Успехът според мен обаче се дължи най-вече на Стивън Кинг. Просто без него този филм нямаше да го има.
Филмът се опитва в скрития си смисъл да покаже не само разпада на ценностите в обществото (особено при трудности),
но и типично животинската и лесно манипулируема природа на човека. Хареса ми и противопоставянето Бог-Човек.
В крайна сметка се оказва разбира се, че само времето може да отсъди какво ще стане.
Лудата във филма добре играеше ролята си, не само защото и отиваше, а и защото бе нужно да се покаже колко далеч
може да стигне човек във вярата си ... да стане фанатик и да посегне на себеподобните си
"Неверниците" от своя страна не останаха безучастни и застреляха фанатичката.
Какъв извод може да си направим? Има или няма Бог? Кой взема решенията?
Изводът, който аз си направих е че хората имат уникално решение за кризисни ситуации - да се избият помежду си ...
и накрая да съжаляват за това.
