Котки - Sandy
Moderators: Trip, Random, Marfa
Котки - Sandy
Слънцето залязваше зад една от къщите в малкото селце Истлуд. Беше привечер, и на главната улица си играеха няколко малки деца. През работните дни, тя беше много натоварена по това време на деня, но сега в събота, беше пуста. Едно дете се присъедини към другите и те спряха играта си, когато видяха, че държи малко коте в прегръдката си.
- Вижте какво намерих. – каза малката Ана.
- Еха! Къде го намери? Много е сладко. – каза Том. Той беше на 9 години и то най-възрастния от тях.
- Махнете тази помия от тук. – обади се сърдито Джим.
- Това, че ти си алергичен не ти дава право да наричаш котето помия.
- Млъквай Том.
- Ти млъквай. – каза последният от групата. Това беше Кайл – брата на Ана. – Къде го намери Ана ?
- Пред вратата на г-жа Джоунс.
- Значи сигурно това е едно от нейните котки. Трябва да и го върнеш, знаеш колко много обича котките си. – каза Том.
- Не-еее. Тя има толкова много. Сигурно дори няма да забележи, че го няма. Много е сладко, искам да го задържа. – заяви, почти разплаквайки се Ана.
- Правилно е да и го върнем Ана. Как ще се почувстваш, ако някой вземе, твоята котка.
- Оф, добре Том. Ще и го върна.
- Е, аз си тръгвам, щом ще се занимавате с тая космата топка. – каза сърдито Джим и се запъти към вкъщи.
- Еми още не е тъмно, слънцето едвам залязва. Хайде да и го занесем сега. – каза Кайл.
Трите деца се запътиха към къщата на г-жа Джоунс. Нейната беше най-голямата в селото, но тя рядко излизаше, поради старата си възраст. Беше известна с огромния брой котки, с които живееше. Често някоя котка се измъкваше и хората трябваше да и я връщат. Голям въпрос беше как тя успяваше да ги изхрани, защото броят им, надвишаваше 50.
Децата стигнаха до предната ограда на къщата и забелязаха, че врата е открехната. “Значи ето как се е измъкнало котето” – помисли си Том. Те влязоха в двора и се запътиха към входната врата. Тя беше висока поне 3 метра и звънеца до нея беше стар и леко открехнат от стената, но въпреки това работещ. Кайл го натисна, и неговия звън се чу като ехо в огромната три етажна къща. След около минута се чу гласът на старицата да се провиква:
- Кой звъни ?
- Намерихме едно от котките ви, г-жо Джоунс. – каза Кайл.
- Ето сега идвам.
Старицата отвори вратата и когато ги видя се усмихна щастливо, поради което се видя липсата на половината зъби в устата и.
- Благодаря ви юнаци, че ми донесохте малкият Джес. Моля влезнете, да ви почерпя нещо.
- Става късно, а мама каза да сме вкъщи до 18:30. – каза Ана.
- Е, имате още време. А пък и имам боровинков пай. Поне елате да го опитате.
- Добре. – каза щастливо Кайл, тъй като стомаха му говореше вместо ума му, след което те влязоха.
Том не беше влизал в огромната къща на г-жа Джоунс и беше удивен от високия таван и огромния брой врати към различни стаи и коридори. Той започна да чувства вълнение и желание за изследване и приключенство. Старицата ги поведе към кухнята, но Том спря за момент, защото нещо го препъна в краката. Беше малкото коте, което бяха намерили. То мяукаше и писукаше, след което тръгна към стълбите за горния етаж. Но постоянно спираше и се обръщаше към Том, като че ли му казваше да го последва…както той й направи.
Другите две деца влязоха в кухнята заедно със старата баба и се стреснаха от огромния брой котки там. Тя леко избута една от тях, която стоеше пред хладилника.
- Махни се Джери. – изкряска бабата.
- Нима сте ги наименували всичките?! – учудено каза Ана.
- Ами да. Абсолютно всичките имат имена.
Тя започна да ги посочва едно след друго и да изрича различни имена на всяко едно.
- Това е Хари, а тази там е Кис, този тук до мен е Сай, а малкото там е Сид… След миг в стаята влезе една огромна и дебела котка. Тя беше бяла на цвят и тромаво извървя пътя до масата, като всички котки се отдръпнаха от пътя и.
- Ето това е Сандър. Той ми е най-стария котарак.
- Малеее…колко е огромен. – каза учудено Ана.
- Тежи 12 килограма. И е постоянно гладен. – каза тъжно бабата изваждайки чиния с пай от хладилника.
Котаракът гледаше злобно към децата и тихо измяука към Ана.
- А…къде е Том? – запита Кайл.
През това време Том следваше котето по коридора на горния етаж. Малко по малко то забързваше крачка по дългия коридор. Накрая зави към една от вратите и влезе вътре…Том го последва. Стаята представляваше огромен килер със стари вещи и боклуци. Малкия котарак се допря до един стар чувал в ъгъла на стаята. Момчето го отвори.
- Явно си е тръгнал. – каза старицата.
- И на нас ни е време да си тръгваме. – каза вече леко уплашен Кайл.
- Еее…но вие не сте ми опитали пая още.
- Съжаляваме г-жо Джоунс, но наистина трябва да тръгваме. – каза Ана. – Може утре да дойдем пак.
- Добре де, добре. Хайде чао. – каза старата Баба. Но те не и отговориха, а директно излязоха през вратата. Дебелият котарак мъркаше ядосано след тях, но те вече бяха далече. Когато стигнаха до вратата, през която бяха влезли, забелязаха, че пред нея стоят три по-големи котки.
