че без всякаква причина, героят, харесал ми най-много, е Емет. И да, знам, че той почти не е описан. Поне в Здрач, не знам за по-нататък.
The good face pain. But the great - they embrace it.

User avatar
Marfa
Moderator
Posts: 11251
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:12 pm
Contact:

Post by Marfa » Sun Feb 15, 2009 4:09 pm

Действително нещата като "Той ме погледна с божествено красивите си очи, блеснали по божествено красив начин върху божествено прелестното му лице, прошепна "здравей" с божествено мелодичния си глас и положи божествено красивия си задник на чина" са откровено забавни :D

Ся, ясно, авторката е неопитна, та наистина не знае, че няма нужда от толкова наситено повторение на очевидни факти. Проблемът е неин, дето не знае как точно да ни убеди веднъж завинаги в нещо си. Изненадвам се по-скоро от очевидната липса на редакторска намеса. Тоест, толкова божествено очевидна, колкото божествено красив е Едуард.

Освен това се запознах и с българския превод на книгата. Потресох се, че книга, написана с елементарен език и стил, която дори аз, с твърде умерения си английски, прочетох почти без употребата на речник, е пусната на българския пазар в толкова ръшнато състояние. Колкото преводът на ХП беше добър, толкова е тоя е някаква... смешка. Фен-преводите, които по едно време заливаха нета, ами те, как да кажа, просто бяха по-добри. Пълно е с грешки. Имам предвид грешки, които отличниците-гимназисти рядко допускат. Пунктуацията е спорадична. Бъкано е с деепричастия. Когато е несигурна, Бела вместо да започне изречението си с "амииии" или нещо подобно, го кара с "ъм". Какво е това "ъм"?! Да, на английски се казва "ъм", не споря, като се казва и "ауч" вместо "ох". Тавтологиите са парадоксални. На английски няма проблем, но на български тези неща се чистят, за Бога! И кой е тоя, който има претенции за владеенето на език до степен, че да превежда, пише с чиста съвест "нетолкова"? Примерите са много и потресаващи, но книгата в момента не е пред мен, та да цитирам.

Крайното впечатление е, че от "Егмонт" са пробутали текста на петнайсетгодишната щерка на чистачката, за да направят услуга на кака Мара. И след като преводачката окепазява книгата, редакторът дори не я и поглежда. Наистина странно. Все едно някакъв паралелен на харипотъровия Егмонт се е захванал със "Здрач". :neutral: Аз лично не разбирам...
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

Image<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви :twisted:
Уук.

User avatar
Untitled
Commoner
Posts: 48
Joined: Thu Sep 18, 2008 9:00 pm

Post by Untitled » Sun Feb 15, 2009 5:38 pm

Marfa wrote: Крайното впечатление е, че от "Егмонт" са пробутали текста на петнайсетгодишната щерка на чистачката, за да направят услуга на кака Мара. И след като преводачката окепазява книгата, редакторът дори не я и поглежда. Наистина странно. Все едно някакъв паралелен на харипотъровия Егмонт се е захванал със "Здрач". :neutral: Аз лично не разбирам...
Вероятно е защото книгата се продава на Запад, а те, понеже са дремели през това време, са се сетили че има пазарен потенциал едва когато са направили филм по нея. "Здрач" се издава от година и повече в Щатите, Великобритания, Франция...само че у нас май най-добрата реклама става чрез филми. Струва ми се че и "Звезден прах" започна да се продава след като пуснаха екранизацията. Бързането да пуснат на пазара книгата вероятно може да обясни грешките-пари трябва да се правят бързо, преди масата да реши, че филма е достатъчен за да се запознаят с историята. Не е следващият Хари Потър, или Властелина на Пръстените, за да трябва всички да го знаят наизуст.
''За мен това малко момченце, застанало пред бронзовия кораб на пустинята , постепенно започва да се превръща в символ на човека, изправен пред монголоидните очи на вечността. Зад тях, безнадевдна и безкрайна, се сивееше вълнообразната пустиня. Възможно е и ние с вас да сме там някъде!...Не настоявам!''

User avatar
Marfa
Moderator
Posts: 11251
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:12 pm
Contact:

Post by Marfa » Sun Feb 15, 2009 5:44 pm

Е да, ама те държат правата на книгата четири месеца преди премиерата й у нас! Сами си го казват. Не е като да са имали две-три седмици за превод и всичко. Точно обратното. И толкова простичък текст би могъл да бъде отредактиран за два-три дни без никакъв проблем. Наистина не мога да им намеря извинение. Именно, че не е следващия Властелин и съответно Майър е прелетяла през две вселени разстрояние от Толкин, та не мога да си обясня трудностите, които са изпитали в осигуряването на някакъв по-читав превод. Проблемът е на хората, дето ще се набутат да си купят книгата на български, за съжаление. Не, наистина не се прави така.
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

Image<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви :twisted:
Уук.

