Официалният Стефани Майер топик

[Trip]

А кой казва, че не съм я прочел?
Както и да е, предавам се. Явно много бъркам, че искам да гледам на всяка книга като на литературно произведение, а не като на "ученически", "студентски", "старчески"и тъй нататък роман.

Като за човек, който много иска да гледа на книгите като на литературни произведения, гледната ти точка ми е бая бедна, честно казано. Освен това има ли в противоречие да гледаш на някоя книга като на литература, и като на "детски", "ученически", "старчески" и тъй нататък роман?

Единствените ти критики до момента са към разни модели и "клишета". Език? Структура? Контекст някакъв въобще?

Направо не смея да си помисля какво би си помислил за "Джейн Еър"...
Всъщност би помогнало, ако изказваше малко по-активно някакви градивни мнения за някакви други книги, които си чел/четеш, та поне човек да си има някаква представа от стандартите ти.

[Елесар]

Защото е смешна, изглежда наивно, напомня на НЕеротичните фантазии на дванадесетгодишно.
И, да, чел съм "Здрач". Останалите три не съм и май нямам и намерение да ги чета.
Edit: Не съм чел "Джейн Еър" и нямам желание да я чета.

[Trip]

А какво имаш желание/влечение на четеш тогава? Принципно?

И защо нямаш желание да четеш "Джейн Еър"? А "Брулени хълмове"?

[Roland]

На мен не ми беше смешна, нито наивна, а колкото до това на какво напомня - всеки с подсъзнанието си. Виж кво съм ти писал, виж кво ти е писал и Трип. В какъв контекст е смешна и наивна? На базата на какво тази глава конкретно не си пасва с романа? Или я даваш като пример колко е ужасен? Ето, че за мен например този пример не работи. И Трип е прав - на каква база изобщо си анализираш книгите, които четеш? Щото в момента изглежда, че е просто на базата на сюжет - "има влюбени тийнейджъри, значи е боклук".

[Елесар]

Предвам се, Ваша Светлост успя ме убеди, че няма абсолютно никакво значение какво пише в една книга, а как е написано.

[Roland]

Всъщност е точно така, да. Жалко, че не го разбираш.

[Trip]

Предвам се, Ваша Светлост успя ме убеди, че няма абсолютно никакво значение какво пише в една книга, а как е написано.

Как точно трябва да се държи с теб човек, който не е на твоето мнение, за да не започнеш да отговаряш по тоя начин? В смисъл, как точно трябва да споделя аргументите си в полза на нещо различно от твоето мнение, за да не го приемеш като подигравка/нападка?

Това какво всъщност пише в една книга зависи толкова много от това как е написано, че двете са практически едно и също. А въпросите - целящи постигане на разбиране, не натрупване на доказателства срещу теб в някакво подобие на форумен съдебен процес - всъщност представляваха нещо съвсем различно от това, което отговаряш.

На моите пък не отговори въобще.

[Marfa]

Всъщност, добрият писател би могъл да опише и молив така, че да впечатли читателя. Лошият писател пък би описал и най-прекрасния залез така, че да отврати необратимо жертвите си. Тоест, да, наистина е важно как човек пише. Разбира се е и важно какво пише, но едно без другото не става.

[Roland]

Лолита е книга за педофил, който иска да трака малко момиченце, нека напомня.

[Elayne]

Пък аз снощи затворих задната корица на 'Eclipse' и реших с няколко думи да споделя впечатления.

Книгата ми започна бавно, до средата ми беше скучна, очаквах нещо да се случи или дори да не се случи поне да ми е интересно. След омазването на някои от героите (особено Едуард) във втория том на поредицата, се надявах авторката да го реабилитира някак си в третия. И успява, донякъде, от един момент нататък. Като цяло героят на Едуард ми беше дразнещ, прекалено обсебващ, прекалено нереалистичен и с доста крайни флуктуации на решенията за връзката му с Бела. За моя изненада и радост, към края на книгата започна да ми харесва отново, умерено.

Spoiler: show

Все още ме тормози реакцията му на целувката между Джейкъб и Бела. Цялата "уж" ревност, състезанието между двамата и прочие.

За мое огромно разочарование, обаче, образът на Бела от един момент нататък стана нетърпим. Рев, самосъжаление, колебания, още самосъжаление и изобщо всичко, което успя да сътвори към края на романа беше достатъчно, за да ме отблъсне. Държи се като патка..., може би е типично за жените на тая възраст, не мога да си спомня .

Няма да пропусна да спомена и най-омразния ми персонаж - Джейкъб.

Spoiler: show

Изобщо не ми харесва като поведение. Не ми харесва накъде се развиха нещата с Бела. Насилствените целувки и smug поведението след тях. Не ми хареса и това, че авторката влюби Бела в него, начина, по който Едуард реагира (вечното му 'щом това ти харесва, аз ще търпя и ще съм миличък).

В един момент към края е невероятно дразнещо: "О, колко болка му/й причиних, толкова съм ужасен/сна!", "Болката беше непоносима" и прочие болки, терзания, самосъжаления, жалвания...

Като цяло, ми се иска, все пак да изтъкна, че стилът на авторката се подобрява с всеки следващ роман. Поне такова е моето впечатление и усещане. В Eclipse историята е вероятно една идея по-грабваща и интересна отколкото в New Moon. Има повече background за Джаспър и Розали и други персонажи ^^.