- Хайде, котета мръднете се. Трябва да си тръгваме. – каза Кайл, посягайки към дръжката на вратата. Едно от котките скочи върху ръката му и го одра. Момчето изпищя от болка. След миг двамата бяха заобиколени от още 4-5 котки. Всичките започнаха да мяукат злобно и бавно се приближаваха към децата. Ана започна да писка, но виковете и бързо затихнаха.
Том изкочи назад уплашен, а чувала падна отворен на земята. От него започнаха да се търкалят човешки кости. Малкото коте почна да мяука като ненормално. “Като, че ли ми казва да бягам” – помисли си Том. Той излезе от килера и тръгна да бяга към стълбите, като котето продължаваше да търчи зад него и да мяука. Но пред стълбите го спряха 5 големи котки. Той замръзна на място. Те го гледаха право в очите и бавно тръгнаха към него. Малкото коте застана пред него и започна да мяука. Но едно от тях го избута настрани. То се ядоса и го захапа за опашката. Котарака издаде ужасен звук на болка, след което другите се нахвърлиха върху малкия. Сърцето на Том затуптя ненормално, когато видя как котките откъсват главата на малкото и започват да го ядат. Една от котките се обърна към момчето и измяука злобно. Муцуната й беше в кръв и от острите й зъби падаха капки кръв. Том побегна в обратната посока и котките тръгнаха след него. Той тичаше през коридорите уплашено и крещеше безмислено за помощ. Опита се да отвори вратите, но всичките бяха заключени. Накрая намери една отключена и я отвори. Беше гардероб със стари дрехи и от него изкочи една котка право върху лицето му. Тя започна да го дере и той запищя от болка. Хвана котката и я хвърли към останалите. Една от тях го захапа за крака и той я изрита. Останалите стояха на 2 метра от него и мяукаха войнствено. Бавно почнаха да ходят към него, а той отстъпваше назад, докато се допря до стената. Избърса кръвта от очите си и се огледа за изход, но нямаше такъв. Прозорецът в дъното на коридора беше отворен, но той знаеше, че е на втория етаж и неможе да скочи. Беше изгубил всякаква надежда, когато видя отворената шахта за мръсни дрехи. Без колебания се засили и скочи право в нея. Имаше късмет, че шахтата беше широка и лесно се плъзна надолу, но обра сумати паяжини, докато накрая падна в прашен леген със стари дрехи. Чу някой да идва и се скри под дрехите. След миг някой отвори врата и бавно започна да слиза по стълбите, но остана неподвижен под купчината дрехи.
Изведнъж чу непознат глас – беше мъжки, но стар и дрезгав:
- Хайде момче…покажи се. Няма къде да избягаш.
Том подаде леко глава от легена, но не видя никой в мазето. След малко чу още някой да идва и отново се скри. Някой светна лампата и се чу гласа на г-жа Джоунс:
- Том, това ти ли си ? Има ли ти нещо ?
След тези думи той изкочи от скривалището си.
- Г-жо Джоунс?! Трябва бързо да се махнем от тук. Котките ви са кръвожадни убийци, мисля че се опитаха да ме изядат. Трябва да избягаме преди да е късно.
- Спокойно момчето ми. – каза тя хващайки го за раменете. - Това е просто, защото са гладни и трябва да ядат сурово месо, иначе ще се изядат едни други. Станали са толкова много, че нямам друг избор вече, освен да ги храня с хора.
Очите на Том светнаха, той се опита да избяга, но старицата го беше хванала здраво. Тогава чу отново мъжкия глас:
- Няма смисъл да се съпротивляваш момче, твоите приятели вече ги няма. А ние сме все още гладни. Том се спогледа на всички страни, за да види, откъде идва гласът, докато накрая погледна надолу, за да види една дебела и тромава котка. Която говори
- Ще те хапнем набързо момче, няма да усетиш нищо…ха-Ха-ха-Ха-ха.
В мазето почнаха да влизат още котки. Първо само две, но след тях дойдоха още три и още и още, докато почнаха да влизат като армия. “Ще ме изядът жив” – помисли си той. Тогава го обзе още по-голяма паника и започна да се дърпа от хватката на бабата. Започна да крещи за помощ, докато накрая яростно я изрита в коляното. Тя извика от болка, наругавайки момчето. То се измъкна от хватката и. Тръгна да бяга към стълбите, но бързо беше заобиколен от котките.
- Няма накъде момче. Заобиколен си. Каза дебелият котарак.
- Да. Заобиколен си. – казаха в хор всичките котки, което го накара да настръхне.
Тогава се огледа и видя малко прозорче под ръба на тавана. “Това ми е единствения шанс” – помисли си той. След миг се затича към прозорчето, което се оказа отключено. Бутна капака нагоре и се опита да се промуши. Наведе главата си на настрани, за да мине и двете му ръце минаха също. Но тазът му се заклещи. Котките го захапаха за краката и започнаха да го дърпат назад. Той усети ужасна болка и започна да вика, но никой не го чуваше или виждаше, заради оградата на двора на г-жа Джоунс. Вече почти го бяха издърпали, но той се хвана с ръцете си за стената и даде един последен напън, като захвърча с краката си и разбута котките, успя да измъкне таза си, след което и краката. Чувстваше ужасна болка в краката си, но страха му помогна да я пренебрегне и той избяга. Зад него се чуваха виковете на старият котарак:
- Неее….защо го оставихте да се измъкне. Шибана, стара дъртофелница…защо го пусна.
- Аз? Изрита ме в коляното, нищо неможех да направя.
