По въпроса за страховете - имам си много, и колкото и нелогично да ви звучи най ме е страх от хората. За не най-дългия живот на света (на 26 съм) съм се убедила че всичко най-лошо, което може да се случи на човек го причиняват други хора или самия той.
От животни не ме е страх, горе долу мнението ми се покрива с това на Шайха - и с най-злото куче ще се разбера, ако не стопанина му е виновен, а от змиите и акулите си е проява на здрав разум да ме е страх.
Имам някъкъв страх от високо, но обичам да се катеря по дървета или да гледам отвисоко хубави гледки:) Все се чудя дали не бих се метнала с парашут, ама не обичам да си оставям живота в ръцете на случайността, предпочитам да контролирам нещата.
За СПИН - винаги съм се претеснявала, още след първата ми връзка ми се е искало да си направя тест. Като започвах следващата много ми се искаше да кажа на младежа, я да ходим да си направим по един тест, ама някак не успях (идиотски и безсмислено притеснителна ставам понякога
)
За мой късмет със настоящата ми любов първо си бяхме говорили, че и на двамата ни се иска да си направим тестове и след това се развиха нещата между нас. Отидохме направихме си тест и двамата заедно, заедно изчакахме резултатите, и заедно се радвахме че сме ок:)
За страха от смърта - по скоро ме е страх да не е мъчетелна или нещо такова, и да не съм в тежест на хората около мен, отколкото от самия факт, че ще умра-смърта си е естествения край на живота, няма как да се измъкнем от нея.
Тя, човешката наука, цъфнала и вързала, че да ме е страх от нея. 
По-скоро се кахъря, че НИЩО НЕ МОГАТ ДА НАПРАВЯТ. Е на, лекарството за СПИН-а, 30 години и почти нищо насреща. А тва, че цялата земя отива по дяволите? Пак нищо не могат да направят. Единствената област, в която имат осезаеми успехи, са комповете. А по тая линия ви гарантирам, че никви проблеми няма да има докато сме живи. Тия глупости с Изкуствения Интелект ше можете ги видите само в любимата на Моридин прогностика.
