Какавидите - разсъждения с тежки спойлери :)

[Ghibli]

Покрай Евъргрийна си я прочетох пак и ми хрумнаха някои неща, които преди не съм си правила труда да отбележа.
Краят... Винаги ми е бил леко противен начинът, по който зеландката се справи със затрудението, което хората създаваха. Смятате ли, че наистина е хубав този край? Защото на мен това ми навява още мрак. Нов вид мрак, нови предразсъдъци и ново самодоволство. Новите хора тъпчат старите като мравки, защото "това е война за оцеляване на видовете"? Това не беше война, а изтребление на хора, които нямат възможност да се защитят. Всички наред. Чудя се ако Софи не беше удобно умряла малко преди това, как би реагирал Дейвид на убийството й от тези нови и по-съвършени хора.
Фалшиво ми звучи, това е.

[Kolibri]

На мен краят също не ми допадна твърде, защото някак не ми се връзваше с останалата част на книгата. Прекалено лесно и изведнъж всичко се нареди по най-добрия възможен начин. След като десетки страници наред си чел за постоянния страх, в който живееха и за неизвестността какво все пак ще правят, когато се изплъзнат от преследвачите и стигнат най-сетне Оградната област, това бързо разрешаване на всичките им проблеми в рамките на няколко страници само...абе все едно го бяха прикачили, без почти никаква връзка с останалото в книгата.

[Roland]

Ами това е част от идеята. Хората не се променят, само стават по-опасни.

[Bars]

мен лично не би ме интересувал чак толкова краят. Силата на книгата е в цялостната атмосфера, която наистина е много силно изградена. От Уиндам съм чел още Денят на трифидиите и Чоки и ми направи впечатление, че силата на автора е точно в много специфичната и често тежка атмосфера (е, за Чоки не толкова), доста е нестандартен. Какавидите я четох с голямо удоволствие, а краят... не знам, на мен не ми изглеждаше толкова не-оптимистичен. Хората винаги ще имат предразсъдъци - да, така е, хората са животни, надарени с разум, това е положението

[Morwen]

Хм, на мен едно време ми се беше видяла почти оптимистична, но подозирам, че повредата, нали, е била в моя прочит. Краят всъщност си е много оптимистичен, направо класически хепиенд, но наистина нещата се потъмняват от зеландката и отношението й по принцип към останалите хора. А масовото убийство просто е най-показателното за него.

Чудя се ако Софи не беше удобно умряла малко преди това, как би реагирал Дейвид на убийството й от тези нови и по-съвършени хора.

Аз пък се чудя как биха живели Дейвид и Роузалинд в Зеландия като се има предвид, че все пак не са считани за особено ценни и почти минаваха към нисшите.