@RandomСамо че на някакво доколкото се може обективно ниво, в книгите му, които съм чел, няма истински герои. Твърде са еднопланови, макар и да му служат идеално за идеите и усещанията, които се опитва да събуди. Но е факт, че аз досега герой на Пелевин не съм запомнил наистина, до степен да е очертан ярко в съзнанието ми. И това е ограничение, което Пелевин сам си е наложил. Може би е способен да създаде страхотни герои, но докато пише по същия начин и се прицелва в същите мишени, не виждам как ще промени нещо по въпроса
.
Това от една страна е така, но от друга, много по-правилна страна..не е.

В смисъл вярно е, че Пелевин е писател-егоист и героите му по-скоро изпълняват ролята на мулета, които теглят историята. Но не мога да си представя, че не си отбелязал герои като Вавилен Татарски, капитан Лебедкин, Петка, Чапаев и генерала Саша в СКВ.
@Scourge 
Веселото е че в 'Чапаев и Пустота' има най-много хумор (На практика цялата книга е изградена от взаимосвързани вицове + яка доза източен мистицизъм) и изобщо не е отвлечена. "generation п" си е отделен пациент.

"Священная Книга Оборотня" за мен беше най-трудна за четене от всичко писано от Пелевин досега, защото е пълна със зашифровани..ъм..послания..да кажем.
Проблема който възстава пред нас е такъв. Творчеството на Пелевин се ръководи от един 'триединен съюз' - Борис Гребеншиков, Източната философия и Писателя Когото Няма Да Назовавам. Гребеншиков присъства навсякъде и за повечето читатели, частите повлияни от него остават абсолютно неразбираеми. И с право. Въпреки че Гребеншиков е най-великият текстописец на нашето време, той си остава гаден психопат! Източната философия повечето от нас (нормални люде) не познават, а ПКНДЗ е отделна тема. (да се свети Името Му!)
Така че Пелевин си остава писател подходящ само за 'напреднали читатели' , запознати с бекграунда на 'нещата' случващи се в книгите му. Макар че от друга страна съм чувал изключително позитивни отзиви и от хора съвсем далечни от въпросният бекграунд. Ще рече - таланта е хубаво нещо.
