"Semi-Pro" е един от онези искрено забавни филми, които систематизират всичко, необходимо на един зрител, за приятни емоции. В него има пластове хумор, има една добре развита любовна история и не на последно място - убедителна и реалистична актьорска игра, липсваща в други заглавия от същия жанр. Един от онези филми, които ще останат в ума ви дълго след като сте ги гледали и с които ще сравнявате всичките си бъдещи филми.
На първо място искам да започна с това, че съм приятно изненадан от Уил Ферел, който с този си филм прави може би една от най-добрите си роли, като комплексира представянето си както в комедийната част, така и в по-откровено драматичните моменти на филма. Талантът на Ферел е очевиден и също така очевиден е и опитът му с този филм да се пербори за престижната филмова награда. Изумен съм как способностите му все още не са забелязани от Академията и как специално тази му роля бе подмината с такова пренебрежение от критиците. Тук той е нещо повече, той е истински - абсурден но жив; нетрадиционен, но чувствен; пародиен, но изцяло човечен. Малко други актьори имат такава богата палитра от образи и емоции, която Ферел ни сервира в тази драмедия. Мисля, че човекът има бъдеще и не бих се изненадал, ако уменията му да се преобразява бъдат забелязани от все по-реномирани креатори като Спилбърг, Шамалян, Терънс Малик и дори Скорсезе.
Само като прегледаме филмографията на този артист, може веднага да си направим сметка за капацитета на уменията му и начина му да ги манифестира блестящо по мултижанров път. Ето това е и ролята му тук. Да покаже една история през призмата на няколко напълно различни жанра, комбинирайки ги успешно и създавайки ценна и интелигентна история, напълно различна от боклука, с който ни залива комерсиалния Холивуд напоследък.
"Semi-Pro" е спортна комедия, но тя е много повече от това, тя е изследване на човешката емоционалност под стрес, тя е умерено послание за това как славата и парите водят до личностна деградация. Комична на моменти, трагична и сатирична - на други, "Semi-Pro" удря точно в десятката на това, което режисьорът-визионер е искал да покаже, а именно - един спорт, такъв какъвто не сме го виждали и такъв, какъвто е бил през 70-те години. Едни труден път, с доста пропуски, който младите е трябвало да поемат. Макар и показан по шеговит начин, филмът проследява точно падението и възвисяването на човешкия дух.
Семантиката на заглавието също носи своето полу-скрито послание в себе си. Очевидно е, че създателите не са искали да правят натоварваща драма, която да се хареса само на закоравели ценители на Фелини и Бергман. Искали са да направят свеж филм с лесно разбираем контекст, представен чрез имагинерен сюжет. Ето затова те са го кръсили "Semi-Pro" /"Semi" - от англ. "полу" - б.а./ т.е. полукомедия, полудрама, полуспортен филм, полупсихологическо изследване. Всичко това обаче не го прави половин филм, той стои съвсем незамисим и самостоятелен - изцяло качествен и напълно въздействащ.
Съпорт каста помага на сюжета да се развие адекватно. Там няма случайно избирани актьори и полу-звезди. Там всички са ситуирани на ниво и играят блестящо /вече споменах перфектния Фарел/. Харелсън прави една от най-запомнящите се роли в посъбудената си кариера. Героят му е човечен и носи тежък заряд на социални проблеми, които Уди играе просто уникално.
Сюжетът и музиката се почти в идеален синхрон и държат в напрежение до финалната развързка, водеща до един чисто хуманен катарзис и съпреживяване с героите. За последните години не е излизал толкова въздействащ на сетивата филм - визуално и инструментално, той просто е една феерия от величие и патос. В него има по всичко от това, заради което си струва човек да ходи на кино - романтика, екшън, интриги и най-вече - смисъл.