Гледано напоследък, Part IV
Moderator: Moridin
Гледах пак "Обсада" с Дензъл Уошингтън, Анет Бенинг и Брус Уилис. Доста актуален и дори донякъде пророчески филм, като се има предвид, че е сниман преди 11 септември 2001 г. - през 1998 г.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
Малкото жълто нещо с очите се казва Кати и си има собствен фен-фолоуинг, а лешоядът с руския акцент е голямото предимство на дублажа, за което споменах, в оригинала не е нищо особено - за разлика от Open Season, където същият псевдоруски (явно някой възрастен дубльор е специализирал в тва) в устата на един древен и могъщ предводител на клан бойни катерици в оригинала си беше още по-здрав мeдийвъл шотландски ала Брейвхарт.Moridin wrote:Изгледах Хортън. Филмчето е много свежо, въпреки че проспах половината, но това си е моя грешкаМалкото жълто нещо с очите РУТЕШЕ ДИВАНИ, а лешоядът с руския акцент е просто ноу коммент
![]()
![]()
все пак как е в оригинала тоя акцент?
Шайх? Ади?

passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
И при двете гледания съвсем буквално настръхвах зверски при шоудауна им със "слончика" на ръба на бездната.
Музиката, уестърн фийл-а и всичко. После пък се просълзявах от неземно красивата елегия в цветното поле, а финалният сикуънс винаги ми беше размазан, шото бършех усилено сополи.
Ако го гледам трети път на кино, вероятно ше е същото. Затва му отпуснах деветка на филмеца. Много е трудно да съвместиш такъв ефект с пародиен и много смешен нон-стоп екшън.
Ти как така заспа?!


Ти как така заспа?!

Last edited by shayhiri on Sun Jun 15, 2008 3:56 pm, edited 1 time in total.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Не са ве, тъпкани беха със слапстик, пък и задължителния керъктър дивелъпмънт. И сет-дизайнът си струваше сам по себе си. А и ги редуваха непрекъснато с екшъна при слона.

офф Конкретен въпрос към Илейн (и всеки, който е гледал Фадо): как е визията/кинематографията? Има ли достатъчно от лисабонската архитектура и атмосфера или всичко е на сцена? Дават го на 2лв в Дома на киното и от горното зависи дали все пак ше го пробвам.
"Ульелье-мальелье!"Moridin wrote:Е знаех си!!! Дублажът ФТВ, тоя лешояд прави 1/4 от филма поне!

офф Конкретен въпрос към Илейн (и всеки, който е гледал Фадо): как е визията/кинематографията? Има ли достатъчно от лисабонската архитектура и атмосфера или всичко е на сцена? Дават го на 2лв в Дома на киното и от горното зависи дали все пак ше го пробвам.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Филмът е сбор от песни, много малко кадри от градове. Дават изпълнителните в различна обстановка. По-абстрактно такова, галерии, кръчми, просто празно пространство, зад кулисите. Не мисля, че ще ти хареса.
I dont care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
Тенкс.
Ако си бях направил труда да питам (най-добре) или поне да проверя някъде, щях да си спестя и вчераизгледания The Beach.
Ама аз нали съм голям фен на адаша Гарланд(/Бойл) след Sunshine и 28 days later, реших, че на всяка цена трябва да видя и филма по книгата, с която е пробил.
Прецаквация. Филмът си има Ди Каприо и пейзажите, но иначе за нищо не става. Дори така чаканият от мен трейдмарк обрат на Гарланд в акт 3 на практика отсъстваше. Пълна мешавица и тъпотевина.
Отказах да повярвам, че това може да е пробивът на човека, създал после едни от любимите ми наративи, и проверих плота в книгата. Разбира се - нищо общо. Оказа се, че някой друг е писал сценария по романа и е променял наред по една или друга причина.
Не че финалът на книгата е бог знае кво - но поне е правилен и Гарландски, ако и почти невъзможен за адаптиране. Но като не могат, да не се хващат. По-добре ли е да съсипят хубавата книга, че и имената на Гарланд и Лео, на когото май шибнаха Златната къпиня, въпреки че той си играе добре както обикновено и почти спасява идиотската си роля?
Иначе поне ми просветна най-сетне защо толкова хора имат проблеми с гениалните туистове в Sunshine и 28 days later и намразват филмите точно заради тва, което ги прави велики. И тук май имаше такива, нали? Жоро мразеше Съншайн, най-малкото. Искате ли да излезнете напред и да разменим няколко думи по въпроса?
(Както съвсем скоро ще отвърна на отчайващо вялата защита на Infernal Affairs с/щу The Departed, след като й отпуснах неколко дни.
)

Ако си бях направил труда да питам (най-добре) или поне да проверя някъде, щях да си спестя и вчераизгледания The Beach.

