Играно напоследък

[RRSunknown]

Снейка от GW e дал 8.5/10 на Принца в ревюто за новия сайт
http://www.forplay.bg/index.php/forplay ... -of-Persia

На кого да вярваме ?

[Matrim]

Абе иска ми регистрация, та не мога да прочета ревюто, но 9/10 за диалог?! ВТФ?

[RRSunknown]

на мен не ми иска регистрация , много интересно
ето го сайта иначе:
http://www.forplay.bg/

а ето и статията :

Spoiler: show

Новата, неустоимо красива песъчинка, в персийската буря
публикувано на: 12/29/2008 05:07 pm


Пясъците на времето, завихрени от вятъра на съдбата. Пясъчни бури, способни да разрушават цели империи, какво остава за крехките човешки съдби. Сега, в една такава пясъчна буря се завихря нова приказка. Приказка за вечната борба между доброто и злото, приказка за разрушителната сила на любовта, приказка за един крадец, една принцеса, един бог и едно претоварено със злато магаре...



След като фениксно възкресиха легендарния франчайз от пепелищата на перверзии от ранга на Prince of Persia 3D, UbiSoft Montreal изненадващо за мнозина заковаха вратичките за продължение на Пясъчната трилогия и... започнаха на чисто. Аргументирайки това си действие с факта, че за тях това е игра за Принц от Персия, а не за Принцът от Персия. Така заигралият се с правилата на самото време герой беше оставен в любящите обятия на своята Фара и бе поставено началото на нова история с нови герои. На ново приключение, което – надяваме се – ще се разгърне в нова серия от игри. Ubi го могат, мамка му, и аз искрено им желая успех. Защото, колкото и велика да беше предната трилогия, всяка една от частите й успя да ме подразни с нещо. Докато новата игра е едва ли не съвършено полиран гейм продукт, който успя да ми допадне в своята цялост, въпреки нещата, които ще си кажем след малко и едно “почти”, за което така и не намерих място в това изречение.






Историята. Новият Принц всъщност не е съвсем принц или поне нищо в тази част не намеква за синя отсянка в кръвта му. Сюжетното начало го заварва изгубен в пясъчна буря и издирващ надъхано вярното си магаре на име Фара (без ташак). Привързаността му към добичето намира своето обяснение във факта, че Фара е претоварена със златото от наскоро обрана от героя ни гробница. Докато се бори с недружелюбния пустинен климат, мнимият Принц бързо се оказва в обятията на енигматичната красавица Елика. Последното се дължи не толкова на съмнителната му харизма, колкото на факта, че девойката буквално се стоварва отгоре му докато бяга от стражите на собствения си баща. Както можеш и да очакваш, десетина игрални минути по-късно кашата става пълноценна благодарение на един освободил се спонтанно (по причини, които ще научиш към средата на играта) от затвора си бог на злото, който очевидно трябва да бъде спрян от новозаформилата се екранна двойка.



Историята привидно е една много симпатична, светла и красива приказка за любовта и вечната борба срещу силите на мрака. Само дето сценарният отдел е успял да вкара насред този умилителен пейзаж няколко много важно ситуирани сенки, придаващи на играта по-скоро мрачна атмосфера и толкова много ирония, че Prince of Persia всъщност небрежно руши устоите на клишето, докато следва правилата му. Новият Принц е очарователно егоистично и цинично копеленце, което се забърква в историята с видимо неудоволствие, но е движен напред от два твърде прозрачни мотива – да прасне Елика на задна и да открадне повече злато, отколкото е загубил заради лошите метеорологични условия.






