Аз съм разочарован. Но ще оставя "анализите" за след второто (и последно

) гледане. За мен е неприятно кратък, недостатъчно смешен (там, където трябва да е), визията е прехвалена и недооползотворена, личната история няма необходимия залог/съспенс/емоционален заряд. Все важни неща - и то точно тези, на които се гради Пиксар.
Иначе е смразяващо недвусмислен в "посланията" си, но кому са нужни те? Виждате, че само Силвър говори за тях - и то в меко казано странен контекст. Останалите казват просто "сладък" филм.

А Пиксар трябва да е доста повече от това. (Всичко по-горе само в контекста на неправомерно завишените ми от Рататуи очаквания. Иначе бях доволно подозрителен и към двата. Просто първият ме изненада много приятно - и оттам донякъде разочарованието с втория.)
9/10
П.П.: Вие кой от двата предпочитате?