Леко притеснен от тази гледка се качихме до нашите места – някъде много вдясно на последния ред, но пък май е нямало други места. Гледахме някакви посредствени реклами, включително една ужасна на Пандата и мега-хипер-убер трейлъра на Батмана за найсти път (да излиза по-скоро, че да не се налага да се ходи на филми като Секса).
И филмът започна. Още от самото начало разбрах, че не съм попаднал където трябва. Някакви застаяващи мацУрани се разхождаха по екрана, натокани, нафукани, въобще накипрени по възможно най-ужасяващия според мен начин. Кокошки. С главно К. Тук искам да благодаря на момичетата от дясната ми страна, които със своите коментари, ахкания и охкания, се опитаха да направят филма по-поносим и забавен за мен. Дадоха всичко от себе си милите. Но въпреки това ставащо на екрана беше болезнено. Имах чувство, че някой ме бие с гумен чук по главата и ставам по-тъп с всяка изгледана минута. Това не е филм за хора. Това е филм за Кокошки. Преливащ от друшки, обувки, Гардероби
, прически, бижута. И цинично-романтични много Руси разговори. Нищо друго нямаше. Признавам че имаше един момент, в който наистина се разсмях от сърце – този с оцветяването и моливите. Но само толкова за половин час. Сюжета го нямаше никакъв. Примерно цели пет минути от филма „нашата” Кари Брадшоу позираше за списание Вог, облечена в различни свадбени рокли. Момичетата вдясно почти се разплакаха от умиление. Аз пък исках да прегриза облегалката на стола. Както и да е. Предполагам че никой не отива на такъв филм заради сценария. Направи ми впечатление и колко са остаряли всички актьори. Колкото и да ги гримираха и гласяха.
В заключение искам да ви посъветвам да НЕ ГЛЕДАТЕ този филм. Стойте на максимално далеч от него. Боли. Много.
Издържа ли го целия?
Но който си е решил, ше отиде. Поне ме кефят реакциите им, особено на Ади. 
Много се радвам, когато една жена освен като "кокошка" може да разсъждава и като "мъжко момиче". 
