Историческата достоверност

[tigermaster]

Тази тема ми хрумна след като видях една темичка в imdb.com, авторът на която обясняваше колко зле бил "10 000 В.С.", защото героите говорели на английски, и колко исторически неточен бил, и т.н. Замислих се. Трябва ли всъщност да ми пука за достоверността? "Гладиатор" е прекрасен филм, а, доколкото разбрах от няколко поста в този форум, събитията в него са абсолютни фантасмагории. Гладиатор, изправен срещу човек и животно? Четох някъде, че Комод не е умрял на гладиаторската арена, а е бил отровен - но не беше исторически труд, а коментар в някой друг форум. Пък и там говорят на английски... Разправят, че "Fist of Legend" и "Fearless" били страшно неточни по отношение на историята, но пък за сметка на това са едни от най-добрите бойни филми, излизали някога. От "Похитителите на изчезналия кивот" пък научаваме, че фотоклетките са били изобретени преди повече от хиляда години. И тъй нататък.

Но на кого му пука? Сериозно. Имам чувството, че създателите на всеки исторически филм жертват малко или много от достоверността заради качествата на филма като такъв. Та, в този ред на мисли, не трябва ли да обръщаме внимание повече на тях?

[Matrim]

Това, че говорели на английски е прекалено издребняване, но иначе лично на мен много ми пука за историческата достоверност. Едно е да правиш промени, защото иначе просто няма да ти се върже сюжета или филмът ще е дълъг седем часа и четиринадесет минути, друго е да си съчиняваш, защото примерно маркетинговият ти специалист е решил, че Орфей трябва да е негър, а защо не и рапър, та да привлече младите зрители. Историята предлага на практика всякакви сюжети и обрати, затова не виждам голяма нужда от свободни съчинения, които после се представят за "исторически" филми. Не казвам, че трябва да се търси документалност, трябва си баланс.

[Ghibli]

Зависи как се представя филмът. Ако е с претенции за исторически филм, онова, което виждаме в него, трябва да е максимално близко до действителността. Ако е "боза" или филм без претенции - вече е въпрос на вкус, някои не ги търпят, други пренебрегват абсурдите и се забавляват.

[трубадур]

Тва да кажеш на някой филм - исторически, значи пак да го сложиш в някви рамки. Фактът, че може през екрана да преджапа някой, който играе историческа личност, няма никакво значение. Стига да е достатъчно въздействащ филмът, боли ме колко е исторически достоверен.
Амадеус е перфектния пример.

[Ghibli]

"Амадеус" и пр. не са исторически филми обаче, а драми, развиващи се в миналото Там е ясно, че ще има волности.

[Super M]

Съгласен съм с мнението на Мат. Ако говорим за исторически филми, трябва да има стабилна историческа достоверност.

1. Първият елемент според мен е атмосферата и обстановката и доколко тя отговаря на историческите реалности. Дори да не са представени едно към едно фактите и събитията, филмът трябва да създава впечатление за достоверност, която се постига с дизайна и декорите, с костюмите, с цялостното поведение на героите. По отношение на езика - никой не изисква да се говори на мъртви езици като във филмите на Мел Гибсън, но аз поне се дразня, когато през половината време в някой филм с чуждестранни персонажи те си говорят ту на собствения си език, ту на английски помежду си. Просто трябва да се хване една линия и тя да се следва през целия филм.

2. Самите конкретни факти никога не са 100 % достоверни, но за мен е важно причините, поради които са заменени с фикция да имат необходимото сюжетно значение и оправдание, а не да са нечия приумица или ненужна хрумка (например негърът Орфей в екранизацията на Hallmark, както беше споменато). Същото се отнася и за филмовите варианти на известни книги (например Виктор Крум в "Хари Потър").

3. Претенциите и целите на филма - очевидно "Похитители на изчезналия кивот" може да си позволи повече свобода от "Враг пред портата" да речем".

В 10 000 BC като че ли най-голям трън в очите ми бяха мамутите на пирамидата и мъдрецът, който избягал от Великите господари, за да намери свободата си, а се криеше в дупка под затвора на робите

[Scourge]

историята (в смисъл на история, а не сюжет) не прави филм, трябва драма. а драмата рядко влиза в хрониките, затуй се налага са се поизмисли.

