Post
by Kolender » Fri Sep 26, 2008 3:37 pm
Вярно е, Роланд! Това също е доста... как да кажа...нагласено, може би.То с тези суперсили Ериксън може да си прави к'вото си иска. Пример: Героят Х е най могъщият, няма равен. След една книга идва героят Y дето му разкатава фамилията, ей така се появява сякаш от нищото. Авторът понякога използва великански deus ex machina патерици, поне така изглежда за мен - тъпото е, че не се знае за какво ги ползва винаги (аз сам до средата на 6-та. Не е толкова зле спрямо другите.Тя цялата поредица ми е тежичка като цяло и противно на всеобщото мнение 1-а книга много ми допадна, защото беше и най -стегната за мен. После започнаха локумите, наистина сладък деликатес ама много се тегли нещо. На фона на оригиналните идеи и невероятния размах на въображение на Ериксън му прощавам този порок на многотомните фентъзи поредици:D)
Last edited by
Kolender on Fri Sep 26, 2008 3:43 pm, edited 1 time in total.