- Е ние сме все още гладни. И ако трябва ще се заситим, с твоето старо месо.
- Какво ?!
Котките се нахвърлиха върху нея. Тя успя да ги отблъсне и да изрита няколко от тях. Но големият котарак я повали на земята. Всичките се качиха върху нея и започнаха да я ядат. Тя беше жива, дори когато и изгризаха очите, но неможеше да вика, защото един от котараците и отхапа езика. Но когато вече и ядяха червата, беше отдавна мъртва.
- Вижте какво намерих. – каза малката Ана.
- Еха! Къде го намери? Много е сладко. – каза Том. Той беше на 9 години и то най-възрастния от тях.
- Махнете тази помия от тук. – обади се сърдито Джим.
- Това, че ти си алергичен не ти дава право да наричаш котето помия.
- Млъквай Том.
- Ти млъквай. – каза последният от групата. Това беше Кайл – брата на Ана. – Къде го намери Ана ?
- Пред вратата на г-жа Джоунс.
- Значи сигурно това е едно от нейните котки. Трябва да и го върнеш, знаеш колко много обича котките си. – каза Том.
- Не-еее. Тя има толкова много. Сигурно дори няма да забележи, че го няма. Много е сладко, искам да го задържа. – заяви, почти разплаквайки се Ана.
- Правилно е да и го върнем Ана. Как ще се почувстваш, ако някой вземе, твоята котка.
- Оф, добре Том. Ще и го върна.
- Е, аз си тръгвам, щом ще се занимавате с тая космата топка. – каза сърдито Джим и се запъти към вкъщи.
- Еми още не е тъмно, слънцето едвам залязва. Хайде да и го занесем сега. – каза Кайл.
Трите деца се запътиха към къщата на г-жа Джоунс. Нейната беше най-голямата в селото, но тя рядко излизаше, поради старата си възраст. Беше известна с огромния брой котки, с които живееше. Често някоя котка се измъкваше и хората трябваше да и я връщат. Голям въпрос беше как тя успяваше да ги изхрани, защото броят им, надвишаваше 50.
Децата стигнаха до предната ограда на къщата и забелязаха, че врата е открехната. “Значи ето как се е измъкнало котето” – помисли си Том. Те влязоха в двора и се запътиха към входната врата. Тя беше висока поне 3 метра и звънеца до нея беше стар и леко открехнат от стената, но въпреки това работещ. Кайл го натисна, и неговия звън се чу като ехо в огромната три етажна къща. След около минута се чу гласът на старицата да се провиква:
- Кой звъни ?
- Намерихме едно от котките ви, г-жо Джоунс. – каза Кайл.
- Ето сега идвам.
Старицата отвори вратата и когато ги видя се усмихна щастливо, поради което се видя липсата на половината зъби в устата и.
- Благодаря ви юнаци, че ми донесохте малкият Джес. Моля влезнете, да ви почерпя нещо.
- Става късно, а мама каза да сме вкъщи до 18:30. – каза Ана.
- Е, имате още време. А пък и имам боровинков пай. Поне елате да го опитате.
- Добре. – каза щастливо Кайл, тъй като стомаха му говореше вместо ума му, след което те влязоха.
Том не беше влизал в огромната къща на г-жа Джоунс и беше удивен от високия таван и огромния брой врати към различни стаи и коридори. Той започна да чувства вълнение и желание за изследване и приключенство. Старицата ги поведе към кухнята, но Том спря за момент, защото нещо го препъна в краката. Беше малкото коте, което бяха намерили. То мяукаше и писукаше, след което тръгна към стълбите за горния етаж. Но постоянно спираше и се обръщаше към Том, като че ли му казваше да го последва…както той й направи.
Другите две деца влязоха в кухнята заедно със старата баба и се стреснаха от огромния брой котки там. Тя леко избута една от тях, която стоеше пред хладилника.
- Махни се Джери. – изкряска бабата.
- Нима сте ги наименували всичките?! – учудено каза Ана.
- Ами да. Абсолютно всичките имат имена.
Тя започна да ги посочва едно след друго и да изрича различни имена на всяко едно.
- Това е Хари, а тази там е Кис, този тук до мен е Сай, а малкото там е Сид… След миг в стаята влезе една огромна и дебела котка. Тя беше бяла на цвят и тромаво извървя пътя до масата, като всички котки се отдръпнаха от пътя и.
- Ето това е Сандър. Той ми е най-стария котарак.
- Малеее…колко е огромен. – каза учудено Ана.
- Тежи 12 килограма. И е постоянно гладен. – каза тъжно бабата изваждайки чиния с пай от хладилника.
Котаракът гледаше злобно към децата и тихо измяука към Ана.
- А…къде е Том? – запита Кайл.
През това време Том следваше котето по коридора на горния етаж. Малко по малко то забързваше крачка по дългия коридор. Накрая зави към една от вратите и влезе вътре…Том го последва. Стаята представляваше огромен килер със стари вещи и боклуци. Малкия котарак се допря до един стар чувал в ъгъла на стаята. Момчето го отвори.
- Явно си е тръгнал. – каза старицата.
- И на нас ни е време да си тръгваме. – каза вече леко уплашен Кайл.
- Еее…но вие не сте ми опитали пая още.
- Съжаляваме г-жо Джоунс, но наистина трябва да тръгваме. – каза Ана. – Може утре да дойдем пак.
- Добре де, добре. Хайде чао. – каза старата Баба. Но те не и отговориха, а директно излязоха през вратата. Дебелият котарак мъркаше ядосано след тях, но те вече бяха далече. Когато стигнаха до вратата, през която бяха влезли, забелязаха, че пред нея стоят три по-големи котки.
