Няма спор, че това в Паник стая е техническо упражнение, но пък твърде малко хора си ги позволяват подобни, за да се пренебрегне с лека ръка. Разботата е, че при всички изброени (Финчър/Спилбърг/Земекис/Шиамалан + Жьоне, на който ми липсва само първия му) го има онова усещане как се седели, чесали са се по брадите и са мислили как да подходят към всеки един шот, какво да е осветлението, какъв да е ъгъла на камерата, колко да е дефокуса и т.н. и т.н. неща, които не правят един от кофти филм хубав филм, но правят от един човек - режисьор със стил.
Обаче гледам, че този на Орсън Уелс го има в HD, така че свалям, може пък да ми пречупи неприязънта към прашасало кино с моно звук.
