Trip wrote:А, и също така, нямах предвид хумор на нечий друг гръб. Просто нещо пуснато ей-така, дето придобива смешност.
Уф... тук е едно такова сложно. Имаше един разказ на Айзък Азимов, в който един от главните герои, впрочем доста умен човек, изказваше твърдението, че основата на всички - да, именно *всички* - вицове, анекдоти, "забавни истории за известни хора" и т.н. е присмиването на чуждото (и по-рядко на собственото си) нещастие. Тогава се замислих, опулих се, помислих още малко... не можах да намеря контрааргумент и си оставам опулен и досега
Не, сериозно - и доста пъти след това съм се опитвал да се сетя за виц, анекдот, скеч, карикатура, смешна снимка или нещо такова, който да НЕ е осмивал някаква черта от характера на някого или някакво случайно или нарочно нещастие, стоварило се върху някого. Понякога не е очевидно точно на кого се присмиваме, понякога може да бъде група хора, класа хора, народ хора, но винаги е това - винаги се смеем на чуждото - а понякога и на собственото си - нещастие в по-малка или по-голяма степен.
Trip wrote:Спомням си как един съученик, като гледахме мач от световното 2002 и един от мургавите французи тичаше по крилото, тоя пич съвсем насериозно и разпалено скочи пред телевизора и се развика "Бягай, ромеееее!!!" и го повтори толкова пъти и по такъв начин, че не можехме да спрем да се смеем.
А и това спада към групата "чуждо нещастие" по няколко начина - това да видиш онзи суек като ром, на практика пренебрегвайки - или омаловажавайки - купчина други неща, които той също е, а после умът в едно такова състояние на свободни асоциации да започне да прави всякакви връзки между образа на тая порода дзвери у нас и идеята с бягането - и се появяват куп начини, по които това заприличва на осмиване.
Само секунда, да не стане нещо грешка - и аз самият се смея на всякакви вицове, анекдоти, скечове, карикатури, смешни снимки и какво ли не, които разчитат за хумора си на нечие нещастие. Просто ми се иска да сме наясно, че на практика *няма* вицове, а в повечето случаи дори и смешни реплики, "затапвания", "ужилвания" ипи просто смешни реплики, които да *не* са на нечий гръб. Пък било то и на собствения.
Има само един клас смешни неща, които могат да не осмиват нещастие, и това са каламбурите, игрите на думи, заиграванията със значението на думите, при които оценяваш, от една страна, красотата на съвпадението или разликата в значенията и, от друга страна, умението и бързата мисъл на човека, който е изръсил каламбура, защото преди да го изръси, е трябвало да го построи, да съобрази разни неща за отделни думи и да се възползва от тях. Всъщност ситуацията със сладкарницата, която Морви описа, спада по-скоро към каламбурите - там няма твърде явно човешко нещастие за осмиване (смешното *не* е в досадата за околните

), там си е точно заигравка с твърде многото значения на думи като "сладко".
А от едно малко по-ранно...
Trip wrote:Иначе аз се смея лесно на всичко, което може би казва нещо за мен; тъй че не мога да ги класирам...
Въх... ми то всъщност и аз съм общо-взето така, може би с едно основно изключение - изцяло дебелашкия хумор, който вече няколко души отрекоха под различни названия
Trip wrote:...но определено на последно място бих поставил
[знак за безкрайност] начетен/всезнайковски хумор, неразбираем за останалите.
Ъъъъъ... Хмф. Тако'ата. Тук вероятно искаш да кажеш "неразбираем за повечето хора в текущата компания". Като се замислиш, в един момент не се ли оказва, че почти всичкият хумор предполага някакво ниво на общи знания между разсмиващия и смеещия се? Примерно песента на Еди Изард за католическия свещеник ще е напълно неразбираема и дори малко отвратителна ("този пък с какво се подиграва?!") за някой, който не знае почти нищо за обвиненията срещу католическата църква; вицът за блондинката, която прекарала часове във взиране в кутийката със сок, защото на нея пишело "Concentrate", е напълно неразбираем за някой, който не знае английски (или някой друг език, в който е възможно съществителното и заповедната форма на глагола да съвпадат като думи), а и би бил също толкова напълно неразбираем за някой, който няма знанията, които "всички" имаме, за производството на безалкохолни напитки в днешно време.
Повечето вицове, които "всички" намираме за смешни, предполагат доста познания за западната цивилизация в днешни дни. Повечето вицове, които само програмистите или само математиците или само гробарите намират за смешни, просто предполагат малко повече познания за някоя *малко* по-специфична част от циливилизацията - и са си съвсем смешни и съвсем добре приети от хора, които имат тези малко повече познания. Ми всъщност една доста голяма част от хората, които обитават планетата Земя в този момент, няма да схванат идеята на нещо като "Как вика котката? Мяу, мяу. Как вика мишката? Клик, клик!" - а смея да твърдя, че на доста от четящите този форум това ни се струва смешно. А ако тръгнеш да обясняваш на случайно спрян на улицата човек защо на някого може да му се стори смешна размяната на реплики "- И 1008 с. Мартин не плаши толкова, колкото 1200 с. Ериксън. - Теб и 12 страници Ериксън те плашат!"... хич не ми се мисли колко време ще ти трябва
Мдаааа. И сега остава да започна да раздавам награди за търпение на всеки, който е успял да изчете всичките ми глупости дотук

Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.