Моите крака (и стомах, пък и вкусови рецептори...;р)

[Moridin]

Искам да напиша нещо хубаво за своите крака. Мисля, че го заслужават. Всъщност, мисля че това са едни от най-чудесните крака изобщо, а за да отида дори малко по-далеч – където би и трябвало да отида! – ще кажа още, че те са и като цяло нещо красиво, ама в целия свят, в смисъл въобще.
Да, наистина, краката ми всъщност са просто съвършени. Те са нещо като абсолютният триумф на природната скулптура. С тромавите и тежки думи е в известна степен – ето сега забелязвам – невъзможно да се опише тяхната тайнствена, тяхната скрита и неуловима величественост. Макар разбира се, те да са и очевидно прекрасни, всъщност у тях има нещо, което наистина просто не се поддава на описание. Затова и аз няма да се опитвам. Мисля, че всеки би могъл да го осъзнае сам. Даже, понеже съм щедър, ще давам на хората да ги пипат – просто ей така – да се порадват и те! Да разберат, да вникнат... да се почувстват малко по-добре, щастливи като мен! Може би някой ден и техните крака ще са толкова прекрасни.
Но, наистина, погледнете – прасците са перфектно оформени, чист мускул, най-красивата част от цялото тяло. Съвършенство – отпускаш, свиваш, отпускаш – просто е, а естетиката му ме облива на талази. Вижте как идеално се прелива в глезените и в коленете, с каква изящна заоблена извивка и все пак се долавя лека острота, сякаш за да напомни за огромната мощ, която се крие в мускула. Казвам мускул, но те разбира се са повече, всички подредени в съвършена хармония. Ако застана на пръсти, изпъкват задните глави на прасеца – виждате ли ги, в момента са напрегнати, ще се пръснат, един миг, изпълнен единствено с чистата енергия на красотата и силата. Ето сега мога да обърна глезена, за да изпъкнат мускулите отпред – вижте как срамежливо откриват пищяла, само го обгръщат от всички страни, като предупреждение, а всъщност истината е, че той носи тях, всичките. Но е много скромен и предпочита да ги кара да си мислят, че те вършат работа. И как няма, вижте ги какви са красавци!
Стягаме целия крак – желязо, диамантена твърдост. Непробиваемо и все пак живо, дейно, дишащо, уловило красотата на всеки миг. Глезенът здраво захваща стъпалото и петата – малко малки, така е, но малки в стил Давид – ами как крепят цялата тая грамада мускули на прасеца и бедрото? Така е, защото и те са съвършени, точният баланс на точките, които поемат тежестта, е някак природно фундаментален, някак екзистенциален просто – не, трябва да се замислим върху това, има нещо просто толкова космическо в цялата тази красота...
Прасците са ми любими, но да обърнем внимание и на бедрата – та те също са такива съкровища! Когато седя само на задник и мускулите се отпускат – тогава са прекрасни, източени напред, фини, но здрави, на един миг от събуждането; и са истинска красота! Да, и те. Всъщност, бедрата ми са малко по-мускулести, отколкото е необходимо, но то е точно тази нотка на екстравагантност, която придава този умопомрачаващ чар на краката ми...
Най ми харесва, че когато застана прав, и бедрата, и прасците изглеждат доста непохватни и големи, но това е илюзия, те са като какавиди, чакащи своето разпукване, като неандерталци на прага на еволюцията... та стига само да протегна крак и вижте как прекрасно се променя всичко – ето, да опра някъде стъпало, да пружинирам по тези невероятни, тези вълшебни колене... да, сега вече се вижда истинското предназначение на всичките тези мускули, с техния леко неугледен (но чаровен!) вид в изправените крака – ето сега всичко си идва на мястото! Погледнете как кожата се опъва по мускула, как краката стават като от камък – тази невероятна мощ, тази невероятна здравина! Протегнатия си прасец мога да гледам с години, той е просто невъзможно съвършен!
Не зная защо не обръщам достатъчно често внимание на краката си. Тези силни и великолепни крака, които плавно се преливат в хълбоците и задника ми, за да закрепят цялото тяло на мястото му. То не заслужава това, изобщо не е достойно за тяхното съвършенство! Но те са щедри, тези прекрасни, чудесни крака... правят го ей така, от радост към живота. Заклевам се, ако и аз бях толкова перфектен и неотразим, и аз бих си го позволявал отвреме навреме.
Е, може би е проблем, че са космати... то е нещо като защитна работа – краката не са за всеки, а само за този, който погледне през булото на очевидността и прозре тяхната дълбока тайна на съвършенството... Истината е, че космите са там за когато краката ми са мокри – ете тогава е просто една феерия на форми, на изящност и мощ, слети в едно цяло! И точно космите се слягат, очертават перфектните извивки на мускулите, хълмовете, опъването на кожата, захвата на сухожилията – можем да видим цялото съвършенство нагледно...
Не мога, просто е прекалено красиво.... Крака мои, аз съм ваш роб! Завинаги! Вие сте еманацията на всичко прекрасно на този свят! Вие сте съвършени! Обичам ви!

