Става дума за новия проект на децата от казанлъшкия клуб "Светлини сред сенките", чиято книга "Монетата" сме ревюирали вече в списанието. Интересното е, че децата пишат т.нар. "колективни романи", които с малко редакторска намеса се получават изключително изненадващо кохерентни и с еднороден стил. Сега се нуждаят от средства за издаването на новата си книга "Играта" и се опитват да ги наберат от предварителни поръчки (нещо като абонамент, или амазонския pre-order ако щете). Не става дума дори за благотворителност - вие ще получите книгата, която сте си платили, а пари ще дадем само ако инициативата се реализира, така че не губим нищо, стига просто да искаме да си купим тази книжка и да помогнем на децата да добият самочувствие.
Повече информация вижте тук: http://choveshkata.net/blog/?p=168
а сега ще си позволя да прехвърля от този адрес малко по-емоционалното от моето обръщение на Вяра:
Вяра wrote:Всеки има свой си вкус. Свои си критерии към четивото, което да определи като хубаво.
Но не гледайте на “Играта” само като на книга, която не знаете дали ще ви хареса.
Тя (освен като книга) е ценна за всеки от нас по (поне) две причини.
Първата е, че тя е създадена от група “деца”.
Огледайте се, ослушайте се: колко хора харесват образованието, което получават децата ни? Колко хора са доволни от знанията, възпитанието и заниманията им? Колко хора виждат надежда в тях? Честно: колко?
Авторите на “Играта” са точно това – НАДЕЖДА.
Това са прекрасни млади хора. Те са едно различно поколение (различават се от своите родители много повече, отколкото ние от нашите).
Чрез тях, чрез “Светлинките”, може да видите, че това ново лудо-младо е ценно, хубаво, търсещо и питащо. Както сме били ние. Както са били и нашите родители.
Втората причина е, че те, авторите, са нашият шанс да надзърнем в света на младата България.
Те живеят толкова различно от нас, заливащата ги информация е толкова разнообразна и най-вече свободна, развлеченията им са тъй различни от нашите, социално са… познайте какви (различни? : )
Всичко това е ТОЛКОВА непознато и непонятно за нас, нали? Че и неприемливо даже. Родителите вече едва имат представа как точно живеят децата им.
Е, книгите на “Светлини сред сенките” са уникална и безценна възможност ДА ВИДИМ това КАК ТОЧНО.
Те са указващ пътеводен справочник за силно изостаналите, но нищо не подозиращи, възрастни : )
Обществено самоубийство би било да не използваме такъв шанс!
Затова нека ги подкрепим.
Защото доказват, че различното, което идва след нас, също е хубаво!
И защото ни изграждат мост, та да не изгубим съвсем връзка с тях.
На мен тези причини ми стигат. А на вас?