Днес беше един от най-странните ми дни от край време насам.
Ще започна с това как стигнах до него. Този понеделник сутринта получих обаждане за интервю за работа. Някаква мацка изплю някакви неразбираеми глупости, след което ми изгърси адрес, на който да отида. Нямаше никаква работа, за която съм кандидатствал, съответстваща на обаждането (единствената близка до обаждането ми се стори булшит), а и не бях сигурен за адреса, така че реших да не се занимавам. Но ето, че на следващия ден, половин час след насроченото интервю, пак ми се обади някаква пача (друга обаче), напомняща ми за туй чудо. Пак не стана ясно за какво дъ фък става въпрос, но поне нацелих адреса като хората, та реших да видя за какво става въпрос.
Така сряда сутринта се озовах в някакъв празничък недостроен офис на две-три преки от нас. Докато си чаках интервюто, можех да гледам как местният шефец си дрънка с някаква кандидатка и първата ми мисъл беше: какъв, по дяволите, е този празноглав смешник? Но как да е, дойде и моят ред. Интервюто трая точно 5 минути, в които въпросния тип ми зададе 2-3 клиширани въпроса (кажи ми за себе си, опиши се с три думи, дрън та пляс), след което ми обясни с две думи къде дъ фък съм всъщност (аз през цялото време се правех, че знам какво правя, разбира се). Бях в офис на Direct Energy, някакъв "къмпетитив" производител на енергия и газ, като явно работата се състоеше в маркетинг на услугите й. Шефчето не мина и без да си направи четка, обяснявайки какъв предприемчив пич бил и как станал мениджър за нула време, вмятайки и обещания за планините от пари, очакващи "подходящите хора" Накрая ми каза да дойда на следващия ден за второ интервю-проба, в което трябва да изкарам един работен ден под надзор до вечерта. И за целта е силно препоръчително да си нося много дебели дрехи, защото ще има доста обикаляне насам-натам.
Тук започва и същинската история.
Фест форуард до следващия ден. Наконтих се, колкото да има, навлякох два пуловера, сложих си по-малко калните (и по-тънки, грешка, която щях да усетя с пълна сила часове по-късно) обувки, рисърчнах малко инфо за Direct Energy, и в 12 часа отидох за "второто интервю", което явно щеше да е свързано с някакви продажби от врата на врата, но какво пък - не е като да ми се намираха други оферти в момента. Този път офисът не беше ни най-малко празен - в него гъмжеше от вършеещи из офиса надъхани младежи, които можех да определя като най-много 20-тина годишни, съдейки от детските им погледи и пухкавите им физиономии. След като суматохата поутихна, шефецът лепна на всеки от дошлите за "второ интервю" по един настоящ служител. На мен се падна някакво дребничко, но нахакано червендалесто момченце на име Зак. В последствие цялата тайфа са запъти към паркинга, където Зак качи в джипа си (така де, джипа на майката на някой си Тим, който по цял ден безделничел в къщи, та конкретния ден Зак му взел возилото, без оня да знае) мен и още два пробни чифта. Единия беше някаква яко напудрена негърка с ангелско личице, изправена коса и силен съскащ говорен дефект и повереният й негър Емануел от Африка. Другата пък беше типичната куха генки канадка, която трябваше да въведе в бизнеса симпатичен мексикански чичко на 50-60 години, бивш учител по химия... Първата спирка на дружината се оказа Subway. Там се събрахме с останалите деца от фирмата и се нагрухахме с уан-футър сандвичи. След половин час тръгнахме към нова мисия - пазаруване на дебели дрехи от близкия мол (времето беше започнало да става наистина брутално по това време, с масивен снеговалеж и леден вятър). До два бяхме поприключили с това мероприятие, но все още беше рано за обикаляне, при положение че никой не се прибира от работа преди 5 часа, та да му се пробута каквото там смятат да пробутват наш'те хора. Все пак, доколкото разбрах, шефът ги карал да почват още от 3, да не би да пропуснат някой клиент. Та по това време дропнахме хора тук и там и останахме само със Зак. Тогава се заех да го разпитам по-подробно за какво става въпрос. В първия момент започна с това как въобще не били продавачи, а целта им била да "сливат" сметките за ток и газ, за да бъдат яко "грийн пийс" към дърветата. Обаче бързо стигнах до истината - Direct Energy контролират газовия пазар в Калгари, но конкурентната фирма Enmax (собственост на самата градска управа) има монопол над доставката на