За и против целодневната работа

[The Dragon]

В крайна сметка шефовете взимат повече пари защото - ами като за начало поемат значително повече рискове!

Пък и като цяло издръжката на една фирма хич не е евтино ...

[dellusion]

Морвен: в крайна сметка мнението ми се резюмира до:

Не искам една голяма част от живота ми да мине в изпълнение на задължения, за които дори не получавам(поради една или друга причина ) реалнополагащото ми се възнаграждение.

Ти искаш ли?

[thunder]

В крайна сметка шефовете взимат повече пари защото - ами като за начало поемат значително повече рискове!

Пък и като цяло издръжката на една фирма хич не е евтино ...

факт

не че това, което dellusion написа е грешно - има и истина там, но едно е да бачкаш, да пишеш код примерно и да взимаш някаква заплата всеки месец, друго е да караш една фирма да работи и да осигуряваш въпросната заплата на някакво количество хора. Много, много по-трудно е. Аз бачкам, а шефа си слага главата в торбата.

Не съм работил на много места, но навсякъде шефовете са работили много повече от мен. В старата работа беше чудо да отида и да не заваря шефа в офиса, чудо беше и да си тръгна и той да не е там. Сега е същата работа. Иречек много хубаво го е казал, но и други умни хора са казали - работи по 8 часа на ден, съвестно, всеки работен ден, пък ако си наистина добър ще те направят шеф и ще го правиш по 12 часа на ден. Всъщност каквото е казал спокойно може се приложи както за служители, така и за мениджънта

edit: можем да пуснем отделна анкета - "Доволни ли сте от заплащането си". И гаранция - няма да има много доволни

@dellusion: смени си работата или си сложи и ти главата в торбата

[PrivateRaio]

Както обичаме да казваме в компанията ми: "по-добре на колене пред бара, от колкото прав пред струга".
Така че, по лежерно. А за работа време има много. А и тя не е заек да избяга. А ако се организираш има време за всичко - и да си починеш, и пари да изкараш...абе просто умната я карай. И ДА - научи се дазваш НЕ, помага много

[The Dragon]

А какво е реалнополагащото ти се възнаграждение? За мен това е сумата записана в трудовия ти договор.

Като човек който в момента се опитва да задвижва един startup нещата от другата страна са много различни...

[dellusion]

Нещо май не се изразявам правилно. Аз не искам повече пари, за да мога да си купя яхта, мерцедес, вила, маркови дрехи... а за да мога да се хвана някъде на половин работен ден и да не ми се промени лайфстайла. Не щъ да обикалям елитни заведения и да имам личен готвач и чистачка, а искам да имам свободно време. Време в което да си правя простите неща, които ми доставят удоволствие - да се видя с приятели, да изгледам някой друг сериал, да поцъкам ВоВ. Това трябва да може да стане с 5 часа работа на ден.

[thunder]

Ами и на Мор точно това му е оплакването И мисля, че му беше отговорено

[herairness]

Определено повече свобода И аз нямам нужда от милиони, ако няма да има къде и с кого да ги харча, понеже ще съм затрупана от задачи...

[termit]

Само да си кажа за какво гласувах, за да не ме търси Жоро с бухалката
Ше се потим, кво да правим.
В общи линии Драгън, Амелиа и Тънди са изчерпали това, което и аз бих казал по темата. Само ще добавя, че 8 часа на ден работа не е чак толкова зле, стига натоварването да не е 100% и да имаш все пак някаква гъвкавост (както казва Roamer). И аз имах периоди, когато всичко ми беше писнало до гуша, но някак си минаха от само себе си, без да правя много по въпроса. Според мен това е твърде субективно, за да може някой да даде читав за теб съвет, така си мисля поне.

[shannara]

Сори за спама, ама питах днес юристката - има ли начин да принудя държавата да утанови законово 4 дневна работна седмица. И отговора й беше "Основи партия, спечели пълно мнозинство и прокарай закона".
Та мислите ли, че ако основната точка в програмата на някоя партия стане това, ще получат абсолютно мнозинство?