Куул историята за куул герой обаче също се оказва просто поредния пласт в сюжетната торта, защото под нея се крие глазурата на една наистина добра любовна приказка, в която двамата пишман спасители на света всъщност започват да се харесват (въпреки, а може би – именно защото – и двамата имат трески за дялане; от големите) и лекият флирт прераства в намеци за нещо повече от физическо привличане. Черешката на така оформилият се сладкиш идва с финала, който елегантно те матира с пешката по начин, по който вълшебните приказки просто не е прието да го правят. Най-хубавото е, че всичко това не е предадено с излишна многословност или разточителни кът сцени, в които се случват по-интересни неща, отколкото докато ти имаш контрол над събитията. Цялата история е разгърната благодарение на страхотно написания диалог, който дори не е задължителен (от теб зависи дали ще се спреш, за да поговориш с Елика, разкривайки ново късче от пъзела на персоналностите и взаимоотношенията на героите), така че нищо не те спира да си останеш на приказния пласт от повествованието. В крайна сметка, ако просто искаш да тичаш напред през нивата и нямаш желание да опознаеш спътницата си, е очевидно, че не си я харесал достатъчно, за да искаш да задълбаеш във флирта. Което е просто гениално решение. Друг е въпросът, че сигурно трябва да си импотентен изрод, за да не харесаш Елика. Не съм вярвал, че някога ще го вдигна на селшейдната героиня с анимационен вид, но от UbiSoft буквално ми скриха топката, предоставяйки ни толкова красива, нежна, крехка, симпатично наивна и добре изградена героиня, че най-вероятно всеки мой събрат по член ще поддаде пред силата на чара й, подобно на самия Принц. Озвучаването – за това би трябвало да си се досетил и сам – и на двамата герои е точно толкова добро, колкото залегналите в репликите им сценарни идеи.






Казано в едно изречение – Prince of Persia всъщност предлага изненадващо задълбочена история и изненадващо задълбочени персонажи, разгръщайки пред очите ти една абсолютно неустоима и доста нестандартна приказка.



Визията, облякла всичко това трудно подлежи на описание и понеже мразя да ми е трудно – изобщо няма да си давам зор. Виж трейлърите, виж снимките и пак знай, че нищо не си видял, докато всичко това не оживее пред очите ти. Prince of Persia прибира в малкото си джобче Пясъчната трилогия с мащаб, красота и най-вече – с арт идеи, несъизмерими с нищо в гейминга към днешна дата (освен, може би, с Okami). Самите създатели на играта наричат визуалния й стил “оживяла картина” и това е най-правилното възможно определение. А понеже обичам думата “правилно” и ми доставя удоволствие да тормозя коректорката ни с тафталогии, ще я употребя още два пъти в този абзац – Prince of Persia е правилната приказка, разказана по правилния начин.






На ниво геймплей нещата на пръв поглед не са се променили особено – обичайните мащабни пространствени пъзели, които трябва да разрешиш чрез невъзможни акробатични изпълнения. Подобно на историята обаче, и тук първият поглед е подвеждащ. Prince of Persia е наследил от предшестващия го в портфолиото на големите Софтци Assassin’s Creed свръх интуитивната контролна схема. Подобно на Алтаир и Принцът се управлява на принципа на марионетката, в която бутоните са свързани с определени движения, независимо от съответната ситуация. Пояснявам. Ще говоря от гледната точка на Xbox 360 контролера, но ти се чувствай свободен да преведеш бутоните на езика на любимата си гейм платформа. A е бутонът за скок, B – за използване на новата металната ръкавица с нокти, X – за удар с меча и Y – за извикване Елика на помощ. Така ако искаш да хванеш някой враг и да го хвърлиш във въздуха натискаш B. Натискаш B и ако искаш да се хванеш за нещо – примерно за някоя халка, докато тичаш по стената. Ако очакваш Елито да ти помогне при някой невъзможен скок, подхвърляйки те по-надалеч с помощта на магията си – натискаш Y. Ако искаш въпросната магия да се включи в някое твое комбо – правилно – отново Y. В резултат, бойната система е простичка, но адски интуитивна (че и адски ефектна, защото тук имаме единствено единоборства, което позволява на камерата винаги да покаже случващото се от някакъв як ъгъл). Искаш да се приближиш бързо до опонента си (А), да го хвърлиш във въздуха (B), да скочиш след него (А), да привикаш Елика, за да го шибне във въздуха (Y), да го удариш на свой ред с меча си (Х)? Ами просто го правиш без да се мъчиш да запомниш километрично комбо.