"10к БЦ" си е фентъзи, абсурдно е дори са се споменава в тема с такова име. както е псевдоисторическо фентъзи и "герой" например; и по принцип всички wu xia филми.

както вече бе казано, основни дразнещи елементи са разни неоправдани хрумки. щото ако тръгне да се хваща човек за всичко, я има 4-5 що-годе достоверни филма в историята на киното.

[Demandred]

Преди години много се дразнех на историческата недостоверност, но вече нямам проблеми с нея. Важното за мен е да има вътрешна логика и постоянство в филма, а не да се спазва историята.

Единственият случай, в който наистина се дразня, е когато се изкривяват грубо историческите факт с очевидно пропагандна цел (да се види колко са велики американците примерно).

[BaYa]

Извинете, че не дочетох преди да се изръся, но да поправя tigermaster-а. И мен да ме коригира АлДим-а, че ще сбъркам със сигурност (Нямам време да се порова и да си потвърдя датите!)!

Гладиатор комбинира едно историческо време, с исторически герой от друго време. Така де (Мооор, обяснявам!): Максимо Десимо Меридио (Или както е било името на героя във филма в оригинал.) е историческа личност от 2 или 3-ти след Исус. От римската Емерита (сегашна Мерида). От гладиатор или войник, стига до император. Умира при двубой с гладиатор, на арената - човекът е обичал да участва активно в игрите които е организила като цезар.
Та Максимо го връщат до 1 или 2-ри век преди Исус, когато е живял реално Кóмодо и забъркват там сценарий (?) и т.н. (АлДим-е, смирено приемам всички корекции.)

Сега отивам да дочета и да се срамувам.

Дочетох и се върнах да кажа, че аз клоня към вкуса на Мат и малко Гибли. Предпочитам да се спазав някаква кохерентност (?). А за историческите филми и дума не става, ако не за какво са исторически? И като Дем, ме дразнят очебийните манипулации. Особено когато разказват достоверно исторически факти, но някак ти подшушва как да ги приемеш и какво били значели и т.н.

[Demandred]

Комод е бил император доста след началото на новата ера, някъде около 190 година, ако не се лъжа.

[BaYa]

Ми ето първата поправка. И съм сигурна, че си по на ясно от мен с датите, помня главно смата история за Максимо. Просто свърших и се изнасям от офиса, най-после.
Ако Тайгър..-а иска, може да се порови.

[tigermaster]

Едно е да правиш промени, защото иначе просто няма да ти се върже сюжета или филмът ще е дълъг седем часа и четиринадесет минути, друго е да си съчиняваш, защото примерно маркетинговият ти специалист е решил, че Орфей трябва да е негър, а защо не и рапър, та да привлече младите зрители.

Е, да, това за Орфей е прекалено, но принципно за мен историческата достоверност рядко има значение. Така или иначе е рядкост да познавам историята в детайли. Важна е атмосферата - по-скоро да изглежда достоверна, а не да виждам, примерно, гладиаторите в древния Рим да използват катана или нещо подобно. Не че съм виждал нещо подобно, де. Гледал съм, обаче, "Хан Аспарух" - е те това е ужасът на зрителя. Определено не е достоверен исторически, понеже войниците от онова време не са носили тениски, а и телеграфните стълбове не са били изобретени тогава... Това малко ме отклонява от това, което исках да кажа, обаче. Гафовете ги има във всеки филм и не би трябвало да се взимат сериозно под внимание.

[Super M]

От "Хан Аспарух" никога няма да забравя кривия шлем на византийския император, как копията и стрелите не летяха, а просто падаха и как крещяха умиращите! А-а-а-а!

[Moridin]

Според мен си беше страхотен филм

[Muad_Dib]

Напълно подкрепям Жоро. И още ПО темата: за мен далеч не е голяма загубата на малко исторически реализъм, ако филмът има достатъчна кино-стойност (разбирай баце ви Ридли Скот и Гладиатор главно).