- Хайде, котета мръднете се. Трябва да си тръгваме. – каза Кайл, посягайки към дръжката на вратата. Едно от котките скочи върху ръката му и го одра. Момчето изпищя от болка. След миг двамата бяха заобиколени от още 4-5 котки. Всичките започнаха да мяукат злобно и бавно се приближаваха към децата. Ана започна да писка, но виковете и бързо затихнаха.
Том изкочи назад уплашен, а чувала падна отворен на земята. От него започнаха да се търкалят човешки кости. Малкото коте почна да мяука като ненормално. “Като, че ли ми казва да бягам” – помисли си Том. Той излезе от килера и тръгна да бяга към стълбите, като котето продължаваше да търчи зад него и да мяука. Но пред стълбите го спряха 5 големи котки. Той замръзна на място. Те го гледаха право в очите и бавно тръгнаха към него. Малкото коте застана пред него и започна да мяука. Но едно от тях го избута настрани. То се ядоса и го захапа за опашката. Котарака издаде ужасен звук на болка, след което другите се нахвърлиха върху малкия. Сърцето на Том затуптя ненормално, когато видя как котките откъсват главата на малкото и започват да го ядат. Една от котките се обърна към момчето и измяука злобно. Муцуната й беше в кръв и от острите й зъби падаха капки кръв. Том побегна в обратната посока и котките тръгнаха след него. Той тичаше през коридорите уплашено и крещеше безмислено за помощ. Опита се да отвори вратите, но всичките бяха заключени. Накрая намери една отключена и я отвори. Беше гардероб със стари дрехи и от него изкочи една котка право върху лицето му. Тя започна да го дере и той запищя от болка. Хвана котката и я хвърли към останалите. Една от тях го захапа за крака и той я изрита. Останалите стояха на 2 метра от него и мяукаха войнствено. Бавно почнаха да ходят към него, а той отстъпваше назад, докато се допря до стената. Избърса кръвта от очите си и се огледа за изход, но нямаше такъв. Прозорецът в дъното на коридора беше отворен, но той знаеше, че е на втория етаж и неможе да скочи. Беше изгубил всякаква надежда, когато видя отворената шахта за мръсни дрехи. Без колебания се засили и скочи право в нея. Имаше късмет, че шахтата беше широка и лесно се плъзна надолу, но обра сумати паяжини, докато накрая падна в прашен леген със стари дрехи. Чу някой да идва и се скри под дрехите. След миг някой отвори врата и бавно започна да слиза по стълбите, но остана неподвижен под купчината дрехи.
Изведнъж чу непознат глас – беше мъжки, но стар и дрезгав:
- Хайде момче…покажи се. Няма къде да избягаш.
Том подаде леко глава от легена, но не видя никой в мазето. След малко чу още някой да идва и отново се скри. Някой светна лампата и се чу гласа на г-жа Джоунс:
- Том, това ти ли си ? Има ли ти нещо ?
След тези думи той изкочи от скривалището си.
- Г-жо Джоунс?! Трябва бързо да се махнем от тук. Котките ви са кръвожадни убийци, мисля че се опитаха да ме изядат. Трябва да избягаме преди да е късно.
- Спокойно момчето ми. – каза тя хващайки го за раменете. - Това е просто, защото са гладни и трябва да ядат сурово месо, иначе ще се изядат едни други. Станали са толкова много, че нямам друг избор вече, освен да ги храня с хора.
Очите на Том светнаха, той се опита да избяга, но старицата го беше хванала здраво. Тогава чу отново мъжкия глас:
- Няма смисъл да се съпротивляваш момче, твоите приятели вече ги няма. А ние сме все още гладни. Том се спогледа на всички страни, за да види, откъде идва гласът, докато накрая погледна надолу, за да види една дебела и тромава котка. Която говори
- Ще те хапнем набързо момче, няма да усетиш нищо…ха-Ха-ха-Ха-ха.
В мазето почнаха да влизат още котки. Първо само две, но след тях дойдоха още три и още и още, докато почнаха да влизат като армия. “Ще ме изядът жив” – помисли си той. Тогава го обзе още по-голяма паника и започна да се дърпа от хватката на бабата. Започна да крещи за помощ, докато накрая яростно я изрита в коляното. Тя извика от болка, наругавайки момчето. То се измъкна от хватката и. Тръгна да бяга към стълбите, но бързо беше заобиколен от котките.
- Няма накъде момче. Заобиколен си. Каза дебелият котарак.
- Да. Заобиколен си. – казаха в хор всичките котки, което го накара да настръхне.
Тогава се огледа и видя малко прозорче под ръба на тавана. “Това ми е единствения шанс” – помисли си той. След миг се затича към прозорчето, което се оказа отключено. Бутна капака нагоре и се опита да се промуши. Наведе главата си на настрани, за да мине и двете му ръце минаха също. Но тазът му се заклещи. Котките го захапаха за краката и започнаха да го дърпат назад. Той усети ужасна болка и започна да вика, но никой не го чуваше или виждаше, заради оградата на двора на г-жа Джоунс. Вече почти го бяха издърпали, но той се хвана с ръцете си за стената и даде един последен напън, като захвърча с краката си и разбута котките, успя да измъкне таза си, след което и краката. Чувстваше ужасна болка в краката си, но страха му помогна да я пренебрегне и той избяга. Зад него се чуваха виковете на старият котарак:
- Неее….защо го оставихте да се измъкне. Шибана, стара дъртофелница…защо го пусна.
- Аз? Изрита ме в коляното, нищо неможех да направя.
- Е ние сме все още гладни. И ако трябва ще се заситим, с твоето старо месо.
- Какво ?!
Котките се нахвърлиха върху нея. Тя успя да ги отблъсне и да изрита няколко от тях. Но големият котарак я повали на земята. Всичките се качиха върху нея и започнаха да я ядат. Тя беше жива, дори когато и изгризаха очите, но неможеше да вика, защото един от котараците и отхапа езика. Но когато вече и ядяха червата, беше отдавна мъртва.
And you can't dance with a devil on your back...
Санди , разказът ти има атмосфера и е до една степен въздействащ (днеска като слизах в мазата няква котка ме стресна на ен-та степен , малко остана да направя някой гаф , ма както и да е) Хауевъ , имам някои забележки:
Поне за мен е важно от историческа гледна точка да е ясно в каква епоха се развива действието.Това съвсем лесно се постига с няколко лесни щриха(например дрехите на героите , архитектурата на къщите) По-хубаво щеше да е ако се разбираше дали Илстуд е село в наше време , в 15 , 16 , 17 .Във връзка с това думата "алергичен" ще стои много изкуствено ако селото е средновековно.НО , може би това е препратката , че селото е модерно , а ? Както и да е хубаво щеше да е малко по-ясно.
Другото са цифрите - 9 , 5 според мен е по-нагледно да употребяваш думи вместо тях , все пак това е художествена литература , а не статистика.
Имаш и някои изречение , които може би се нуждаят от поправка :
- Значи сигурно това е едно от нейните котки. Трябва да и го върнеш, знаеш колко много обича котките си. – каза Том.
излишно е да казвам , че се повтаря -може да го замениш със зверчетата си или животните или ти си реши с какво е най-добре
Малко по малко то забързваше крачка по дългия коридор.
Котетата припкат , поне така правеха последния път когато проверих>просто някакси забързвам крачка е по типично за хуманоид , а не за животно
Изведнъж чу непознат глас – беше мъжки, но стар и дрезгав:
Е , тук трябва да се съгласиш , че не всички мъжки гласове са млади и нежни.Вместо но можеш да сложиш едновременно и изречението не губи нищо
Малко за идеята и сюжета на разказа ти.Хубавото е , че дъртата не примамва децата , а напротив те сами се навират(така разказа не е клиширан) Сюжетът е праволинеен и изчистен , само финалът те кара да се зачудиш какво ще стане с Том , дали ще отиде в полицията (в случай , че има такава) , дали пък ще онемее и ще трябва да го гледат като зеленчук.Моят съвет е да добавиш малко информация за дечицата за да им съчувстваме повече и да тъжим за тях ( аз имах подобен съвет в миналия си разказ) Хм , какво друго мога да кажа , освен лека редакция идеята не се нуждае от нищо друго.
Поне за мен е важно от историческа гледна точка да е ясно в каква епоха се развива действието.Това съвсем лесно се постига с няколко лесни щриха(например дрехите на героите , архитектурата на къщите) По-хубаво щеше да е ако се разбираше дали Илстуд е село в наше време , в 15 , 16 , 17 .Във връзка с това думата "алергичен" ще стои много изкуствено ако селото е средновековно.НО , може би това е препратката , че селото е модерно , а ? Както и да е хубаво щеше да е малко по-ясно.
Другото са цифрите - 9 , 5 според мен е по-нагледно да употребяваш думи вместо тях , все пак това е художествена литература , а не статистика.
Имаш и някои изречение , които може би се нуждаят от поправка :
- Значи сигурно това е едно от нейните котки. Трябва да и го върнеш, знаеш колко много обича котките си. – каза Том.
излишно е да казвам , че се повтаря -може да го замениш със зверчетата си или животните или ти си реши с какво е най-добре
Малко по малко то забързваше крачка по дългия коридор.
Котетата припкат , поне така правеха последния път когато проверих>просто някакси забързвам крачка е по типично за хуманоид , а не за животно
Изведнъж чу непознат глас – беше мъжки, но стар и дрезгав:
Е , тук трябва да се съгласиш , че не всички мъжки гласове са млади и нежни.Вместо но можеш да сложиш едновременно и изречението не губи нищо
Малко за идеята и сюжета на разказа ти.Хубавото е , че дъртата не примамва децата , а напротив те сами се навират(така разказа не е клиширан) Сюжетът е праволинеен и изчистен , само финалът те кара да се зачудиш какво ще стане с Том , дали ще отиде в полицията (в случай , че има такава) , дали пък ще онемее и ще трябва да го гледат като зеленчук.Моят съвет е да добавиш малко информация за дечицата за да им съчувстваме повече и да тъжим за тях ( аз имах подобен съвет в миналия си разказ) Хм , какво друго мога да кажа , освен лека редакция идеята не се нуждае от нищо друго.
Slaughter the mutant, purge the unclean, burn the heretic!
Така, ще започна с цялостното ми впечатление. Като начало идеята не е чак толкова оригинална, за да си струва да бъде разказана само заради самата себе си. Подобен сюжет има и Суини Тод (хора, които са убивани и правени на ядене), но там има толкова много други неща - и лични истории, и хумор, и атмосфера... Срещала съм и подобен разказ на Кинг - човек изяден от плъхове. Само че там от разказа лъхаше неподправен ужас, караше те да го почувстваш.
Докато при теб има неубедителна мотивация на героите - котките просто ей така ядат хора, освен това ако им трябват по три деца, за да се наядат, това село много бързо би трябвало да остане без жители. Бабата по незнайни причини пък им доставя хора. И накрая те я изяждат, след като вече са изяли две деца. Имаш някакви безкрайни коридори в селска къща, която явно е с големината на замък. Освен това кой знае защо котките изведнъж говорят. В смисъл защо ти е нужно да говорят и да се държат като оперетни герои? Всичко това би могло да се свърже някак, но в разказа не е обяснено.
Освен това цялата история не вдъхва ужас. Написана е по такъв начин, че информира какво е станало, но не те кара да се вживееш в действието. Това би било приемливо ако разказваш някаква история, случила се за дълъг период от време, а не се опитваш да направиш читателя непосредствен наблюдател на действието. Когато има детайли, те са някакви безцелни диалози, които само утежняват изказа вместо да създават атмосфера. Всъщност именно тежкият ти изказ е един от най-големите проблеми. Имаш излишно дълги изречения с повторения и изрази не на място. Действието не тече гладко и е предвидимо.
И няколко конкретни забележки
Думи, които са сбъркани
изкочи - изскочи
безмислено - безсмислено
неможе/неможех/неможеше - не може/ не можех/ не можеше (как въобще ти хрумна да пишеш не и глагол слято?)
изядът - изядат
Имаш и голям проблем с пълен и кратък член, запетаи и въобще граматика. Правило, което се учи в малките класове е, че пред/след обръщение се пише запетая. Например "Ела тук, Том.", "Иване, къде беше?", "Кажи ми, Елена, откъде купи доматите?".
Пак ще повторя - граматиката и правописът не са основното за един разказ, но без тях не може (не неможе).
Освен всичко имам чуството, че разказът е пуснат без дори да бъде прочетен повторно и редактиран. Ми не става така.
Не зная колко писане имаш зад гърба си и на колко години си, като първи опит, от който да вървиш нагоре, е добре. Но като цяло като за разказ има още много какво да се желае от него.
Докато при теб има неубедителна мотивация на героите - котките просто ей така ядат хора, освен това ако им трябват по три деца, за да се наядат, това село много бързо би трябвало да остане без жители. Бабата по незнайни причини пък им доставя хора. И накрая те я изяждат, след като вече са изяли две деца. Имаш някакви безкрайни коридори в селска къща, която явно е с големината на замък. Освен това кой знае защо котките изведнъж говорят. В смисъл защо ти е нужно да говорят и да се държат като оперетни герои? Всичко това би могло да се свърже някак, но в разказа не е обяснено.
Освен това цялата история не вдъхва ужас. Написана е по такъв начин, че информира какво е станало, но не те кара да се вживееш в действието. Това би било приемливо ако разказваш някаква история, случила се за дълъг период от време, а не се опитваш да направиш читателя непосредствен наблюдател на действието. Когато има детайли, те са някакви безцелни диалози, които само утежняват изказа вместо да създават атмосфера. Всъщност именно тежкият ти изказ е един от най-големите проблеми. Имаш излишно дълги изречения с повторения и изрази не на място. Действието не тече гладко и е предвидимо.
И няколко конкретни забележки
Поватряш се. След като слънцето залязва (зад точно определена къща? малко странно решение) сигурно е привечер.Слънцето залязваше зад една от къщите в малкото селце Истлуд. Беше привечер, и на главната улица си играеха няколко малки деца.
Вмъкнатото "и то" е напълно излишно. Има значение подобно на "И на всичкото отгоре/ и освен това най-възрастния", а няма към какво да го добавиш. Освен това деветгодишно момче вероятно е най-голямо, а не най-възрастно.Той беше на 9 години и то най-възрастния от тях.
Странен израз. Може би "помияр" е по-адекватно, доколкото помият очевидно не е животно, дори и малко дете трябва да е наясно. Може да представяш някакъв специфичен жаргон на децата така, но за читателя това е ненужно. Освен това целият диалог е излишно дълъг, а самият Джим не прави нищо, за да оправдае появяването си в разказа.- Махнете тази помия от тук. – обади се сърдито Джим.
Значи сигурно това е едно от нейните котки
"Едно от котета" или "Една от котките". Все пак.- Намерихме едно от котките ви, г-жо Джоунс. – каза Кайл.
Значи, първо имаме котки (женски род). После имаме нещо в среден род. А накрая нещо в мъжки род. За едно и също същество. Е, не става така.Но пред стълбите го спряха 5 големи котки....Но едно от тях го избута настрани. То се ядоса и го захапа за опашката. Котарака издаде ужасен звук на болка, след което другите се нахвърлиха върху малкия.
Много тромаво казано. По добре би било " и когато ги видя се усмихна щастливо , при което се видя/децата збелязаха, че половината зъби в устата й липсват" или нещо от сорта.Старицата отвори вратата и когато ги видя се усмихна щастливо, поради което се видя липсата на половината зъби в устата и.
Тоест стъмнява се много преди 18:30? От разказа ти някак не оставам с впечатлението, че е зима.- Става късно, а мама каза да сме вкъщи до 18:30. – каза Ана.
Не съм чувала коте да писука. Измисли по-добър синоним.То мяукаше и писукаше
Едва ли идеята е баба да е с главна буква. А и "стара баба" по същество е лека тафтология, след като е баба е ясно, че ще е стара.- Добре де, добре. Хайде чао. – каза старата Баба.
Доколкото знам, котките мъркат само от удоволствие.Дебелият котарак мъркаше ядосано
Може би "отскочи"?Том изкочи назад уплашен, а чувала падна отворен на земята.
