Беше лято, днес си спомням,
избледняло във съня,
самотата бе далече,
а за мене радостта.
Птички пееха и волни
тук там тичаха деца.
Аз ги гледах и защо ли?
Бях забравил за смъртта.
Беше лято още помня,
още дишам с радостта
на изтляващото минало,
но днес вдъхвам от смъртта,
като тя се влива тихо
в моята изтляла плът
и към участта червива
приближавам всеки път.
Глътка въздух, още малко
сред изтерзана тъга,
радостта я няма вече,
а и лятото изтля.
През прозореца е есен
мъртви листи капят вън,
като че във сън далечен
днес изглежда онзи ден
в който нещо се събуди,
нещо се у мен роди,
но разкъсано от бурени
не порасна и изгни.
И поглеждайки листата
тез чеда на есента
аз си спомням за живора
и пак вдишвам от Смъртта...
Стихче от Джайм (Джейми) :)
Moderators: Trip, Random, Marfa
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests