За и против целодневната работа

Super M · Post by **Super M** » Sun Apr 06, 2008 10:33 pm

Тъкмо сега приключих една извънредна седмица в HP с 60 работни часа, почти всички от които нощни, така че ще говоря, когато се съвзема и съм изпълнен с по-малко неприязън. Браво на Моридин за страхотната тема!

kalein · Post by **kalein** » Sun Apr 06, 2008 11:15 pm

Мор -

Аз, вместо да отговарям и да обяснявам как ме е втресло от темата, щото ми напомни едното време (точно така, брате Рандъме... точно така

), и какво правя сега, за да си остане едното време едното, искам да конкретизирам въпроса:

Смятал ли си колко пари ти трябват месечно да си щастлив човек? (По твоите разбирания за щастие.) Интересно ми е какво число си изкарал, но даже и да не ти се пише публично - направи си я сметката, задай си въпроса още веднъж... и може решенията да се явят от само себе си.

Мен ми е по-чудно друго: колко пари трябват на семейство от четирима, в което работят двама, да са щастливи. Мисля, че като стигна до този отговор, ще стигна и до Съвършеното Просветено Спокойствие.

Пък дотогава - моят отговор е Д: Скъсвам си гз от работа, получавам почти нищо (щото повечето си я създавам самичък) - и ми е кефТ.

Обяснението отчасти се крие в една приказка на Борея:

Само кога оставиш всичко от себе си, ще полетиш...

Spoiler: show: П.П. И си мисля, постоянно си мисля как да създам условия и на други хора да работят, без въобще да го усещат като работа. И да изкарват честни пари, де. Ама тук I find myself lacking, все още. Виж, да бехме повече идиоти кат мен...)

П.П.П. От друга страна, поставил съм си за задача да зимам адски много пари за неща, които не ме кефТят. Бъдете предупредени, потенциални работодатели.

Xellos · Post by **Xellos** » Mon Apr 07, 2008 1:29 am

Рентиерството му е майката, ако нема рода да те гледа нещо още.
Иначе си бачкам и аз от малък по принуда кво ли не къде ли не, къде почасово вкъщи дипломни и книги, къде из разни кухни или по 15/7 на компа предпечат дет ми зе здравенцето въпреки парите ма като с ераздели на часовете пак същото. Дет се вика от - 2-3 години видех некви пари в джоба и то изобщо несвързани със заплата. Няма еднозначно решение просто де. Гледа си човек интереса до колкото може, кат види че работата няма да му донесе развитие или пари се озърта за нова ако не може си кеси и сдухва лека полека. Аз на тая работа са рекордните 3 години откарах, ма тука за два месеца все по досадно ми става щото колегите са убитаци, че и рода. А мене ме дразни несвършеното и седа до по-късно сам в офиса, ма трябва нещо да върша, че и на вегетирането у дома съм му се напатил... Бе тука всеки се спасява поединично тва е.

thunder · Post by **thunder** » Mon Apr 07, 2008 1:31 am

Ще се потим, кво да правим

Когато бях 12 клас (ееех спомени) в интервю по БНТ попитаха мен и още няколко мои съученици и съучилищници как си подреждаме приоритетите в живота. Жокер - дадоха ни избор: приятели, работа/учене, семейство. Точно така ги подредих аз тогава. Така и не го гледах това предаване на Вариант 3, понеже не бях в България по време на излъчването му. Години по-късно си зададох същия въпрос - когато осъзнах, че работата май е изместила приятелите. Чудя се кога ли семейството ще понадуе мускули, като гледам брат ми и приятели - май този момент идва с женитбата. Като видях заглавието се сетих пак за това. Естествено, Амелия е написала ТОЧНО това, което исках да кажа... Ни я и срам

И все пак не го изписах ей така за нищо - идеята е, че приоритетите се променят. За съжаление нямам време за всичко, което правех като ученик и студент. Имах много повече приятели, с които се виждах много по-често. Имах много повече интереси, занимавах се със страшно много неща през свободното си време. Тогава не работех, понеже нямаше нужда - майка ми и баща ми работеха вместо мен, плащаха сметките и ми даваха пари. После почнах да работя и постепенно кранчето от нашите намаля и накрая съвсем пресъхна. Сега искам да ям, искам да си купувам дрехи, искам да се виждам с приятели, искам да се занимавам с хобитата си. Пари има, времето не стига... Няма пълно щастие.

Мен лично това всъщност общо взето ме кефи - не се съобразявам вече с никого - независим съм, това е хубаво. По-лесно се казва НЕ за нещо, когато имаш независимост. Финансова независимост, независимост в личния живот, независимост в работата. Защо трябва да се казва "не" понякога - Амелия го е казала (евала, страхотно го е написала). В работата - търси по-малко напрежение, разбиране от шефовете, просто за мен 8 часовия работен ден е нещо нормално вече, но има голямо значение как съм го прекарал. Като не върви неусетно седя повече време в офиса, имам по-малко свободно време, трудно се взима отпуска (понеже има много работа). Човек ще каже - ама работата ти е кофти, смени я. Истината е, че ти не си някакъв добитък, сложен да работи там - смяната на работата няма да промени много, ако и сам не си помогнеш малко. Търси си правата - ако те карат да работиш повече - искай си да ти платят тези часове или да ти добавят към отпуската. Мен второто лично ме кефи повече. В моето фирма това отдавна е правило (ок, в началото не се спазваше много, но сега вече се). Нормално е шефовете ти да знаят с какво искаш да се занимаваш и да те насочат към работа в тази насока. Ако не знаят - кажи им, важно е. Ако не им пука и те третират като добитък - може би наистина е време да смениш фирмата... Не всички фирми са така - по-добрите 100% не са.

Много късно стана, а аз пиша тук глупости... Баси дългия пост, като знам как се чете по диагоналната система никой няма да го прочете

Което май е добре, че на сутринта ще го чета и ще се чудя какви съм ги писал.

Skywalker · Post by **Skywalker** » Mon Apr 07, 2008 2:10 am

Започнах да бачкам след 12 клас.До преди това го бях ударил само на живот.пари се цоцеха от родителите,да са ми живи и здрави,но на човек рано или късно му идва акъла.радвам се че в тва отношение ми дойде навреме.
Подкрепям Коцето,че работата полека лека измества приятелите,хобитата,дори и семейството понякога.налагало ми се е на семейни празници да съм в чужбина или извън София.Но това е факт,с който съм се примирил, както и близките ми за моя радост.Доволен съм,че съм един от малкото,които се наслаждават на работата си,които го правят с удоволствие и не се оплакват от нея.Не мога да кажа че имам определен работен ден.Просто през цялата седмица съм в движение и да чакам неделята с нетърпение,за мен е глупаво.Понякога нямам търпение да започне новата седмица.
Най-хубавото наистина е това да си низависим,да знаеш как точно си изкарал парите,колко си се потил за тях и тогава започваш да гледаш на живота по друг начин.Аз по себе си съдя,преди беше много лесно тате дай за това,дай за онова..Но сега вече го има факта че си правя сметка,започвам да се питам как съм ги изкарал тея средства и дали си струва.
аз вярвам,че на всeки човек му се предоставят шансове в тоя живат и смятам че трябва хората да умеят да ги улавят и развият.няма нищо даром тука.

Post by **Moridin** » Mon Apr 07, 2008 9:17 am

Абе аз може би малко грешно презададох нещата, понеже виждам, че някои отговори доста се разминават от моята сфера на интерес. Аз наистина говоря ИЗЦЯЛО за времето. Не за това дали е тежка работата, дали изисква много от теб (това го споменах, но като съпътстващ фактор, по-скоро като изискване за внимание и невъзможност да вършиш друго В работно време, което би било едно решение частично), дали ти харесва да я вършиш.

Просто както вече казах, не мога да толерирам целият ми ден да отива за едно-единствено нещо, колкото и да ми е интересно. Това ще ме направи ИДИОТ съвсем скоропостижно. Да не говорим какво става наложи ли ми се да върша някаква обективна работа (КАТ, лекари, подаръци, намсикво..)

Post by **Roland** » Mon Apr 07, 2008 9:28 am

Еми не виждам как може някой да ти даде съвет. Намери си работа близо до вас, стани частник със собствен график, намери си работа без работно време... Варианти бол, ама човек прави каквото е възможно. А можеш и тотално да заебеш професията и да се отдадеш на час-промове.

thunder · Post by **thunder** » Mon Apr 07, 2008 9:28 am

Аз отскоро тормозя и един колега, който ни е сложен в офиса точно заради това - да бъде тормозен да кара колата ти на ремонт, да и сменя гумите, ако щеш даже да ти плаща сметката за парното (предварително му даваш пари

). Обикновено обаче става така - днес работя половин ден, а останалите 4 дни добавям по един час отгоре. Говоря с прекия шеф за което, той дава винаги, просто трябва да го информирам, за да не се изненада. За половин ден могат да се свършат доста неща. А времето - еми не стига, големия купон беше 11 клас-2 курс, после като почнах да бачкам купона стана по-нарядко, но сега поне е по-качествен

Post by **Moridin** » Mon Apr 07, 2008 9:33 am

Симеоне, не ми трябва съвет, исках да видя другите как ги виждат нещата от живота.

Тъндъре, и ние имахме такъф пич предната фирма, ма шефът скоро си го приватизира за частни задачки

А и беше един за 40 души, малко трудно, плюс дето не вършеше нищо както аз бих си го свършил. Аре иди го пращай примерно да избира подарък за гаджето

Amelia · Post by **Amelia** » Mon Apr 07, 2008 9:36 am

Жоре, стига лиготии. Такъв е животът, свиквай. Да, можеш да си намериш почасова работа ЗАСЕГА. Утре като ти се тропнат две-три малки ревящи, серящи гърненца, в които да си изливаш времето и доходите, ще ти трябва стабилна сигурна работа за много пари, щото иначе как ще ги гледаш? Тоя бохемски начин на мислене е само за младите хора без семейство. Засега сме такива. ЗАСЕГА. Много скоро няма да сме такива. Аз примерно не мога да си представя да родя деца без аз или мъжа ми да имаме някакви сигурни прилични доходи, а работата на парче или половин работен ден ме съмнява да могат да осигурят такива.

Post by **Moridin** » Mon Apr 07, 2008 9:38 am

Еми анджак. Ако и СЕГА не сме такива, кога?

Morwen · Post by **Morwen** » Mon Apr 07, 2008 9:46 am

Жоро, принципно се смята, че би трябвало да е половината ти ден. 8 часа работа, 8 часа сън, 8 свободни, етц. Ся, вярно е, че от тези 8 свободни два за теб се оказват път, един - обедна почивка, а през останалите 5 се чудиш как да свършиш всичко, но все пак...

И не, това с натовареността на работата не е съвсем различна идея от продължителността й. Ако работата ти е по-малко натоварена няма да имаш нужда после да презареждаш поне час, вероятно ще си успял да направиш някои неща, които искаш и между работата. Наистина има разлика, дори повече отколкото изглежда на пръв поглед.

О, да, аз съм много за въвеждането на по-кратка работна седмица, въпросът е, че за повечето професии това все още е икономически неизгодно. Във Франция пробваха практиката с 35-часовата работна седмица, ма нещо не се получава. И пак - специално за твоята професия, фрийлансването (този кореняк родопски израз) не е немислимо, както за много други.

Post by **Moridin** » Mon Apr 07, 2008 9:49 am

Аз не казвам, че нямам опции, просто ми е чудно как така всички не са на моя акъл

Обвинявам държавата и системата, развали хората и ги направи *силно презрително*... работници.

А във Франция що да не се е получило?

Morwen · Post by **Morwen** » Mon Apr 07, 2008 10:05 am

Ми трябва да се поразровя, но имам спомени, че им излезе през носа.

Жоро, някак за да получаваш пари трябва да работиш. Все още не сме стигнали онзи идеален свят, където ще можем по цял ден само да се самоусъвършенстваме. Много е хубаво, ама е безпочвен идеализъм. Засега. Няма как да те хранят само щото си много готин. Т.е. има, ама това са изолирани случаи, а и ти не го искаш:) И ако трябваше сам да си произвеждаш храната (съвсем пряко) пак щеше да работиш по толкова и повече време. Гаден свят, но не става иначе. Това няма как да се избегне масово. Въпросът е можеш ли ти да го избегнеш сам индивидуално.

Лично моите впечатления от почасовата работа са, че може да е по-малко като времетраене, ама глава не можеш да вдигнеш и е много нестабилна като доходи. Т.е. може един месец да изкараш на половин работен ден като за нормална работа заедно с премиите, обаче на следващия да се окажеш с някакви мизерни пари, дето се чудиш как ще ти избутат закуските. Но то си зависи и то работата.

Post by **Moridin** » Mon Apr 07, 2008 10:15 am

Морф, няма нужда от чак такова покровителствено обяснение

въпросът беше - ше жертваш ли повечето пари, или няма. съдейки по твоя отговор, твоето мнение е "няма" и толкоз

За и против целодневната работа

Целодневна добре платена работа или по-беден, но свободен живот?

Who is online