Присъединявам към групата на Торн и Любимеца за Twilight.
От един момент натам няма как да не мериш книгите с аршина на успеха им. А в Здрач за мен няма нито един елемент сам по себе си, нито комбинация от елементи, които да заслужават масовата истерия – стилът е блед; структурата е напълно неотличима; героите и поведението им са тотално клише; историята е ужасно износена от употреба; няма нито една оригинална идея, или поне нито една развита такава. Оставаме с едното увлекателно разказване. Ама тя и Сандра Браун сигурно умее увлекателно да разказва болезнено банални сюжети, само че не се е превърнала в литературен феномен.
Сравнението с Джоан Роулинг е съвсем уместно. Само че в Хари Потър има внимателно изграден магичен свят, който е толкова плътен, че седи редом до реалната Англия, все едно винаги си е бил там. И за мен този единствен, чудесен елемент на поредицата е достатъчен за разумността на огромния й успех. В Здрач дори преразказаният „ежедневен” свят е плосък.
А аз дори нямам предразсъдъци и не се отнасям със снизхождение към тийн тревогите. Намирам ги за нещо напълно нормално, специално дори. Но любовта, дори когато си на 16, може да бъде много по … аспектна, особено ако е измислена

. А точно пък тази любовна история би могла и
би трябвало, след като е тръгнала да завладява света, да има толкова повече цвят и колорит. Честно, дори и за плажа, където я четох, ми беше скучна.
(След като по ред на номерата и възходяща градация на степента нехаресване не харесах Кафка на плажа, The Time Traveler’s Wife и Twilight, се чудя дали за себе си да се притеснявам или за четящото братство.)
If I never meet you in this life, let me feel the lack.