[Moridin]

Уви, не, щото на бабите не им пука вече

[BaYa]

От два дена се опитва да изчета темата - 4 странички стана - и не смогвам! Та Жоре, извинявам се, но скоро няма да мога да си дам обширното мнение по въпроса! Най-много да гласувам и толкоз.

Но примерно заплатния въпрос не е токова дали си доволен с това което взимаш, а дали то покрива нуждите ти.
Моето работно време по договор е 7 часа и половина, но работя минимум 2 часа отгоре. Заплатата ми е нисичка за всичко което върша - секретарка съм на около 20 човека в офиса, отговарям за рецепцията и телефонната централа и също съм Office Manager на фирмата. Доставям всичко от което някой има нужда, се повреди или счупи. Отделно, имам още доста административна работа която се води като лично моя. Плюс това ако някой от шефовете намери за добре да ме прекъсне, понеже видите ли му трябвало да промени нещо в pdf някакъв си, а ние нямаме едитор, кой мислите ще му рисува 15-те листа с Tipp-Ex? Аз ви гарантирам, че няма да е секретарката на неговият департамент. Която посвен че е тъпа пуйка на 20 години която реално се мисли за пъпа на историята, няма си и представа от работа и мисли, че е дошла тук да си развява новите тоалети пред нас останалите. Не върши и една трета от това което примерно, аз на ден, но взима 200 ? повече от мен. Макар че точно тази е рядкост, а и с шефа й са от един дол дренки. Но пък да знаете колко е весело да гледаш как останалите, тактично и внимателно си играят на криеница с тези два екземпляра!!

От друга страна, заплатата ми е нормална. Т.е. не е достатъчно висока за да успея да заживея сама, ако някога се оставим с Хави. Абеее, ще успея с толкова много лишения, че вместо да ходя на спорт, ще трябва да прекратя яденето. Но пък не е достатъчно малка, за да умирам от глад.
Така че живея на ръба на пропастта или на не добре опънато въже, дето викат тук.

И все пак, това е втората работа в която има доста добра обстановка и ми харесва, и смятам да се задържа докато ме издържат! Първата беше когато започнах да работя, на 16/17. Та вече бачкам от над 20 години и съм ги виждала всякакви; дори такива за които си трябва въображени!!

Ааааааа и още нещо. В Испания не се работи както при вас. Тук си има установена обедна почивка, която е от 1 или 2 часа. И така работните дни се проточват до 8, 9, та дори и до 10 вечерта. И аз поне избегнах частта с транспорта която толкова образно разказа Клио, сега живея на 20 минути пеша. Но определено, когато стигна до яслата, не мръдвам пръст да я оправя, разтребя, или сготвя доооооо събота. Не мога, не смогвам а и вече не искам. И без това ставам в 7, излизам в 9 и пак успявам да видя Нур и Лиа към 21 часа!

Не успях да свърша университета, защото в трети курс бях на 2 работи, плюс ученето. Плюс това, че не съм живяла с майка ми от 18-те - т.е., живеех и си се оправях сама. Докато един ден вече не можех. Едвам се движех, кожата ми посивя, абе имах вид на ходещ скелет, покрит със сив чувал. И се наложи да реша. Така че открих, че правех много от нещата за да удовлетворя или зарадвам майка ми, а не заради мен. В случая на следването не де, аз исках. Но трябваше да изчакам малко, а се поддадъх на навивките на майка ми. И затънах. Махнах се от къщи когато навърших 18, по причините които пък така добре описа Хриси. Вече бях претеглила и размислила относно всичко. Бях се примирила с мисълта че няма да мога да следава, ако искам да съм независима. И го бях приела. Но се усещам (дори и сега) как понякога се чувствам едва ли не задължена да правя това към което майка някак ме подтиква.

