[Nyn]

Искаш да кажеш, че според теб ако жената твърдо не иска дете, е длъжна да го задържи и роди, само защото семейството й така искало?! Ами ако това е изборът, ще "скъса" с тях, да

Един от основните проблеми със защитата на аборта за мен лично. Много по-зле е да дадеш шанс за цял живот МИЗЕРИЯ на едно дете, отколкото изобщо да не позволиш да се роди дете (което пак казвам, за мен не е отнемане на живот).

Не са толкова много хората, които осиновяват, особено тук.

+още 1

Няколко клетки не са човек. Нямат нервна система.(Нямат никаква система, всъщност.) Не могат да мислят и чувстват. Докато развитието е в този стадий, абортът не е отнемане на живот.

едит: Ехее, то хиляда нови мнения докато постна.

[Ghibli]

Е не трябва да пренебрегваш телесното и да забиваш само в чувствата. Зародишът, изкаран извън майката, ще умре, защото няма способността да оживее сам. Бебе в седмия месец е друго нещо откъм жизнеспособност.

[Moridin]

А бтв, знаете ли всъщност каква е разликата? Че бебето е сладко нещо, което майката е програмирана да обожава, както и бащата. А зародишът е нещо, което не виждаш и още не те е брейнуошнало, та е по-лесно да се махне.

Ако искаме да сме цинични докрай, може и така да е (аз не мисля така, но нз). Пак е НЯКАКВА граница, не по-малко смислена от всички други. Тук наистина няма истинска обективна дефиниция на човек. Всеки си я разбира за себе си. И отново се връщаме на свободния избор.

п.п. Симеоне, изпадаш в лека (лека е наистина) демагогия, далеч не всички родители и близки гледат по тоя начин на детето, това е малко идеалистично, а и не е редно техните желания да влияят на този избор, тъй като това наистина вече не е техния живот, точка.

[Amelia]

Аз пък не знам какво да мисля за абортите, както и за смъртното наказание. Разбирам и двете гледни точки. И двете страни са прави. Сама за себе си не знам какво бих направила - наскоро си мислих по темата и не успях да измисля. Еми не знам, честно. Надявам се и да не ми се налага да правя този избор някога.

Бтв, от достатъчно опит с много, много бебета през годините в магазина на нашите, а и сравнявайки разликите между мен, брат ми и разни познати - бебетата СА различни. Те СА различни. АБСОЛЮТНО различни. От мига, в който се родят, а вероятно и преди това, но никой не е гледал, за да каже. Аз съм била ревлива, брат ми е бил спокоен. Въпреки, че сме възпитавани почти еднакво, с еднакви логически игри и играчки, аз съм хванала книгите на 4 годишна възраст и не ги пусках доскоро, а брат ми не е прочел и една цяла книга в живота си. Изобщо мога да си изброявам разлики до утре.
Днес си говорех с една майка с 3 деца. Тя каза, че и трите са абсолютно различни, имат различен характер и различни проблеми. И че са такива от бебета.
За бога, дори бременностите са различни една от друга.

Така че, фейс дъ фактс - абортът Е убийство. Може да се поспори дали до 3тия месец изобщо можем да си говорим за живот, но в крайна сметка резултатът е точно това. Убийство. А кои сме ние да решаваме кой има право да живее и кой да умре? А онова, което умира, бтв, е най-невинното същество изобщо. Що точно то да си го отнася за нашите грешки, а?

Живот в мизерия пак е живот. Пак има шансове. Пак има голяма вероятност за щастие. Освен това, всеки си има кармата - някои трябва да страдат и да са в мизерия, други - не. Но по тая логика, трети вероятно са обречени само на някой друг месец вътреутробен живот, а четвърти трябва да бъдат убийци в тази си реинкарнация. И така може да се окаже, че абортите са ОК. Бе казах ви, че не знам.

[RRSunknown]

РРС, аборти не се правят след третия месец освен заради медицински проблеми.

Бтв, мисля, че непълнолетни нямат право на аборт без позволение на родителя

Де да беше така - за какво мислиш давах пример?
Момичето казва че е бременно и то в третия месец и родилите не се усещат- мъжът вади пачката и урежда нещата при някой услужлив доктор.

[Roland]

Е не трябва да пренебрегваш телесното и да забиваш само в чувствата. Зародишът, изкаран извън майката, ще умре, защото няма способността да оживее сам. Бебе в седмия месец е друго нещо откъм жизнеспособност.

...но също почти със сигурност ще умре, ако го оставиш на самотек. Както и новороденото, както и бебето на една година.

Амелия много хубаво обобщи нещата. В момента споря с привържениците на абортите, защото искат абсолютна свобода, но аз самият също съм привърженик в немалко случаи. И аз се питам какво ли пък толкова ще даде на света една бременна треварка, която не може собствения си живот да оправи... Обаче и това Амелия го обобщи добре...

[Moridin]

@Морви - никой не говори за случаите, когато абортът се ползва за контрацептив, там вече се разбрахме, че никой не го счита за правилно. Само че аз не мисля, че това е основание да бъде забранено, защото то засяга само въпросния човек и толкова. Не можеш да му забраниш да бъде гаден със себе си. Иначе ще живеем в усмирителни ризи.

