
Длъжен ли съм аз да харесвам превода на Роланд? Не. Защото може да се възхищавам на брилянтния текст, който е постигнал, но не бих му простил затова, че 1/3 от античните омирови имена са сбъркани и не ми минават оправдания от сорта "ма аз не знаех, разчитах на редактора".
Колко преводи са поне съпоставими, ако не по-добри от оригинала? Сещам се за В. Петров, както и за превода на "Швейк", донякъде и на Сароян.
Верен ли е преводът на (лека й пръст) Бл. Димитрова на "Илиада"? Великолепен е, литературно. Най-доброто досега. Само че не върши много работа като исторически извор - колегите археолози се избиха да търсят "оловни" артефакти от Омировата епоха и вместо това намираха все "калаени", докато не се сетиха, че руското "олово" всъщност означава калай...
Прав ли беше навремето Демандред, когато основа фондация за физическото ми унищожение? Не беше. Просто защото и аз
имам право на втори шанс. Но той поне е обективен, не го интересува идиосинкразията ми, а текста пред него: текст, в който бях вложил уж голям хъс, за Дем се оказа пълен провал; а друг, към който подходих по-равнодушно, се оказа "що-годе ставащ за четене"

Има ли право моята колега и в крайна степен - краен потребител, Мушу, да ме пренебрегне като преводач и само името на 2-ра с. да й е достатъчно, за да не си купи книжката, а да потърси друга, на чийто преводач може да се довери? Пълно.
Когато читателят ми покаже среден пръст, ще се преквалифицирам в лепене на теракот. В което няма нищо лошо, бтв.