Тази интуитивност, прочее, е пренесена дори в куик сикуънс моментите, така че можеш дори да не поглеждаш кой бутон светва на екрана ти. Ако някой бос тръгне да размахва към теб пипала от мрак е очевидно, че трябва да започнеш да се набираш на Х, за да отбиваш ударите им.

Същото важи с пълна сила и за платформинг частта, която наистина е станала по-елементарна, но пък дай сега да ни изтезават с тегави контролни схеми, за да ни е трудно. Новият Prince of Persia е полиран до блясък, играе се леко и изглежда адски ефектно. Поредно надървено в чест на UbiSoft палче.



Разбира се всичко казано до тук е прекалено хубаво, за да е истина и – както обикновено се случва в прогизналото от несправедливости битие – то не е чак толкова хубаво. Prince of Persia за четвърти пореден път не е достатъчно добър и човек остава с впечатлението, че в UbiSoft Montreal видимо имат някаква приблизителна, идея как точно би трябвало да изглежда съвършения търд пърсън екшън адвенчър, но винаги когато напипат правилната посока се напиват дивашки от радост и оплескват нещо сравнително елементарно. Другото възможно обяснение е, атавистичният им страх, че ако се докоснат до нещо толкова недостижимо за човешките възприятия, като съвършения геймплей, Господ ще се разгневи, ще изпрати стадо сифилистични муфлони да ги изнасилят, след което ще ги окове в някой от по-вътрешните кръгове на ада, където грешниците са принудени да играят на Haze до края на дните.






Sands of Time ни донесе иновативна игрална механика, хитро завъртяна история, невиждано съвършена платформинг част и страхотни, мащабни пъзели. За да не ни стане прекалено хубаво обаче, бойната система видимо беше писана от кръгъл идиот, като в резултат схватките варираха между нелепи и отегчителни.



Warrior Within удари булзая с една от най-добрите бойни системи в индустрията изобщо, създаваща напълно легитимно бойно изкуство, в което всеки удар можеше да се прелее в друг удар, всяко движение – в друго движение, като играчът просто трябваше да хореографира с геймпада си един уникален и подчинен на личните му желания и умения боен танц. В добавка Принцът беше възмъжал, дрезгав и небръснат, а опонентите му вече не бяха разпадащи се на прах пясъчни зомбите, а хора от плът и кръв, ох само колко много кръв. За да не ни се замае главата от възможността да разсечем някой нещастник през кръста с два меча обаче, всичко което работеше добре в първата част, тук се давеше като москвич по нанагорнище. Историята, въпреки присъствието на натежалия от концентриран секс глас на Моника Белучи в главната женска роля, явно беше дело на гореспоменатия идиот, който сигурно се е бил свил в някой ъгъл, смучейки тъжно пръста си, задето са му пренаписали бойната система и колегите му, от съжаление, са му дали един лаптоп, да си трака сценарийче. Диалогът и историята влизаха в кървав двубой с чудесната, помрачняла атмосфера и просто я тръшваха в тепиха. Платформинг изпитанията също бяха класи под тези в Пясъците.



The Two Thrones пък буквално се размина на една боя от съвършенството (и сифилистичните муфлони, ако се придържаме към тази теория), съчетавайки най-доброто от боя в Warrior Within и акробатиките на Sands of Time, въвеждайки в историята и злото, пясъчно алтер-его на Принца. Добре, де – играта се радваше на един-два свръх безумни рейсинг сикуънса, фийчъринг бойни колесници, но това някак се преживяваше, защото всичко останало беше страхотно! И точно преди да свърша от кеф, играта подло свърши преди мен, отнемайки ми намекнатото още на ниво заглавие право на избор и принуждавайки ме да изтърпя развръзка, напомняща в позитивната си лигавост на нещо, заченато в противоестествен сексуален акт между Адъм Сандлър, Мег Райън и Спийлбърг.