Ииииииииии, уж нямах време, а гледай какъв пост стана най на края.
Така че аз мисля, че човек трябва някак философски да привиква към неизбежното (като това да си прекараш живота в работа), но до някаква степен. Когато бях по-нова в тази работа можете да питате Ники до колко вечерта съм висяла тук. Но сега съм безкомпромисна, совен ако не става дума за моята шефка. Свършила, несвършила работата си тръгвам (Както ще няправя щом привърша поста и ще заеба шефа симпатяга и секретарката му!), освен ако Каролина има някакъв проблем и аз мога да помогна; когато реши да приеме помоща ми вместо да ме накара да си тръгна.

Тааааа, опичайте си акъла. И гледайте да не прекалявате, нито с прекалено небачкане и измъкване, нито с буане безспирно. Трябва баланс и равновесие някакво, макар и не винаги да е възможно.

[Maledictus]

Малко след дъжд качулка, ама и аз да кажа две неща по темата......

Тука в един спойлер бих цитирал Пенчев, щото всичко дето той го каза е вярно.

Обаче искам да дам един два примера, с които може би ще покажа и една друга страна на медала..........

Spoiler: show

Аз едва ли съм пример, въпреки, че бачкам от 14 годишен, когато първо бях гробар, после работих по строежите, след това в мебелен цех, бил преди да започна да се занимавам с книги и после иподяконстване.
А това, продавачеството, е работа, дето ми прави неземен кеф! Айде, преди като бях на славейков не беше особено леко, но сега като съм в книжарниците (три дни в седмицата)
си я върша с удоволствие. Вярно, сутрин от девет вечер до седем, но пък цял ден търкам стола пред компа с гъз, от време на време трябва да човъркам дреболии по онлайн стора и в резултат ми плащат м/у 25 и 35 лева на ден, зависи от оборота. Не е много, но пък мога да уча в книжарницата, да си правя в общи линии каквото си искам и най-циничното на професията е, че ти може да седиш и да кълнеш целия свят и хората в частност, а те да идват и да ти дават пари!
Шефът е пич и прочее съм доволен. През останалото време си уча музиката, богословието и оцветявам модели за разни хора на фрийлансърски принцип........

Аби е завършила маркетинг и в момента бачка като маркетинг специалист в ЕКСА (фирмата, дето реставрира операта и др сгради из БГ), скъсва си гъза от бачкане и парите не са нищо особено.......
Албена иска да се занимава с фотография, но родителите й са й натяквали, че трябва да търси нещо с реализация. Да, вероятно ще се реализира! Но докато стигне до момента, в който цял ден си клати краката и й дават по 1500 - 2000 за това ще минат години, а тези пропилени години точно сега не съм сигурен, че може да си ги позволи.
И докато родителите й живеят с мечтите за бачкане и пари тя просто иска да снима, да може да докара по някакви пари вкъщи, но не много и прочее да си определя относително свободно времето и т.н.

Кое мислите я посъветвах да избере?

Второто разбира се. Защото животът е един и е даден на човек, за да го изживее. И да го изживее така, че да му харесва. И сам да си прави сметките. Аз съм решил, че с 700 на месец мога да се справя чудесно, но ще трябва да оцветявам модели до два през нощта (не че това не ми доставя удоволствие, дори НАПРОТИВ) и на следващия ден да нямам сили да пея или да си лягам рано, да се мъча да вляза в музиката и да се готвя за изпитите си догодина и да се справям с 500 на месец...... Въпрос на личен избор. НО
вярно е, че един ден ще се появят отговорностите. Че едно малко Базилче ще ме погледне в очите и ще каже "Тати, папо?" и тогава ща не ща ще си скъсам гъза от бачкане в продължение на двадесет години, за да може тоя мъник да се превърне в нещото което съм аз сега. Или в каквото там си избере да се превърне, но да има базата за това. Да, и този момент ще дойде. И именно промеждутъка до тогава трябва да го използвам, както и годеницата ми, за да се насладим на елементарни ежедневни удоволствия като срещи с приятели, хоби, книги, ходене по бардаци......

