Поиграх играта и... просто не ви разбирам...
Matrim wrote:Не можеш да умреш и точно това прави тази игра по-добра от старите.
По-добра ако човек е умствено изостанал или сакат може би. Аз самият се имам за доста несръчен на подобни игри, но Принцът никога не е страдал от прекомерна трудност, нямаше нужда от такива "нововъведения".
Първо, като си толкоз духовит, еми и аз, таковата ще бъда. Не разбирам на кой трудността на предния Принц може да му хареса повече, освен хората, които се обличат в черни латексови дрешки и им викат мазохисти. Останалите сме "сакати"...
Matrim wrote: Едно, че аз докъдето съм стигнал пътят и начинът на минаване са ОЧЕВАДНИ в 98% от случаите, а дори и да не са - ами скачаш накъдето ти скимне, ако стане, стане, ако не пак пробваш нещо друго без да губиш нищо. половината тръпка се губи.
Ми те и в предната игра бяха очевидни. И там стените се бяха изтъркали от стотици хиляди поданици на царя на Вавилон, които са уол-рънвали стените за кеф преди теб. Номерът се криеше в това, че ако принцът скочеше с 10% по-натака, а не по-инак си ебеше майката (наместо Фара или Кайлина). Ей, как можах да забравя няколкото пъти, когато пътят напред не бе очевиден и когато трябваше да завъртиш камерата под супер-изкилифинчен ъгъл за да видиш, че архитектът на еди-кой си дворец е оставил ниша, за хората, които не обичат пода, а изкат да се катерят по стените. Много интересен момент от играта, съгласен съм, много пъти съм се съгласявал с теб, докато съм се чудил дълго защо им се дава алкохол на левъл-дизайнерите.
Matrim wrote: То и кинжалът на времето си биеше на чийт, но беше елегантен чийт с ограничения.
За акробатиката си прав - без сарказъм, беше по-забавно. /Сарказъм моуд/ А с битките беше още по-забавно! Ултра-мега-супер забавно! Особено последния бос на Двата трона. Убиваш го до две трети. Той те убива. Риуайнд. Той те убива. Риуайнд. Той те убива. Риуайнд. Той те убива. Лоуд. Смъкваш му живода до две трети. Той те убива. Риуайнд... върховно...
Matrim wrote: Моментът с посивяването на екрана, за да ти подскаже, че трябва да викаш Eлика за дългите скокове е просто "no comment".
/Нормал моуд/ Ще проверя дали не може да се маха. Май може.
Matrim wrote: Или скок от колона на стена, при което няма даже нужда да се тюхкаш дали ще уцелиш момента да натиснеш пак бутона - пичът сам почва да уол-рънва без човек да пипа копчетата.
/Сарказъм моуд/ Съгласен съм. Затова ти препоръчвам тази игра:
http://en.wikipedia.org/wiki/Dance_Dance_Revolution Matrim wrote: Е, нямаше нужда наистина.
Знам, че е извадено от контекста и вече не знам в каква връзка си го казал, но като те знам какви ги плещиш, ти отговарям: тц, имаше и то голяма.
Matrim wrote:
Адски много ме кефи! Има опция за диалог и има купища диалози между принца и принцесата, в които се леят остроумия.
Остроумия? Сигурно в Биг Bрадър 4 или в Хрониките на Ралмия има по-забавни диалози, да не говорим за тоновете анахронизми като "girlfriend' или "gravity". Поне по случайност да бяха вкарали нещо смешно, но засега такова не съм видял.
Сега, ще ме прощаваш, но първото е въпрос на вкусове. И не ми сравнявай неща с риалити шоута, които само ти гледаш от тук присъстващите, навярно. За другото - верно, бе, пич, когато за втори път са пленявали Лошия бог гравитацията не била още измислена, а се появява чак след третото му пленяване. Сериозно - не се оплакваш от цепелините на Алхимика, а от "гравитация" като анахронизъм? И какво имаш предвид под това, че "гадже" е анахронизъм? Че тогава хората не са се влюбвали или че тази дума не се е ползвала? Ако е второто - еми, таковата, дори да приемем, че трябва да съотнасяме всичко към времето преди настъпването на мюсюлманството в Персия, то тогава и съвременен английски не е имало.
Matrim wrote:
Засега сюжетът се люшка между липстващ и потресаващо клиширан, да не кажа тъп.
Абе те много игри са така. Освен Дуум, където сюжетът е много оригинален, затова хората я играят нон-стоп. Или на Еди-какво-си-Крафт, дето добре, че е сюжета, инак хората нямаше да цъкат в мулти. И най-първия Принц на Персия, откотого Шехерезада е взела идеята за Аладин и който сюжет е бил толкова успешен, че е накарал хората да направят сто милиона продължения на играта (пардон, шест).