@Хриси - всички разлики, които изброи, са индивидуалност на родени бебета или бебета пред раждане (което каза и Гибли). Така че, не, абортът (този, който се прави по желание, т.е. до четвъртия месец), не е убийство

За последния ти абзац казах достатъчно. Аз не мисля така. Не мисля, че коя да е от двете тези има достатъчно обективни основания да се наложи. А когато никоя не може да се наложи, според мен не трябва да се взимат законови мерки в полза на едната. Нито законови, нито морални всъщност.

Не отговорих на това на Симеон:

Жоро, как кейс бай кейс, но решен само от жената, е различен от пълна свобода?! Разчитайки на преценката на един единствен човек (въпросната жена), нещата стават малко нечестни спрямо всички хора, с които този човек е свързан.

Защото "кейс бай кейс" означава, че няма универсална рецепта и няма универсална практика. И по НИКАКЪВ начин не противоречи на пълната свобода (на майката). И няма нечестно спрямо други хора, освен евентуално бащата. Там, както вече казах, нечестно го е определила природата. В крайна сметка жената си понася вредните за тази "привилегия" да избира.

[The Dragon]

@Хриси - тогава и начина по който се получават клетъчните линии е убийство.

[Roland]

Ама чакай малко бе, Жоро, ънкъндишънал аборт до 12 седмица не е ли доста силно накланяне на везните в една посока? Което ти твърдиш, че не бивало?

[Ghibli]

Е не трябва да пренебрегваш телесното и да забиваш само в чувствата. Зародишът, изкаран извън майката, ще умре, защото няма способността да оживее сам. Бебе в седмия месец е друго нещо откъм жизнеспособност.

...но също почти със сигурност ще умре, ако го оставиш на самотек. Както и новороденото, както и бебето на една година.

Да, но в степента, в която нормалният човек не би оцелял - без храна и вода, без топлина и пр. и възрастен би се разболял и умрял бързо-бързо. Разликата във втория случай е, че майката може да не присъства изобщо в грижите за детето - нужни са само определени провизии или дойка, както са правели навремето при смърт на родилката.

[Moridin]

Какво накланяне на везните в коя посока и кое му е ънкъндишънъл?

до 12та седмица (пак някаква условна граница, дали ще е тя, или раждането, принципно е спорен въпрос, но да я приемем като компромис за разликата между "клетки" и "дете") жената има ПРАВО ДА ИЗБЕРЕ. Доста къндишънъл.

двете посоки не са "право на избор" и "без аборти" ЗА БОГА. Правото на избор е равновесното положение

двете посоки са "абортирай, защото някой те кара" и "износи го, защото някой те кара".

[Morwen]

Бтв, имаше една книга на Крайтън с 6 причини за и против аборта накрая. Иска ми се да я намеря.

Там се споменаваше за идеята, че родителите биха обикнали едно нежелано дете след раждането му. Както и че това понякога се случва, но в никакъв случай не е правило.

Лично аз мисля, че е обратното - бебето е нещо, което те буди по пет пъти на нощ, трябва да го къпеш, преобличаш и уригваш, но именно желанието ти да го имаш те кара да игнорираш всички тези неща и да му се радваш как се смеело. То не е нещо, което харесваш автоматично.

И може би е несправедливо всичко да зависи от майката, но още по-несправедливо е то да зависи от бащата, бабата и първите братовчеди. Тази жена, която се очаква да го износи и роди, наистина трябва да преживее много мъки за това (и не, това не е само клише) и нищо чудно след това да не е същата. Да не говорим, че все още има някаква смъртност при раждането (макар и малка). Какво ще стане ако една жена умре, защото някой е решил, че тя трябва да роди, въпреки, че не е искала? Чий живот все пак е по ценен - този на развит вече, осъзнат индивид или този на идеята за бъдещ индивид?

[Moridin]

Или пък умре, защото някой е решил, че трябва да абортира, а не е искала. Именно това се опитвам да кажа. Изборът трябва да е неин. Всичко друго е по-нечестно.

И изобщо, при всички обвинения в теоретизиране, айде противниците на аборта да дадат идея какъв ще е (лаически определено, няма нужда от юридически познания) тоя закон който ще определи кога и как е ОК да се абортира, след като "пълната свобода" (за мен естествено и неотменимо право, което не заслужава чак такъв величаещ епитет) не е достатъчна. Не бързайте да отговаряте, ще се сетите за още ситуации...

Тук изключвам хората, които мислят, че абортът трябва да е принципно и винаги забранен - с тях няма изгледи да се разберем. Не знам дали тук има такива, след като изобщо ситуацията "бебе с открити тежки генетични заболявания преди раждането" съществува. Само например.

[The Dragon]

Here's another question I have: How come when it's us it's an abortion and when it's a chicken it's an omelet? Are we so much better than chickens all of a sudden?

Бтв - отнемането на свободата на избор на човека, и оставянето на някой друг да реши е един от основните стожери на всяка порядъчна диктатура.

[Morwen]

Е, все пак ние не се колим за супа...

Бтв, донякъде разбирам (или поне така мисля) какво има предвид Симеон. Сигурно има някои частни случаи, в които примерно въпреки, че майката не ще да знае детето, родителите й биха се грижили чудесно за него или пък тя всъщност иска дете, обаче толкова я е страх от самото раждане, че си намира оправадания, или нещо трето... И в крайна сметка след 10 години би решила, че наистина е било грешка. Въпросът е, че няма как да се изведе универсално правило.