http://www.cosmos.1.bg/portal/index.php ... &Itemid=27
Тази нощ индийската лунна сонда Чандраян-1 бе успешно изстреляна и вмъкната в елиптична орбита около Земята, където ще прекара известно време, преди да се устреми към Луната.
На борда на Чандраян-1 летят няколко международни инструмента, сред които са прибори на НАСА, Европейската космическа агенция и България. Поради тази причина днес в БАН имаше голяма пресконференция, на която присъствах. На пресконференцията бяха зададени интересни въпроси за българския прибор, българските инструменти в космоса, бъдещето на България в космоса. Накрая проведох лично интервю с Йорданка Семкова от Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия към БАН.
Пресконференцията започна с думите, че изстрелването на Чандраян-1 е успешно, че е изключително важно събитие български учени от БАН, от Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия, да участват в този важен проект.
После бе обявена кратка информация за мисията – на борда на Чандраян-1 участват единадесет модула, които ще дават информация за състоянието и съдържанието на различни минерали на Луната, ще изготвят триизмерна карта на повърхноста и ще се направи проучване на радиационната обстановка. Шест от тези модули са изготвени от индийски учени, а останалите са изработени от НАСА, Европейската космическа агенция и Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия. След това бе съобщено, че е имало тежък конкурс, на който цели 32 държави са се състезавали! Фактът, че България е избрана, е голямо признание!
Приборът РАДОМ-7, съобщиха говорителите, ще измерва радиационната обстановка по трасето Земя-Луна и около Луната.
След като кратката презентация приключи, бяха зададени различни въпроси за Чандраян и РАДОМ-7. Първоначално бе повдигнат въпрос за финансирането на прибора. Стана ясно, че част от финансирането се е поело от БАН, друга част от Националния фонд за научни изследвания. Бе оповестено, че няма финансиране от чужди страни, а България сама е поела финансовите ангажименти.
На въпроса колко струва самият прибор, цифрата, която бе дадена, бе от порядъка на 60 000 лева. Сравнете това с милионите и милиарди долари, които дават НАСА и други космически агенции за космически мисии!
Един въпрос, който аз зададох, бе кога българският прибор ще бъде включен. Отговорът, който ми бе даден бе, че това е в ръцете на колегите от Индия. Но като цяло включването се очаква да бъде извършено след като бъдат преминати радиационните пояси на Ван Елън.
На пресконференцията беше повдигнат въпроса за това какви други наши експерименти летят в космическото пространство. На Международната космическа станция летят няколко такива, като бе подчертано, че нашите прибори са малки и евтини и това е много важно! Бе оповестен и един факт, който продължително сме дискутирали в сайта – че около Земята условията са доста по-различни, че магнитното поле спира голяма част от радиацията.
Скоро след това бе зададен въпрос за орязаните ни проекти към Европейската космическа агенция, които трябваше да бъдат проведени на модула Колумбус. Бе подчертано, че случилото се е недопустимо и такива неща не бива да се допускат да стават!
Когато попитах за това дали ще могат да потвърдят участието ни на борда на Фобос-Грунт и на евентуални бъдещи мисии като Чандраян-2, бе ми отговорено, че участието ни на Чандраян-1 не е неочаквано. Радиационните ни проекти са започнали преди повече от 20 години, когато Люлин е летял до станция Мир. Люлин е останал пет години на борда на станцията. Резултатите от Люлин са най-цитираните наши работи. Бе оповестено злополучното ни участие на борда на Марс-96, когато поради проблеми с ракетата мисията се е провалила. Сега на борда на МКС има три български апаратури. Една от тях е в модула на Русия. Друга работи в модел на човешко тяло – т.нар. астронавт-фантом. Така се измерват дозите радиация, които биха получили критични органи. От тази година имаме и апаратура на борда на Колумбус, която мери радиацията извън МКС! Така вече вътре в станцията, както и извън станцията, имаме апаратури. Това е в широко международно сътрудничество! И да, има български прибор на борда на Фобос-Грунт! Това е експериментът Люлин-Фобос, който ще изучава от орбита около Марс радиацията в продължение на година, в орбита около Фобос, както и на повърхността на Фобос! Апаратурата ни ще работи и по трасето до Марс.