Много ежедневен почти жаргонен израз на фона на всичко останало. Поне "като лудо" би звучало по-добре.Малкото коте почна да мяука като ненормално.
Избягвай повторения.Муцуната й беше в кръв и от острите й зъби падаха капки кръв.
Злията смях на края е кошмарно и нереалистично излишно драматично клише.- Ще те хапнем набързо момче, няма да усетиш нищо…ха-Ха-ха-Ха-ха.
В българския език правилната форма на думата е "започнаха", другото е всекидневно съкращение.В мазето почнаха да влизат още котки. Първо само две, но след тях дойдоха още три и още и още, докато почнаха да влизат като армия.
Първото изречение е построено зле. След като още е жива би трябвало да я хапят, да късат от место й или нещо подобно. Така звучи много детинско. Второто и третото изречение явно имат за цел да създадат чуство на ужас, но пък толкова не се връзват с останалата част от разказа...Всичките се качиха върху нея и започнаха да я ядат. Тя беше жива, дори когато и изгризаха очите, но неможеше да вика, защото един от котараците и отхапа езика. Но когато вече и ядяха червата, беше отдавна мъртва.
Думи, които са сбъркани
изкочи - изскочи
безмислено - безсмислено
неможе/неможех/неможеше - не може/ не можех/ не можеше (как въобще ти хрумна да пишеш не и глагол слято?)
изядът - изядат
Имаш и голям проблем с пълен и кратък член, запетаи и въобще граматика. Правило, което се учи в малките класове е, че пред/след обръщение се пише запетая. Например "Ела тук, Том.", "Иване, къде беше?", "Кажи ми, Елена, откъде купи доматите?".
Пак ще повторя - граматиката и правописът не са основното за един разказ, но без тях не може (не неможе).
Освен всичко имам чуството, че разказът е пуснат без дори да бъде прочетен повторно и редактиран. Ми не става така.
Не зная колко писане имаш зад гърба си и на колко години си, като първи опит, от който да вървиш нагоре, е добре. Но като цяло като за разказ има още много какво да се желае от него.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Re: Котки - Sandy
Ясно стана, че за творец не ставам, та ще се пробвам като критик.
Не съм чел горните мнения(мисля, че ако ги изчета няма да има какво да напиша),
Идеята Котките, които ядат хора. Сорка, човече, не ме кефи. Аз найстина харесва хорър жанра, но някак си котките не вдъхват ужас.
1 Ако ядяха хора, не виждам причина да се крият. Не смятам, че котките са толкова умни.
2 Котките не биха убили човек за да го язядат. По- скоро биха прибягнали до комшийските кофи за боклук, за по някоя рибешка глава.
3 Значи четох го доста набързо, но ми се стори, че котките ъм... говорят. Това не ми харесва.
Сега ще конкретизирам с няколко цитата.
Като цяло, идеята не ми харесва- изтъркана и нелепа е. Има няколко добри момента( визирам края). Имаше и доста нелогични неща. Например това, че имаше пай, но котките ядяха хора. Идеята котките да говорят не ми харесва, но може би помага да се обясни защо нападат старицата.
Не съм чел горните мнения(мисля, че ако ги изчета няма да има какво да напиша),
Идеята Котките, които ядат хора. Сорка, човече, не ме кефи. Аз найстина харесва хорър жанра, но някак си котките не вдъхват ужас.
1 Ако ядяха хора, не виждам причина да се крият. Не смятам, че котките са толкова умни.
2 Котките не биха убили човек за да го язядат. По- скоро биха прибягнали до комшийските кофи за боклук, за по някоя рибешка глава.
3 Значи четох го доста набързо, но ми се стори, че котките ъм... говорят. Това не ми харесва.
Сега ще конкретизирам с няколко цитата.
Още от първия път разбрахме, че залязва. Махни едното.Roland wrote:Слънцето залязваше зад една от къщите в малкото селце Истлуд. Беше привечер, и на главната улица си играеха няколко малки деца.
Старата си възраст не звучи добре. Напредналата си възраст е доста по- подходящо и стува ми се доста по- правилно.Roland wrote: Трите деца се запътиха към къщата на г-жа Джоунс. Нейната беше най-голямата в селото, но тя рядко излизаше, поради старата си възраст.
Не звучи добре. Какво ще кажеш за: " Той беше на 9 години и беше най- големия сред тях" или нещо от тоя род.Roland wrote: - Еха! Къде го намери? Много е сладко. – каза Том. Той беше на 9 години и то най-възрастния от тях.
Гласът се провиква? Махни последните няколко думи- "да се провиква". Остави само "След около минута се чу гласът на страрицата".Roland wrote: След около минута се чу гласът на старицата да се провиква:
Поради което не се вписва в изричението. Махни го. Използвай " При което".Roland wrote: Старицата отвори вратата и когато ги видя се усмихна щастливо, поради което се видя липсата на половината зъби в устата и.
Юнаци? Че нали имаше и едно момиченце? Замени с "деца ".Roland wrote: - Благодаря ви юнаци, че ми донесохте малкият Джес. Моля влезнете, да ви почерпя нещо.
Приключение.Roland wrote: приключенство.
Не звучи добре. Може би "Той така и направи".Roland wrote: както той й направи.
Тука бабата се прояви като пълно ХаХо. Замени изкряска( прекалено е силно и животинско) с каза или някой друг синоним.Roland wrote: - Махни се Джери. – изкряска бабата.