Прецаквация. Филмът си има Ди Каприо и пейзажите, но иначе за нищо не става. Дори така чаканият от мен трейдмарк обрат на Гарланд в акт 3 на практика отсъстваше. Пълна мешавица и тъпотевина.
Отказах да повярвам, че това може да е пробивът на човека, създал после едни от любимите ми наративи, и проверих плота в книгата. Разбира се - нищо общо. Оказа се, че някой друг е писал сценария по романа и е променял наред по една или друга причина.

Иначе поне ми просветна най-сетне защо толкова хора имат проблеми с гениалните туистове в Sunshine и 28 days later и намразват филмите точно заради тва, което ги прави велики. И тук май имаше такива, нали? Жоро мразеше Съншайн, най-малкото. Искате ли да излезнете напред и да разменим няколко думи по въпроса?


Last edited by shayhiri on Sun Jun 15, 2008 7:15 pm, edited 1 time in total.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
И на мен Плажът ми беше харесал много като го гледах преди години.
След няколко упражнения за разтягане взимам бърз душ и отивам във видеотеката, където връщам две касети взети под наем в понеделник - "Тя в мъжкия изправителен център" и "Двойно тяло", но всъщност пренаемам касетата с филма "Двойно тяло", защото искам тази вечер да го гледам още веднъж, въпреки че едва ли ще имам време да онанирам при сцената с умъртвяването на една жена с бормашина, тъй като в седем и половина имам среща с Кортни в "Кафе Люксембург".
Нека видим, Жоро. И двата следват един и същ модел. Вземаш някой от най-презрените субжанрове на фантастиката - зомбита (28 дни) или пейсетарски сай-фай (Съншайн) - правиш най-добрия възможен филм в рамките му, СЛЕД КОЕТО го надцакваш десетократно, като ги прекрачваш с лекота и влизаш в дълбоките и важни истини за човешката природа.
Ето възможните причини, поради които тва всъщност не е толкова добра идея в комерсиален аспект:
1. Публиката си има очаквания. Тя е отшила да гледа зомбита или пейсетарски сай-фай. Как така ше й разтягаш границите на жанра без предупреждение?
"Филмът е сбъркан.", решава зрителят.
2. Публиката не обича да мисли. Как така ше й отнемаш очаквания стандартен финал и ше я "вкарваш в некъв филм", дето изисква малко мозък, за да го чатнеш?
"Баси тъпия филм!", нервира се вече зрителят.
3. Публиката, някак си, се състои от хора. А много от тях (в случая - сред феновете на тесножанрови филми) са обидчиви и комплексирани същества, които ама изобщо не обичат да им се напомня (ако въобще си дават сметка за тва) колко прецакано и елементарно създание всъщност е човекът. И че ВИНАГИ той е най-големият си враг. Не зомбитата. Не извънземните. Не лошата природа.
"Еми бал съм та във филма вече!!", тегли една зрителят и сяда на салатка с ракийца.
Тва отдавна ясно, де. Имах предвид, че чисто наративно наскоро детектнах евентуален проблем. (Тук, предупреждавам, навлизам в тясна специалност, която едва ли интересува повече от един-двама на форума.) Значи, функционално погледнато има 2 основни типа обрати, които наричам cut in и reversal по липса на общоприета терминология. Първият се получава, когато зададените параметри на сюжета се окажат подвеждащи и историята внезапно ръчне в напълно неочаквана посока. Най-известният пример, за който се сещам в момента, е в Матрицата, макар че той минава и за ривърсъл. Ривърсълът, далеч по-известна техника, се получава, когато цялата история до един момент биде поставена в нова светлина от изненадващо разкритие. Шесто чувство, например, го оползотворява на макс.
Тънката разлика е, че кът ин-ът използва дотогавашните събития само като подвеждащ фон, на който истинската история да блесне по-ярко (+ бонуса на неочакваността). Докато ривърсълът не отрича предхождащия го наратив, а просто сменя гледната точка към него, разкривайки истинския му смисъл. Оттам, ривърсълът работи най-пълноценно в Акт 3, като развръзка. Докато кът ин-ът, внимание, най-добре се намества в началото на Акт 2. Оттам и наративният проблем при Гарланд, според мен. И в Съншайн, и в 28 дни имаме класически кът ин-и. Тотална замяна на антагониста и оттам - на всички цели на протагониста. Обаче той не ги въвежда около средата на филма, когато им е времето, така че реалната история да има време да се разгърне в съзнанието на зрителя и да има собствена развръзка... Използва ги (като ривърсъл) вместо развръзка, при което на много хора с право им идва като гръм от ясно небе в кофти смисъла.
Иначе и двете техники са жизнено важни за добрия наратив, но както виждаме трябва да се използват с внимание. Аз задължително вкарвам поне едната във всяка история (ако е възможно - и повече от веднъж), а често И ДВЕТЕ. Просто правилно изпълненият ривърсъл дава една от най-силните развръзки, докато кът ин-ът е незаменимо средство за съживяване и оползотворяване на страховития Акт 2, където често се препъват и потъват много автори.
Жоро, предполагам, че ти всъщност имаш коренно различни причини да не харесваш (финала на) Съншайн, та би ли ги изложил?
Ето възможните причини, поради които тва всъщност не е толкова добра идея в комерсиален аспект:
1. Публиката си има очаквания. Тя е отшила да гледа зомбита или пейсетарски сай-фай. Как така ше й разтягаш границите на жанра без предупреждение?