User avatar
Untitled
Commoner
Posts: 48
Joined: Thu Sep 18, 2008 9:00 pm

Post by Untitled » Sun Feb 15, 2009 5:56 pm

Правилно, без съмнение. Само че ето че са го направили. Ако пуснат книга с нечитав превод рискуват да си накърнят реномето, а това не е кой знае колко полезно в бизнеса. Защото издаването на книги се превръща в стопроцентов бизнес. "Здрач" се е продавала в чужбина, те искат да се продава у нас, стоварват по един тон копия във всяка книжарница и лепят тапети с ябълката на забранената любов, и чакат парите да се влеят. От една страна това изглежда адски детинско и неразумно. От друга явно не разчитат хората да забележат защото са прекалено заети да се прехласват по божествения Едуард. Може да са се страхували, че масово ще започнат да купуват на английски и са се панирали.
''За мен това малко момченце, застанало пред бронзовия кораб на пустинята , постепенно започва да се превръща в символ на човека, изправен пред монголоидните очи на вечността. Зад тях, безнадевдна и безкрайна, се сивееше вълнообразната пустиня. Възможно е и ние с вас да сме там някъде!...Не настоявам!''

User avatar
passer-by
Elder God
Posts: 8280
Joined: Thu Sep 20, 2007 5:42 pm

Post by passer-by » Sun Feb 15, 2009 5:59 pm

Да де, ама ако преводът е толкова калпав, това само ще накара някои колебаещи се да се включат в редиците на четящите книгата в оригинал.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля :)

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5282
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Post by Matrim » Sun Feb 15, 2009 6:01 pm

То щото повечето читатели ще забележат колко е калпав, нали...
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
passer-by
Elder God
Posts: 8280
Joined: Thu Sep 20, 2007 5:42 pm

Post by passer-by » Sun Feb 15, 2009 6:04 pm

Е, ако не забележат неща като тези, за които загатна Марфето, значи заслужават такова ниво на превод.

Обаче такова безхаберно отношение към българския читател само увеличава бройката на преминаващите от преводна литература към същата в оригинал. Което е твърде жалко, защото помня какви страхотни преводи съм чел аз като по-малък - а понякога и днес, макар и доста по-рядко.

Сега, ясно, че обикновено е по-добре да се чете в оригинал. Обаче калпавите преводи допълнително стимулират хората да наблегнат на чуждите езици и да зарежат българския. А езикът ни не го заслужава. Казвам го и професионално. Жалко е, че дава толкова много възможности за качествено боравене с него, а толкова малко от тях се използват.

Освен това четенето на качествени преводи е един доста добър начин за доразвиване на уменията ни в езика роден наш. Пък и човек не може да научи всички чужди езици, на които му се четат книги. :wink:
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля :)

User avatar
Untitled
Commoner
Posts: 48
Joined: Thu Sep 18, 2008 9:00 pm

Post by Untitled » Sun Feb 15, 2009 6:43 pm

passer-by wrote:Да де, ама ако преводът е толкова калпав, това само ще накара някои колебаещи се да се включат в редиците на четящите книгата в оригинал.
Щом са допуснали такъв превод или имат лошо отношение към читателите, или към езика. Първото не е толкова вероятно защото от читателите зависят печалбите, нещо като да не хапеш ръката, която те храни. Второто, от друга страна...като се има предвид колко много се учи английски в последно време, не е толкова невъзможно. Матурата по български език и литература (визирам в частност моят клас) звучи смехотворна (искам да кажа, че не ти трябват някакви курсове, за да я вземеш). Това илюстрира, според мен, отношението на българите към езика. Жалко.

От друга страна, винаги има лъч надежда-сега, когато "Здрач" е на пазара и се продава, Егмонт може би ще обърнат повече внимание на останалите книги от поредицата и няма да прецакват превода толкова жестоко.
''За мен това малко момченце, застанало пред бронзовия кораб на пустинята , постепенно започва да се превръща в символ на човека, изправен пред монголоидните очи на вечността. Зад тях, безнадевдна и безкрайна, се сивееше вълнообразната пустиня. Възможно е и ние с вас да сме там някъде!...Не настоявам!''

RAT400
Sorcerer
Posts: 383
Joined: Tue Jan 06, 2009 11:55 pm

Post by RAT400 » Sun Feb 15, 2009 7:03 pm

Mного те моля, не е смехотворно да можеш да си вземеш матурите без курсове - всъщност ми звучи правилно, някак. Може пък аз да бъркам.

За превода – сещам се едни преводи, на "Кръстника" например, които си бяха... удоволствие. Голямо при това – самият "Кръстник" на български беше (според мен, де) съизмерим като стил с неща на Мутафчиева...

Не като това, което виждам тук от Здрач...

И понеже пак се обаждам в тема за книга, която не съм чел, че и за неща, които май не разбирам много, ще взема да спра дотука.

Who is online

Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 24 guests