Не зная дали все пак да не окачествя, за себе си, романа като страшно успешен, защото ако и дразнение и силно фрустриране, успя да ме накара да съпреживявам и да изпитам някаква емоция. Има книги, които ми оставят само тъпо сиво усещане. Тази успя да ме накара на няколко пъти да изразя видимо възмущенията си (добре, че нямаше никой в стаята).

Та, да... за мен четивото е успешно, успя да ме помръдне емоционално.

Четвъртият том е приятно тлъст ^^. И се очакват някои интересни събития в него.

[Ghibli]

Хаха, коренно противоположно сме възприели книгата значи

И на мен в един момент Бела ми стана досадна с тия разсъждения (не с емоциите сами по себе си, а с количеството вътрешни терзания - в един момент ми дойде в повече), но не дотам, че да изпитвам неудоволствие от четенето или да си разваля мнението...

Spoiler: show

Едуард в началото се държи твърде обсесивно наистина (което обяснява защо някои хора го смятат за abusive, все се чудех, преди да прочета тази част), интересното обаче е, че това същото поведение съм го наблюдавала наяве в живия живот и затова свалям шапка на авторката, че е написала нещо истинско. Нямаше как да ме издразни, защото просто е истинско.
Основното сюжетно развитие в емоционален план също нямаше как да ме издразни, просто защото е толкова добре описано и обосновано, че нямаше как да не го приема - въпреки че това нещо не съм го наблюдавала в живота и дори често съм си мислила, че не може да си чак такава патка, че да се влюбиш в двама едновременно - е, след тази книга си промених мнението
Джейкъб ми е просто любимият образ в тази книга, разкошен отвсякъде Как можа да го намразиш, разчитах на теб да си споделяме колко е готин :Р Надявам се в четвърта да го видиш в друга светлина.

[Devoted of Slaanesh]

Лолита е книга за педофил, който иска да трака малко момиченце, нека напомня.

Малко уточнение, не само иска ами и ... момиченцето.

:

[Elayne]

Неудоволствие от четенето не съм изпитала, просто неудоволствие от това, което се случва и начина, по който се случва. Щеше ми се да се развият нещата по друг начин, героите да реагират и да се чувстват, може би, по друг начин.

Spoiler: show

Джейкъб в действителност е най-дразнещият персонаж за мен. Натрапването му на Бела, опитите му да й 'отвори очите' за това колко много го обича, насилствените целувки, smug самовлюбеното поведение. Просто... argh. Той сам е видял колко много значи за нея Едуард, че заради отсътвието му тя беше тотална развалина - емоционално и психически, че не може да се откъсне от него, че едва ли не не може да диша без него... защо му беше да се намесва и да се бута. Помогнал й е като приятел, бил е до нея като приятел, толкова. Трябваше, обаче, да покаже чувства и да размъти всичко. Оттук Бела започна с колебанията и терзанията. Харесваше ми когато го поставяше на място и убедено твърдеше, че са само приятели (вероятно трябваше да прекрати отношения, дори това да я беше заболяло - нея все я боли и все не може без някой ). Когато започна да отвръща на целувките на Джейкъб и когато му се обясни в любов, това беше страхотна подигравка с Едуард, който, за мен, реагира супер мекушаво и безкрайно много ме разочарова. На думи обясненията му звучаха окей, логични, но въпреки всичко ми беше неубедителен. Скачайки от едната крайност (в началото на книгата обсесивно не я пуска дори да припари до La Push), в другата - в един момент седи и спокойно гледа Джейкъб полу-гол гушнал замръзващата Бела.

Бела от своя страна ме изтормози с тези 'о, колко много нараних всички, колко съм егоистична' и ... как да кажа, отношението й към всички останали, които не са Джейкъб и Едуард. Тя уж показва колко е загрижена за майка си и баща си, колко обича Алис и т.н., но фактически я е еня само за Едуард и Джейкъб. Наистина е мега егоистична, много жалка на моменти и ... силно слабохарактерна в други. Харесвах я повече, когато започна горе-долу да се съвзема след напускането на Едуард във втора книга, точно преди Алис да се появи. Нея вечно трябва някой да я гали по главата, целува по челото и успокоява, че всичко ще е наред... Едуард винаги трябва да е саможертващ се, дори да се унижава, само и само на нея да й е добре и да е щастлива. Наистина се подразних...

Колкото до влюбването в двама... мисля, че беше напълно неоснователно. Едуард, ако и ръб, поне за мен няма конкуренция и не би могъл да има. Но явно Стефани Майер е решила да развие нещата по друг начин. Много се надявам да не свърши като мормонско общество, да няма някакъв шантав компромис тя да роди децата на Джейкъб пък да е женена за Едуард... не искам любовен триъгълник. Страните просто не са равностойни (за мен ).

Иначе съм съгласна с теб, че всичко е много добре обосновано и описано, това не пречи да не ми харесва обаче. ^^ Затова и казах, че стилът на авторката е добър и се подобрява. Хубаво пише, пленява, но... оф, фрустрацията!

[Ghibli]

ОМГ ВТФ съм за някои от нещата в спойлера

[Elayne]

Кое конкретно?

Бтв и Али и мисля Вивиан са сред харесващите най-много третия роман, та вероятно моите виждания са сбъркани :/. Само че аз докато четох така почувствах и видях нещата... .