Защото според мен е коректно да обясним кой е всеки от нас, по-старите.
Започвам със себе си, с надеждата, че още по-старите юзъри ще са също толкова откровени (така примерно ще разберем кой е Любимец13
)Аз съм на 56. Имам син на 30 и дъщеря на 16 г. Работя в Центъра по тракология на БАН, където основната ми тема са антични текстове, свързани с политическата и културна история на древните траки. Покрай това се занимавам с преводи от английски, главно от жанра научна фантастика и фентъзи.
Тук ме довя вятърът на конфронтацията или по-точно искреното ми намерение да се противопоставя на разни злостни критици
С течение на времето с повечето от тях станахме ако не приятели, то поне добри познати, с уговорката, че ще запазим градивно критичния дух един спрямо друг (междувременно с някои от тях станахме колеги).
В първите си 30 г. съзнателен живот се занимавах с битово дисидентство, а в последните 20 - с битов алкохолизъм, но това е характерно за преобладаващата част от народонаселението на моята възраст
На моята възраст параноята е преобладаващо състояние, а любимата ми мисъл (всъщност две) принадлежат на преведения от мен Стивън Бруст:
"Сигурно не е само с мен така, но изглежда, че когато работите се влошат - жена ти е готова да те напусне, всичките ти представи за теб самия се преобръщат с главата надолу, всичко, в което си вярвал се оказва под въпрос - няма по-добро средство да се откъснеш от проблемите си от това някой да се опитва да те убие."
И:
"Това, че наистина са те подгонили изобщо не доказва, че не си параноик."