Сетинга на това аниме е уникален. Дяволските плодове, гранд линията... аз не се сещам за аналог (ама не съм и гледал много де

). И героите супер много ме кефят. Зоро е сравнително клиширан, ама мен си ми допадат такива, дето са супер детерминирани да станат ебаси злите мелачи. За Луфи няма сми да говроря, просто ме разбива като заспи в някакъв супер напечен момент примерно

.
Ама иначе много се дразня на ненужно бавното развитие в дадени моменти. И освен това се дразня на 156 часовите боеве. Което си присъства май в абс секи шонен. Ебаси кво са седнали да си лафят и единия обяснява на другия колко по-добър е, и защо е по-добър, и какво станало преди 3 години, и как баща му направил еди кво си. Или пък много е тъпо, как като нашия човек направи нещо, дето не става ясно на публиката какво точно е станало и лошия почне да му обяснява какво е направил. Ми да сложат един разказвач ебаси, като толкова искат да обяснят на зрителите нещо неанимируемо. Другото което ме дразни е, как абсолютно всеки бой минава през моменти, в които доминира ту единия ту другия. Начи първо се почва как този, който е бил смятан за фаворит, почва да набива канчето на другия. След това се оказва, че аутсайдера не е чак толкова слаб и показва че и в него хляб има. След това се обръщат няколко пъти нещата и най-накрая главния герой си спомня нещо от преди 16 години и пребива лошия. Аз пък искам от време на време да умира и някой от наще.
Иначе анимето е супер

.
Look at the darkness...
...around me.