Новият Prince of Persia започна на чисто и без колебание повтарям, че ми допадна повече от цялата гореизброена по игри трилогия, защото атмосферата, дизайна, героите, музиката, историята – всичко това изтъкава приказка, до каквато най-вероятно не си се докосвал от времената, когато образите са оживявали в невинното ти, детско съзнание, докато баба ти чете край леглото някоя вълшебна история за лека нощ. В унисон с тази асоциация, играта те грабва и повлича напред в действието си, карайки те да се отпуснеш и наслаждаваш... и всичко е чудесно, до момента, в който не се усетиш, че май се отпускаш и наслаждаваш на нещо, заразено от синдрома на Bioshock. Нещо, разрушило не просто един от постулатите на гейминга, но и един от постулатите на живота – ако сбъркаш, трябва да си носиш последствията. Подобно на попрехваления подводен шуутър и тук не можеш да умреш. Ако паднеш левашки – Елика просто ти подава ръка и те спасява. Ако някой враг те убие, тя използва магията си, за да те съживи. При битките, врагът ти поне си възстановява малко здраве, заради твоята грешка, но при платформинг препятствията, сексапилната ти спътница просто те връща на последната стабилна платформа. С уговорката, че единственият момент, в който близо пет минути няма да имаш досег със стабилна платформа е ситуиран малко преди финала, когато при смърт ще ти се наложи да преиграваш малко повече. Дори и в нелепия Too Human авторите бяха измислили някакво минорно наказание, ако пукнеш, свързано с отегчително дългата и неподлежаща на скипване анимация с валкирията. В Prince of Persia наказания няма. Играта просто те носи напред, във видим реверанс към всеки спънат в ръцете кретен, който е хванал контролера. До последно очаквах, че ще загубя поне някое от важните за напредването в историята светлинни семена, захранващи жизнените сили на Елика, заради поредната си, принудила я да ме възкреси глупост. Но не. Признавам, че споменатата лежерност на геймплея е хомогенна част от цялото внушение и разрязаният на две от циркуляр Принц определено нямаше да се връзва добре с точно тази концепция, но това не смекчава обстоятелството, че Prince of Persia е обидно елементарен. Свръх интуитивното управление трудно може да се отчете като минус, но новият Принц събира на едно място чудесното усещане, че винаги знаеш какво и как да направиш с ужасното усещане, че не е е нужно да си даваш зор. Дори и да изпуснеш тайминга при скока, защото в този момент играеш с левия крак, докато си наливаш нова чаша с ракия, това просто ще те върне десетина секунди до минута назад и ще те принуди да изслушаш една саркастична реплика на Елика.






Защо давам толкова висока оценка на игра, която едва ли не се играе сама (колегата MrAK ми зададе общо-взето същия въпрос)? Защото, скъпи приятелю, не е нужно да страдаш, за да се наслаждаваш. В противен случай би трябвало да кажем, че единственото правилно проявление на кино изкуството – примерно – е Необратимо, което автоматично те лишава от двата ти свръх забавни часа с Хелбой или Зак и Мири правят порно. В името на журналистическата обективност (и на Макс) можеш да се чувстваш свободен да занижиш крайната оценка с няколко единици по свой избор, ако апотеозът на търд пърсън екшъните за теб се ограничава до думите Риу и Хаябуса. Аз обаче наистина предпочитам да възприемам Prince of Persia като приказка, пренесла ме в селенията на магиите и наивната, но изненадващо истинска любов. Понякога предпочитам мрачните краски да са на ниво сценарий, а не генерирани от личното ми изнервяне, защото съм зациклил някъде. Трябва да има игри, в които да бъдеш принуден от обстоятелствата да играеш добре, няма спор. Трябва обаче да има и подобни игри-приказки, които да са насочени към емоциите, а не към уменията ти. И лично аз не бих заменил красотата и позитивизма, с които ме дари новият Принц за нито един Ninja Gaiden на света.



