Замислих се какво точно представлява личният вкус и възможно ли е човек хем да си го има, хем да не смята, че е единствено верен. Лично за мен не е възможно. Моите разбирания за света са единствено валидните, защото са МОИ. Нямам чужди, по които да се водя, така че съм длъжен да имам доверие на собствените си. Това значи ли обаче, че те не подлежат на промяна? Не мисля. Означава просто, че въпреки че човек приема за валидна възможността да греши, то той има нужда от някаква причина да приеме това. Да смяташ априори, че вкусът ти е грешен, за мен е безумие и интелектуално самоубийство, да не говорим до какви драми със самочувствието би довело.
Обаче това ни води до убеждаването. В общия случай както в този форум, така и в комуникацията между хората по принцип, споровете, на които съм бил свидетел, са се изразявали в следното:
А) "Аз мисля така."
Б) "Това не е вярно!"
А) "Е аз обаче пък така мисля."
Б) "С теб не може да се спори!"/ "Сноб!"
Да, знам, че най-често аз съм в ролята на А, но вярвам всеки може да види дефекта в позицията на Б. Какво точно представлява убеждаването? Убеждаването е набор от аргументи, от различни гледни точки, въпроси и отговори на въпроси, различни ъгли, от които да се погледне въпросът, чрез които човек се опитва да повлияе на гледната точка на друг, различаваща се от неговата собствена. Какво се случва най-често вместо това? Възмущение, че отсреща имат наглостта да не са съгласни с теб. Праведен гняв, че не приемат твоето "Това не е вярно!" за Божията Истина, като която го възприемаш. Понеже твоят вкус е също толкова абсолютен, колкото и "противниковия", въпреки че обикновено не си даваме сметка за това в спор. Не може да се очаква, че без да положиш истинско, СЕРИОЗНО усилие да повлияеш на нечие мнение (дори не да го промениш изцяло, просто да му повлияеш), ще разбъркаш система, която човекът използва, за да определя света около себе си. Всяка промяна на мнение води до разбалансиране на изградената от разума ти картина на света около теб. Всъщност е ВАЖНО този дисбаланс да не става с щракане на пръсти, иначе ще живеем в перманентна несигурност.
Значи ли това, че мненията са непроменими, щото интелектът има нужда от стабилност? Не мисля. Значи най-вече, че промяната на мнението изисква усилие от страна на променящия, а не възмутено несъгласие.
Оттам нататък всякакви обвинения в "снобизъм" или в невъзможност да си промени позицията, само щото освен да има друго мнение, отсрещният човек смее и да си държи на него и да го защитава активно, за мен са най-малкото нередни. Да, вкусът на всеки индивид е единствено верен... за него. Ако искаш твоят вкус да надмогне чуждия, трябва освен да има някакво сходство помежду им, и да положиш усилията за целта. И колкото повече фактори са участвали в изграждането на чуждия вкус, толкова повече нови фактори трябва да му предложиш ти, за да успееш да го промениш.
Ъммм, чакай да видим каква ми беше първоначалната идея...
Да, та съгласни ли сте с тия ми мисли, или ще поспорим?
