Ако си стигнал границите на физическите си възможности и ти трябват химикали, за да продължиш да вършиш това, което вършиш, значи просто ТРЯБВА да спреш да вършиш това, което вършиш. В смисъл ТРЯБВА, за да останеш жив и здрав. След всичко, което ми се случи миналата година, наистина разбрах, че НЯМА по-важно нещо от здравето и НЯМА НИТО ЕДНО захванато по желание действие, което да оправдае правенето на компромиси с него. Ако искаш, пробвай да ме обориш с примери. Аз лично не се сещам за нещо, което ще е по-важно за мен от собственото ми здраве - нито кариерата, нито умствените и физически постижения, нито многото пари и желани предмети. Нищо. Преди не разсъждавах баш така, но опитът и изведнъж станалото доста реалистично бъдеще в инвалидна количка учат друго.
Човешкият организъм е съвкупност от много крехки и чувствителни биохимични равновесия. Външната намеса в тях е недобре изучена и адски опасна. Малко му трябва на човек да си изпече непоправимо мозъка или така да си наебе хормоните, че да не може да се оправи цял живот. Или да му се случи някой страничен ефект, за който никой не е подозирал - в световната фармацевтика има достатъчно тъжни примери за това. Като казах фармацевтика - не знам колко от вас знаят как се прави дизайнът на разните лекарствени вещества. То е част от изчислителната химия, която е моя специалност и се нарича QSAR (quantitative structure - activity relation). В общи линии, нещата опират до съвсем малко реален експеримент и много, много сметки и статистика. От статистиката зависи дали едно вещество ще се пусне на пазара. Да, средностатистическия човек може и да бъде добре повлиян от него, но далеч не всеки човек е средностатистически за съжаление. Ти какъв си?
Не знам кое не се плаща според теб, но като опре до човешкото тяло ВСИЧКО се плаща. (Зло)употребата с вещества (т.е. уменията, които можеш да сдобиеш лесно и бързо) съсипва най-малкото черния дроб. Тук дори няма да отварям дума за потенциалната опасност от уж изученото вещество и страничните му ефекти. Прекаляването с физическите методи за развиване на нещо също не е оферта, но там е малко по-трудно да се прецакаш, защото болката те спира. А и доста по-трудно ще си увредиш вътрешните биохимични механизми.
И бтв, никога не е късно да спреш да се тъпчеш с химикали и говна. И аз съм изпила немалко лекарства, да не говорим кво ми е влязло в организма по време на упражненията в лаборатория - но затова сега се старая да живея колкото се може по-чисто биохимически. Естествено, ако се разболея, ще пия антибиотици, но примерно докато съм здрава, няма да пия алкохол, кафе и екзотични мозъкостимулиращи вещества и да пуша. Досега не са ми трябвали никога, бтв. Не знам вие за кво прибягвате до тях и какви точно граници разчупвате. Лекари са се опитвали да ме накарат да пия противозачатъчни - еми не пия и нямам намерение да го правя, докато не ми изкарат черно на бяло аргументи, които да приема. Лещи пробвах да сложа - изсъхваха ми в очите въпреки изкуствените сълзи и клепачите ми станаха целите на ечемици, очевидно тялото ми не ги иска, махнах ги. Бати, слушайте си телата понякога! Животните постоянно го правят. Ние сме по-умни от тях, но, очеизвадно, биологичната ни мъдрост е под всякаква критика.
Казах само, че когато нещо е толкова силно, че да кара тялото ти да реагира по непривичен начин, то е вредно за него. Не считам, че такива са по подразбиране чаша водка, опаковка шоколад, чаша кафе или антибиотик. Обаче считам, че такива са бутилка водка, кило шоколад, две кани кафе и антибиотик със закуската. И няма проблем ако го правиш понякога. Но не и ако това ти е стил.