Prince of Persia беше моят оазис насред пясъчната буря на гейминга. Място, където да си почина от всичко старо и да повярвам в нещо ново. Това не е най-добрата игра на 2008 година. Това е просто лъч светлина и късче наивна вяра, че в един друг свят всичко би могло да бъде по-хубаво, по-цветно, по-лесно. Колкото до хардкор геймплея – той няма къде да избяга.

От: SnakeОЦЕНКА9Реализация:
Великолепно замислена и разказана приказка, в която можеш да откриеш изненадващо много дълбочина на света и персонажите, стига да желаеш да я потърсиш. Prince of Persia ти позволява да се плъзнеш по повърхността или да задълбаеш. 9Визия:
Оживяла илюстрация от красива арабска приказка. Арт отделът се е докоснал до висини на изкуството, които доскоро бяха обитавани единствено от Okami. В добавка Елика е може би най-красивата жена, пристъпвала някога в пределите на гейминга.9Звук:
Страхотно озвучаване. На практика в Prince of Persia можем да говорим за истинска актьорска игра зад кадър, защото всяка дума носи емоция. Музиката е класическото епично клише, но подчертава чудесно всичко останало.8Геймплей:
Формулата на старите игри е пипната съвсем малко, но контролната схема е променена към много по-добро, наследявайки интуитивността на Assassin’s Creed. Практическата безсмъртност на героя може да подразни геймърите от старата школа, но извежда геймплея до нови висоти на думите “отпускащ”, “приятен” и “забавен”.9Диалог:
Смъртоносно остроумен и натежал от флирт. На практика, играта успява да разкаже цялата си история в движение, прибягвайки доста рядко до кътсцени, изваждащи героя ти от действието.ОБЩА ОЦЕНКА8.5

[Amikae]

Харесала е на различни хора според зависи очакванията на всички. Едни са очаквали едно, други друго. Не е велика игра, но определено е добра пуцалка и се играе с кеф. Колкото лесна и банална да ви се струва лично мен ми достави удоволствие изиграването. Въпреки че не мисля да я преиграя.

[AlDim]

Цялата история е разгърната благодарение на страхотно написания диалог

Аз лично съм несъгласен за почти всичко в ревюто. Но вижданията ми често се различават от тези на адаша.
В края на краищата всичко е до лично усещане. За мен Принцът е крайно повтаряемо приключение със скучни битки и бездарни персонажи, а той направо се е разтопил по същите неща. От намека му в същото ревю обаче гледам, че ни най малко не е харесал Too Human, игра, която аз харесвам много.

[RRSunknown]

Всъщност като слушах подкаста се оказа че Дишков и Корала са остро несъгласни за принца а Бакалов каза че играта била обида за всеки хардкор геймър и първото нещо което мислел да пише било оплюване на факта че не може да се умре (даже спомена че заради това Биошока не ставала).
Но принца не била хардкор, била революция и ултимативния кежуал гейминг и се играела сама , забавлявала а после човек бил доволен а не изнервен.

[AlDim]

Еми мен не ме изнервя, приспива ме

Специално сравнението с Bioshock определено не бих го направил. Bioshock отдавна има режим без вита чеймбъри, а и на висока трудност си беше съвсем добре откъм предизвикателство. Но Бакалов се скъса да я хейти навремето за разлика от почти целия останал екип на GW.