На въпроса ми дали мисията ще лети през 2009 или 2011 година и кой прозорец ще е по-добър, отговорът бе категоричен – този през 2009 г. Добавени са още 200 кг. научна апаратура, която ще се включи в мисията, това може да наложи изместване към 2011 г., а ако подобно решение бъде взето, то може би ще бъде обявено до края на годината.
Вече има резултати от инструмента ни на Колумбус! За пръв път са установени характерни лъчения под формата на релативистични електрони! Това е изключително важно, защото този тип електрони са убийците на спътниците! Така че – българското участие в космическото пространство е значимо и общопризнато.
Когато бе зададен въпросът кога се планира колонизация на Луната, даденият отговор бе изненадващ. Има нови играчи на фронта – Китай, Япония, Индия, а не само САЩ и СССР. Има много нови проекти. Що се касае до Индия, през 2011 г. се планира изстрелване на луноход съвместно с Роскосмос. Трябва да се изследва луната отблизо. През 2014 г. Индия планира изстрелване на космонавти в орбита, а до 2020 г. – човек на Луната.
Когато на конференцията бе споменато за хелий 3 и възможната му доставка от Луната на Земята, аз попитах как това може да се направи, при положение че сега доставката от и в космоса е изключително скъпа и дори да се превърне олово в злато, пак не може да се оправдае стартирането на такава фабрика за доставки. На този въпрос бе изразена увереност, че проблемът някой ден ще се реши, ще има развитие и ще се намери начин да се достави хелият.
С това пресконференцията приключи. Оттам нататък бе времето на личните интервюта, като аз проведох такова с Йорданка Семкова. Ето какви въпроси бяха зададени:
-Можете ли да ми дадете повече информация относно защитата от радиация в открития космос?
-Това е сложен проблем, който изисква изработването на нови материали, сплави, освен алуминият, който сега се ползва. Сега на МКС най-добрата защита представляват (ИЗНЕНАДА!) контейнерите с вода!
-В НАСА говорят и за нови пластмаси. Вие какво ще кажете по въпроса?
-Да, това също е вариант. Но трябва да имаме точни данни. Радиацията в космоса е от следните типове – галактични лъчи, слънчеви лъчения, имаме радиационни пояси. МКС периодично минава през Южноатлантическата аномалия. Там астронавтите получават около една трета до половината от дневните дози радиация!
-А може ли при евентуален полет до Марс да разположим двигателните отсеци около обитаемия отсек?
-Да, може! Тук обаче трябва да се отчетат и други фактори. Вторичната радиация е много важен проблем – когато първичните лъчения се сблъскват с веществото, при което се появяват нови лъчения!
-Такова не беше ли наблюдавано и при Експлорър 1?
-Да, да!
-Между другото как ще си обясните днешната липса на интерес от обществото към Луната? През 1972 г. бе последният полет на Аполо до Луната. Скоро СССР престана да праща кораби до там. Днес много хора мислят, че Луната е мъртво тяло, което няма смисъл да се изследва!
-Не! Мисля, че интересът към Луната тепърва се възражда! Тя би могла да се използва като междинна станция. Има проекти за полети към Марс от Луната!
-Има критика, че е по-лесно да се конструират обектите в околоземна орбита, а не на Луната. Какъв е вашият коментар?
-И конструкцията в околоземна орбита, и конструкцията от Луната се обсъждат, и двата варианта имат плюсове и минуси. Провеждат се дискусии, за да се избере нещо оптимално.
-Малко встрани от темата. Кога ще има нов български астронавт?
-Това е въпрос на финансиране. Възможността още съществува и днес! Програмите, извели в орбита Георги Иванов и Александър Александров още съществуват. Но финансиране няма!
-Последен въпрос – а за отрязаните компоненти на Колумбус?
-Ние имаме един експеримент на Колумбус, за съжаление останалите 4 не бяха финансирани.
Космически кораб с българска апаратура излита към Луната!
Moderator: Moridin
[/off topic]
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 5 guests