2. Публиката не обича да мисли. Как така ше й отнемаш очаквания стандартен финал и ше я "вкарваш в некъв филм", дето изисква малко мозък, за да го чатнеш?

3. Публиката, някак си, се състои от хора. А много от тях (в случая - сред феновете на тесножанрови филми) са обидчиви и комплексирани същества, които ама изобщо не обичат да им се напомня (ако въобще си дават сметка за тва) колко прецакано и елементарно създание всъщност е човекът. И че ВИНАГИ той е най-големият си враг. Не зомбитата. Не извънземните. Не лошата природа.

Тва отдавна ясно, де. Имах предвид, че чисто наративно наскоро детектнах евентуален проблем. (Тук, предупреждавам, навлизам в тясна специалност, която едва ли интересува повече от един-двама на форума.) Значи, функционално погледнато има 2 основни типа обрати, които наричам cut in и reversal по липса на общоприета терминология. Първият се получава, когато зададените параметри на сюжета се окажат подвеждащи и историята внезапно ръчне в напълно неочаквана посока. Най-известният пример, за който се сещам в момента, е в Матрицата, макар че той минава и за ривърсъл. Ривърсълът, далеч по-известна техника, се получава, когато цялата история до един момент биде поставена в нова светлина от изненадващо разкритие. Шесто чувство, например, го оползотворява на макс.
Тънката разлика е, че кът ин-ът използва дотогавашните събития само като подвеждащ фон, на който истинската история да блесне по-ярко (+ бонуса на неочакваността). Докато ривърсълът не отрича предхождащия го наратив, а просто сменя гледната точка към него, разкривайки истинския му смисъл. Оттам, ривърсълът работи най-пълноценно в Акт 3, като развръзка. Докато кът ин-ът, внимание, най-добре се намества в началото на Акт 2. Оттам и наративният проблем при Гарланд, според мен. И в Съншайн, и в 28 дни имаме класически кът ин-и. Тотална замяна на антагониста и оттам - на всички цели на протагониста. Обаче той не ги въвежда около средата на филма, когато им е времето, така че реалната история да има време да се разгърне в съзнанието на зрителя и да има собствена развръзка... Използва ги (като ривърсъл) вместо развръзка, при което на много хора с право им идва като гръм от ясно небе в кофти смисъла.
Иначе и двете техники са жизнено важни за добрия наратив, но както виждаме трябва да се използват с внимание. Аз задължително вкарвам поне едната във всяка история (ако е възможно - и повече от веднъж), а често И ДВЕТЕ. Просто правилно изпълненият ривърсъл дава една от най-силните развръзки, докато кът ин-ът е незаменимо средство за съживяване и оползотворяване на страховития Акт 2, където често се препъват и потъват много автори.

Жоро, предполагам, че ти всъщност имаш коренно различни причини да не харесваш (финала на) Съншайн, та би ли ги изложил?

passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
То си пише, че не е за всеки.
Но можеш поне да чекнеш номерираните три причинки с италикс в началото на поста, вероятно ше са по-релевантни. Отивам ти чекна ревюто, да видим кво си казал там.

passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Изтрих ти последното полуизречение, беше толкова нелепо, че трябваше да спася Вселената
Причини за?
Допускам, че дълбоко навътре в своето аз имаш предвид причини за някой да се върже да те оборва? Не съм заинтересован и не видях някой тук да е? Изобщо не спорим ли леко със стената? Ако искаш да си кажеш проникновението за Съншайн и 28 дни, можеше да го направиш и в по-откровено моноложна форма.

Причини за?
Допускам, че дълбоко навътре в своето аз имаш предвид причини за някой да се върже да те оборва? Не съм заинтересован и не видях някой тук да е? Изобщо не спорим ли леко със стената? Ако искаш да си кажеш проникновението за Съншайн и 28 дни, можеше да го направиш и в по-откровено моноложна форма.
This is it. Ground zero.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 29 guests