Иначе тази работа със заобиколките на директния сейв/лоуд не е от вчера. Имаше я в стария принц, Prey, а в експерименталната Braid е основна (и доста гениална) част от самата геймплейна механика. Fable 2 също предлага интересно решение. Въобще когато се направи добре, е много по-прогресивна от стандартните чекпойнти (или не дай си боже безумния куик сейв на всеки 10 секунди, характерен за PC играчите), но в Принца яко са оплескали работата. Както отбелязаха някои представители на западната преса, то си е като елементарна поредица от куик-тайм ивенти, в която чисто и просто не можеш да сбъркаш. Революция - трънки.

[herairness]

Мен лично ендинг сикуенсът ме изнерви на макс с простотията си, да не говорим за самия ендинг след надписите, които ми е един от най-тъпите, които съм виждала евър

Spoiler: show

значи цяла игра скачаме, трепем и събираме орби, че да възкресим фертайл граундса, пък аз накрая ги утрепах наново, че да спася мацката и да отворя не вратичка, ми цяла порта към втора част

Абе като цяло позапълних малко време, тук-там ми беше забавно, обаче като цяло изобщо не ме накефи и няма да я преиграя в никакъв случай, за разлика, примерно, от уориър уитин

[AlDim]

Вчера минах сингъла на Resistance 2. Варираше от посредствен до добър с превес на посредствеността. Приличен екшън с някои много интересни оръжия и впечатляващ мащаб среща умряла история и персонажи, свръх-линейни нива, немалко дразнещи ситуации и цялостна безличност. Играта краде с пълни шепи от Half-Life, CoD и най-вече Halo, но не е на нивото на нито една от гореизброените поредици.

[RRSunknown]

Явно още едно пиронче в ковчега на PS3.

[AlDim]

Е, не бих казал. Това е само сингъла. Играта предлага и доста откъм кооперативка и мулти, доколкото знам. Но все пак очаквах повече. При всички положения е известно подобрение спрямо първата част, но това не е достатъчно.

Иначе играта не се продаде достатъчно добре. Предполагаше се да бъде отговора на Gears 2, но това си остана в сферата на мечтите за Sony.

[Елица]

Първо да кажа, че аз никакъв играч не съм:)
Играла съм играта с онзи дет му свиха кучето и той тръгна да си го търси и разни дребни игрички занимавки из нета отнемащи не повече от 5-10 мин (даже имам рекорд за бързо редене на един пъзел, който от една година само аз подобрявам )

Преди няколко дни обаче ми пратиха линк за BiteFait и много съм се зарибила, и аз незнам как стана таз работа
Даже вчера се бях разлютила много и карах тези с който съм в съюз да нападат едн дет ми сви много злато докато събирах за броня (е много съм му съртита на този, нищо че е детинско, така и не си купих броня )

Та покрай тази си зарибявка попрегледах гейм форума и ми бяха много интересни описанията за стратегии при игра на WoW, та може и да го пробвам (ако навия мъжа да ми инсталира там квото трябва, че съм много смотана в това отношение)

Сори че ви пълня темата с не интересни излияния, ама ми се пишеше за игри (като изчетох толкова много:))и реших че тази тема е най-подходяща.

[RRSunknown]

Коя е тази игра с тоя който си загубил кучето??

[Елица]

Samorost се казва. Ето линк с някакво ревю за нея намерих случайно
http://www.e4.com/game/samorost-2/review.e4

Не си го е губил - откраднаха му го извънземни:)
Графиката ми хареса адски много, но някой от задачките дето трябваше да ги изпълни бяха доста трудни, не за друго, а защото ако не направиш всичко в определен ред не си изпълнил условието и не се случва там каквото трябва да се случи. Незнам откъде може да се изтегли обаче, тук в офиса я имахме свалена, но някъде зачезна.

[Moridin]

Да ти кажа, стандарните писачи тук не се кефят много много (струва ми се) на подобни (уеб) игри, но аз за себе си мога да кажа, че Саморост е едно от нещата които най-ужасно-много-евър-са-ми-харесали-в-целия-интернет )