Разбира се самата идея за живот отделно от родителите (особено с протичащ в момента ремонт) е една ГОЛЯМА финансова отговорност, но един словоблудец е казал, че "Богат е не оня, който има много, а оня, който се нуждае от малко".

Но това, с малкото работа е при условие, че я мразиш. Ето го и другия пример.

Баща ми е преподавател по кларинет и камерна музика в НМУ и Консерваторията, а и все още активно концертира. Скъсва си гъза от свирене и занимаване с хлапета и за какво? ЗА мизерните хонорари които класическата музика носи в България и за още по-мизерната учителска/асистентска заплати. ДА НО баща ми ОБОЖАВА музиката си, демек обожава си работата. И не му тежи. Никога. И именно това е за мен идеалният баланс - да работиш нещо, което ти доставя удоволствие. Разбира се тънкият момент е, че такава работа е трудно да си намериш (че човек рядко ЗНАЕ какво му доставя удоволствие).

И разнообразието, както други люде вече казаха. Когато има разнообразие, Жоре, има гъвкавост и работата, дори и неприятна, не ти тежи. Не се превръща в монотонен цикъл, който да те върти на пръста си. Ако успееш да внесеш разнообразие в работата си, това със сигурност ще те облекчи. Такава е моята работа - всеки ден нови хора, всеки ден нови клиенти и образи и историите зад тях (а аз обожавам да изучавам хората, образите) такава е музиката, такава е дори работата на един обикновен фаянсаджия (еба си ! Добре че сам си лепя плочките в банята! За три дена труд (който дори не е и философия голяма нито е тежък) взимаш 600 лева! Мани да не е доходно да си занаятчия)). Та ако превърнеш и твоята работа в нещо по-разнообразно.......

Сега като погледна какво изписах, май нищо не ми се разбира...... Заключвам книжарницата и отивам за кафе........

[Lubimetz13]

Съжалявам, че не съм се разписал по-рано, но все пак и аз ще се изцвъкам в темата, главно защото мнението ми по нея е доста твърдо и ясно: никога, ама никога не бих се затворил в офис, в който да си прекарвам целите дни. Само като си представя вечната борба за климатика, въодушевлението около новата машина за кафе, подреждането на папки, малките бунтове срещу системата под формата на прикрито цъкане на тетрис в късния следобед, обяда в баничарницата отсреща и безконечното обсъждане на гимназиалните проблеми на сина на секретарката, главата ми се завърта от самоубийствени помисли. Вярно, животът на много хора е такъв и в това няма нищо лошо - аз обаче не искам моят живот да е такъв.

За тези, които казват, че друг начин няма, че работата винаги е донякъде в тежест и че просто трябва да се примириш със света, в който живееш, не съм съгласен. Аз например винаги съм се занимавал с нещо, което обичам, и виждам идеята за самостоятелна работа с плаващо работно време като напълно осъществима, когато завърша образованието си. Виждам я така не защото все още не съм се отървал от детската си наивност, а защото родителите ми винаги са работили по този начин - вкъщи, навън, сутрин, през нощта, на път, по празниците на работа, а през седмицата в почивка, с дълги отпуски и още по-дълги работни дни, но винаги с желание. От тях ми е останало убеждението, че работата трябва да е нещо, което вършиш с удоволствие, а това означава, че трябва да го вършиш за себе си - без началници и малки бюрца с евтини работни компютри и купища бумаги.

С други думи, не само смятам, че е възможно да съчетаеш работата с удоволствието, ами и виждам това като една от целите си в живота. Защото работата заема по-голямата част от времето, а ако през по-голямата част от времето си съм нещастен, не виждам смисъл изобщо да живея.

[Roamer]

Lubimetz13, не отричам думите ти, но ми се струва, че цялото ти мнение се гради на една основна предпоставка - че работата в офис винаги, ама винаги е в тежест, и никога, ама никога не е удоволствие. За какво ли се хАбихме толкова хора да пишем толкова страници, за да кажем, че поне според някои от нас това не е така...