Могат ли критериите да се обяснят на няколко реда? Интересно ми е, не за друго.Roland wrote:Всъщност ИМА по-добри и по-лоши, с по-добър вкус и по-пошли стилове музика.
Що се отнася до първоначално поставената тема... Не знам... За две години писане във форума все ще сте ми разбрали музикалните вкусове. Докато ги формирам, мина доста време, през което се опитах да възприема почти всеки по-комерсиален жанр. Даже в шести клас се опитах да се зарибя по т.нар. поп-фолк, понеже на метъла и рока се гледаше като на пропаднала музика. Не стана. Стигнах до извода, че една твърде огромна част от музиката, харесвана от познатите и приятелите ми, изобщо не ми действа както трябва - дали ще е нещо безлично като разните поп-неща, които вероятно се въртят по MTv, или директно ще ме отвращава, както се случва със съвременния рап, примерно, но не се получава. Сега, не знам, може и в мен да е проблемът, но последната рап-песен, която ми е харесала, е "Prince Igor" на, ако не ме лъже паметта, Warren G. А тя май излезе преди повече от десет години. С поп-музиката положението е малко по-добро, но и от там са твърде малко песните, които са ми харесали.
Въпреки това, което слушам, обаче, ми е трудно да се нарека метълист или нещо подобно. Доста е ограничаващо, някакси. Не знам как да го обясня. Все едно друго не слушам. Е, вярно е, че доста хора ме наричат така - то с коса до кръста и откачен поглед какво друго да съм в техните очи? Още повече, че тъй и не успях да се запаля по Judas Priest и Iron Maiden, въпреки че и това опитах.
А и все пак, при все че предпочитам това, не забивам само в него.
Знаем се достатъчно добре, за да знаем, че нямаме нужда от тия неща. Някак твърде нецивилизован сорт флейм е, няма класа в цялата работа 