[Yan]

Я раздуй к'во точно пушиш, че ме заинтригува:)

[Clio]

Не знам той какво пуши, но аз вече съм робиня на неговите крака - обичам ги! :Р

[Skywalker]

Или може би какво пиеш???

[Drizzt Do`Urden]

или пък смесваш ракията ня дядо си с долнопробна трева, набрана от градинката пред блока???

[Ghibli]

Мор, как се радвам, че има хора като теб, които пишат такива неща :)

[Drizzt Do`Urden]

еййй... сетих са- Мор, ти си ял някакъв специален сорт гъби, нали?

[Marfa]

Мор, ти спомена вчера нещо за това, как някой бил правил вуду-магии на куклата ти, не подозирах, че е стигнал толкова далеч обаче

[Morwen]

Това малко ми напомня част от онази реч, която приписваха на Кърт Вонегът (без да била негова) "Използвайте плажно масло". В смисъл да видиш хубавото в нещата, които обикновено не забелязваш и не се замисляш за тях... което няма да ми попречи и аз да питам за пиенето, разбира се:Р
Обаче е яко:)

[Drizzt Do`Urden]

мда, принципно човек сапочва да говори така за нещо, което е загубил и сега осъзнава колко му е било нужно.
Мор, твоите крака са си на мястото, нали?

[Lubimetz13]

Поезия, дами и господа, поезия...Толкова по-зле за вас, ако от нетрадиционната й форма успявате да извлечете само намеци и подозрения за опиати и стимуланти, вместо да се абстрахирате от ограничените коловози на човешката представа за феерични произведения и да погледнете право в сърцето на красотата...Но както и да е, Моридин, можеш да бъдеш сигурен, че поне един човек е бил разтърсен от връхлетялото го крачно могъщество, вместо от връхлетялата всички останали представа за наливащ се с медицински спирт субект, възхваляващ единственото нещо, в чието съществуване е сигурен на този етап от оргията си, тоест своите крака, и да спиш спокойно!


П.С. Ако решиш да пишеш за пръстите или врата си, ще срещнеш неунищожимата ми и паразитна подкрепа :)

[Moridin]

Любимец, Гибс, вие ми върнахте вярата в човека! И отчасти в енотите - но то може би няма много общо с вас, тя си е на приливи и отливи.. Благодаря ви за милите думи, просълзих се... Почувствах се разбран!

[Lannis]

Още! Още!

Ако може за прелестта на ирисите:)... Независимо от цвета:))) Всъщност бива и за кафявите - да зарадваме Морви

[The Dragon]

Мор - да искаш да речем да обсъждаме чифт красиви, дълги и обезкосмени женски крака - нямаш грижи:) Но иначе - бррррр

[necronom]

Ne znam zashto, no tova me podseti za Monya-kojeniya ot "Pet otvlecheni monaha" - na negovite kraka obache pisheshe "Te" i "sa umoreni".