електроенергия. "Сливането" на сметките всъчност означава, че Direct Energy, спасявайки два пръста дръвче и 7-10 долара административни такси на клиента, прехвърля потребителите на Enmax към себе си и за тока. Та така, стигнахме до даденото ни кварталче и слязохме да обикаляме, като моята роля беше да стоя до Зак и да гледам какво се случва, за да "поумнея" и аз. За нула време обиколихме половината къщи, само за да установим, че никой не се е върнал от работа. В къщите имаше само разни деца, странни асоциални домакини и един старец, който реши, че трябва да говори с нас през прозореца, защото тотално имаме вид на гангстери, а Зак може да си е откраднал ID-то от Direct Energy, а в папката му със сигурност има две узита вместо хартия. Чак мръзнене по-късно отидохме до местната бензиностанция да покиснем до 4:30-5 часа, като междувременно изцоцах още информация, слушайки заканите на Зак как със сигурност ще направи няколко "продажби". Когато се върнахме, вече беше тъмно и започна истинския клинч и хардкор. Оказа се, че сме в квартал с чалнати богаташи с огромни къщи, които са абсолютно сигурни, че сме тръгнали да ги прецакваме. Две лелки говореха с чужбина, една бабичка беше много болна, няколко чичковци бяха готови да ни треснат вратата в физиономиите, беше пълно и със "страшно заети" хора, двама дядовци се чудеха кой ни е пратил в тоя безумен клинч навън, а и повечето народ дори не искаше да мръзне на вратата. Но знаете ли какъв е проблемът - тотално ги разбирах. Тази работа беше безумие, в което някаква корпорацийка разчита на робуващи, мръзнещи при -30 деца, за да краде клиенти от конкуренцията под претекста, че го прави по яко зелен и изгоден начин. Мечтата на тези деца е някой човечец да ги пусне в къщата си поне за малко, докато му рекламират великата далавера, та да се стоплят. Дори наличието на кола е рядко срещана радост - повечето време бродят без какъвто и да е транспорт из предградията и след като са мръзнали в студа 5-6 часа, няма кой да ги прибере. Защо го правят? Зак е на 19 години; дошъл в Калгари от Онтарио, защото искал да си кара сноуборд, а тази работа уж плащала чудесно. Нищо че от уж зарибяващите 50-те бона годишно, 10 отиват за данъци, нищо че няма каквито и да е осигурвовки, та още няколко бона отиват за тях. Момичето с мексиканеца твърдеше, че "нямало какво друго да прави" (милата, ще умре от глад с 30 хиляди годишно на някоя нормална работа). А междувременно задръстеното им шефче (оказа се, че е на 21 бтв) ги бъхти все повече и повече - занимават се по 10 часа на ден, 6 от които са безполезни, на всички им е казал, че ще работят от понеделник до петък, но ги кара да бродят и събота, докато той кисне по цял ден в офиса, мътейки 100-те си хиляди годишна заплата за тяхна сметка. В края на деня Зак имаше точно нула сделки. Денят беше от най-вледеняващите тази зима и беше побъркал всички. А едно от момчетата се подхлъзнало на нечия стълба, потрошавайки гърба си. Е, поне видяхме два огромни бели заека, препускащи по улиците.
Прибрахме се обратно в офиса чак 9 часа, където децата най-после можаха да се постоплят. Шефът ми беше казал, че ще се върнем доста по-рано, но това се оказа лъжа, разбира се. Междувременно се бях настроил да му тегля едно хубаво конско и да му дръпна шефското ушенце, след което да се прибера у нас. Само дето се оказа, че Христина се е шашнала, че се бавя толкова и след няколко безплодни обаждания в централата на Direct Energy е дошла до офиса да види жив ли съм или какво. Та таман излязох в коридора да я успокоя, когато Зак се показа да ми каже, че шефчето чака. Влязох обратно, оня ме пита: "Е, какво ще кажеш?" "Ще ти кажа, че тази работа смърди и че цял ден моткане в студа за тоя, дето духа, определено не си струва парите." "О, добре, аз и без това бях раздал позициите вече, така че късмет в търсенето на работа," казва той с лицемерно изражение (лъже ме в очите отново). Преди да изляза му метвам още една мръвка: "И едно съветче, пич - предстани да крадеш уикенда на децата, без да имаш каквото и да е право." По оцъкления поглед на шефчето-с-нарушен-ауторита бях сигурен, че пълната версия на конското би му харесала още повече, но просто му обърнах гръб и си излязох, за да се махнем с Христина от това странно и много болно място.
Как да е, утре имам далеч по-привлекателно интервю, така че пожелайте ми късмет.
