Режисьорско кино
Финчър е точно за този топик, най-вече защото той не играе по чужди свирки, а прави каквото си иска, вкл. размахва средни пръсти срещу Парамаунт, когато са му дали 150 милиона.
Единствените претенции, които се забелязват във филмографията му са тези за перфекционизъм, но са покрити, че и отгоре. Останалото е сляпото залитане на фенчетата и разни изпълнения "омг, 7 и Клуба как ми преобърнаха ценностната система", обаче това не променя факта - Финчър е пич и дори тъпите му филми (Паник стая) са яки и отличаващи се.
Единствените претенции, които се забелязват във филмографията му са тези за перфекционизъм, но са покрити, че и отгоре. Останалото е сляпото залитане на фенчетата и разни изпълнения "омг, 7 и Клуба как ми преобърнаха ценностната система", обаче това не променя факта - Финчър е пич и дори тъпите му филми (Паник стая) са яки и отличаващи се.
Ей тоя тип анализи визирам, като говоря за самовъзвеличаващата обсесия. "Аз, един вид, гледам на филмите само в контекста на цялостно творчество, анализирам внимателно и чак тогава си вадя изводи. Това често увеличава размера на члена ми." Нищо лошо де, в крайна сметка. Но не прави филма по-добър, а иновативен и нестандартен - хептен.Silver wrote:Паник стая технически е толкова иновативен и напред с материала, че можеше да е в пъти по-стандартен и пак да бъде с класи над всичко трилърско за времето си (че и сега). Финчър просто е разпускал с него - всеки голям режисьор ги има тези моменти.
And you can't dance with a devil on your back...
Btw, Хората с Кубрик също винаги са ми били крайно интересни - досега не съм срещнал нито един фен на Кубрик, който да има ясна и сериозна идея защо го харесва.
Точно ако заобясняваме с подробности какво харесваме на Кубрик ще прозвучи като снобеене. Да кажем, че филмите му имат няколко отличителни черти, които аз поне не съм срещал другаде. Абсолютната им студенина примерно - начинът, по който с колкото и емоции да ги изпълва, никога не опитва да въздейства чрез тях на зрителя. Навикът му да обръща на 180 градуса идеите на книгите, които филмира. Как визията, а не диалогът е на преден план. Такива неща.Бтв, и аз го имам това усещане за феновете на Кубрик. Досега не ми се е случвало някой от тях да обясни като хората защо го харесва.
След няколко упражнения за разтягане взимам бърз душ и отивам във видеотеката, където връщам две касети взети под наем в понеделник - "Тя в мъжкия изправителен център" и "Двойно тяло", но всъщност пренаемам касетата с филма "Двойно тяло", защото искам тази вечер да го гледам още веднъж, въпреки че едва ли ще имам време да онанирам при сцената с умъртвяването на една жена с бормашина, тъй като в седем и половина имам среща с Кортни в "Кафе Люксембург".
Ролик, е аз пък ще визирам, че така - разглеждайки нещата в контекст - намирам повече неща за харесване, при това съвсем обосновано, така че съм по на сметка от тебе. 
Паник стая е очевидно иновативен и нестандартен технически. Да, можеше да не е толкова неиновативен и стандартен нетехнически, но пак държи ниво над средното. Ако държиш да спорим по тоя въпрос, ще трябва да минем на конкретни примери, а при положение, че в Паник стая камерата минава през дръжка на чайник, нямаш особени шансове.
Виж, по втория параграф имаш, ама аз там не споря - средна хубост като средна хубост.

Паник стая е очевидно иновативен и нестандартен технически. Да, можеше да не е толкова неиновативен и стандартен нетехнически, но пак държи ниво над средното. Ако държиш да спорим по тоя въпрос, ще трябва да минем на конкретни примери, а при положение, че в Паник стая камерата минава през дръжка на чайник, нямаш особени шансове.

Еми може, ма него не мога да го понасям, така че не ми върши работа...inkheart wrote:Не е нужно, виж Вим Вендерс продължава твори.Roland wrote:Е киното се движи от такива неща като минаването по дръжката на чайник... Затуй за да си сноб, трябва да харесваш режисьори отпреди 30 години...
And you can't dance with a devil on your back...
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 35 guests