Амелия, съгласна съм напълно за взаимодействието на гледните точки.
Но за мен спорът "в масовата си употреба" се разминава с това. Т.е. той много често стартира от позиция "взаимодействе на гледни точки". Обаче това взаимодействие се случва между двама или повече души. Оттам цялото взаимодействие и резултатите му се оцветява от личностите на въпросните души и историята на техните отношения... и потенциала за развитието на последните. С други думи сблъсъкът на мнения на две личности в болшинството случаи се развива в сблъсък на две личности. Надделява състезателността на спора като такъв и в крайна сметка темата често бива забутана някъде. Човешко си е - всеки обича да печели.
Естествено има ги и ситуациите, когато на тепиха остават само мненията, а собствениците им интелектуално ги направляват, докато повече или по-малко обуздават егото си и позволяват на разума да го надвика. Е, това прозвуча по-крайно, отколкото го исках.
За себе си - изпитвам чисто удоволствие от спора, но мразя да губя. Ама много. Често изпускам юздите на егото, поради което, познавайки се, просто предпочитам да стъпя на безопасното "ами всеки си има мнение". Така не печеля надмощие, но и не губя напълно. Всъщност понякога печеля неинтелектуалното егоистично надмощие с това, че прекарвам опонента, оставяйки го сама на тепиха - подло, признавам си.
Но пък ако съм страна в спор, в който не чувствам състезателност, оставам в него до края и се забавлявам истински:). Че даже понякога успявам да убедя или да се убедя:).