Тази част ми харесва. Но от друга страна котките гледат как децата ядат пай, но не нападат пая, а тях. Найстина трябва да липсва всякаква храна за да прибягнат до хора. Докато тук няма такава липса на храна- бабата черпи децата с пай.Roland wrote: - Тежи 12 килограма. И е постоянно гладен. – каза тъжно бабата изваждайки чиния с пай от хладилника.
Хаха, бяга, защото му се струва, че котето сякаш му намеква това, а не защото е видял човалчето с кости?Roland wrote: От него започнаха да се търкалят човешки кости. Малкото коте почна да мяука като ненормално. “Като, че ли ми казва да бягам” – помисли си Том. Той излезе от килера и тръгна да бяга към стълбите, като котето продължаваше да търчи зад него и да мяука.
Безсмислено? Вик би трябвало да се чуе от съседите, които да дойдат да го спасят.Roland wrote:Той тичаше през коридорите уплашено и крещеше безмислено за помощ.
Края мен поне ме кефи.Roland wrote: Котките се нахвърлиха върху нея. Тя успя да ги отблъсне и да изрита няколко от тях. Но големият котарак я повали на земята. Всичките се качиха върху нея и започнаха да я ядат. Тя беше жива, дори когато и изгризаха очите, но неможеше да вика, защото един от котараците и отхапа езика. Но когато вече и ядяха червата, беше отдавна мъртва.
Като цяло, идеята не ми харесва- изтъркана и нелепа е. Има няколко добри момента( визирам края). Имаше и доста нелогични неща. Например това, че имаше пай, но котките ядяха хора. Идеята котките да говорят не ми харесва, но може би помага да се обясни защо нападат старицата.
Хъм, ще започна с това, че не обичам хоръри. Не знам дали поради тази причина, но разказът ти не можа да ме грабне. Да, малко общо звучи, обаче му липсва атмосфера. Има изброяване на разни събития, броят на котките е ясен през цялото време, подробностите са много. Някои от тях безспорно трябва да отпаднат. Бих предложил в замяна да опиташ да забавиш темпото, за да дадеш време на читателите да се поуплашат .
Проблемите ти с граматиката са повече, отколко е допустимо. Има няколко объркани думички, грешки в пълния и краткия член, произволно разположени препинателни знаци, неправилно започващи изречения.
По-надолу ще коментирам повечето моменти, които са ми направили впечатление. Тъй като нямам много време сега, ще се спра най-вече на граматиката и начина, по който използваш езика, и НЯМА да говоря много за самото развитие на повествованието. Всеки е свободен да пише за каквото си иска, ако има необходимите качества и най-клишираните случки могат да звучат страхотно.
Накрая само да кажа, че това са само част от нещата, които ми направиха лошо впечатление. Отбелязвам ги, защото ми се виждат характерни. Иначе няма да е лошо да потърсиш правописните и пунктуационните си грешки (и основно да се занимаеш с пълния и краткия член) и да изчистиш съществуващите повторения, които не съм посочвал, понеже не са кой знае колко и не развалят четенето.
Много от дългите ти изречения са тромави. А елегантността в литературата е нещо хубаво.
Проблемите ти с граматиката са повече, отколко е допустимо. Има няколко объркани думички, грешки в пълния и краткия член, произволно разположени препинателни знаци, неправилно започващи изречения.
По-надолу ще коментирам повечето моменти, които са ми направили впечатление. Тъй като нямам много време сега, ще се спра най-вече на граматиката и начина, по който използваш езика, и НЯМА да говоря много за самото развитие на повествованието. Всеки е свободен да пише за каквото си иска, ако има необходимите качества и най-клишираните случки могат да звучат страхотно.
Ако името на селцето е английско би трябвало да е Иистууд (или може би Истууд). След като слънцето залязва, струва ми се ясно е, че е привечер. От друга страна със сигурност е преди 6 часа, а това време се определя като "късен следобед".Слънцето залязваше зад една от къщите в малкото селце Истлуд. Беше привечер, и на главната улица си играеха няколко малки деца.
Аз бих написал това изречение горе-долу така: "На 9 години, той беше най-голям" или "Той беше най-големият от тях, на цели 9 години".Той беше на 9 години и то най-възрастния от тях.
Все си мисля, че в пряка реч г-жа ще бъде прочетено... ами като г-жа. Защо не е "госпожа Джоунс"?- Пред вратата на г-жа Джоунс.
Тук не разбирам връзката между двете твърдения, нито защо те са противопоставени едно на друго. Освен това ми се струва, че така написано изречението ни казва, че къщата рядко излиза, поради напредналата си възраст. Btw, въобще не ми се иска да коментирам словосъчетанието "стара възраст". Човек е стар. Възрастта не.Нейната беше най-голямата в селото, но тя рядко излизаше, поради старата си възраст.
Излишната запетайка дразни, разбира се, но големият въпрос, който аз си зададох, прочитайки целия разказ е друг. Как така дамата храни котките си с хора и НИКОЙ в иначе малкото село не разбира това? Повишената смъртност не прави ли впечатление на никого?Голям въпрос беше как тя успяваше да ги изхрани, защото броят им, надвишаваше 50.
Не мога да се сетя за точната дума в момента, но звънецЪТ определено не може да бъде открехнат от стената.Тя беше висока поне 3 метра и звънеца до нея беше стар и леко открехнат от стената, но въпреки това работещ.
Неговият! Триетажна! Освен това изречението не звучи никак добре, написано по този начин.Кайл го натисна, и неговия звън се чу като ехо в огромната три етажна къща.
Ти наистина ли използваш тези числа, когато говориш? "Да се видим утре в осемнайсет и трийсет, а?" Шест и половина звучи много по-правдиво. И много по-детски.- Става късно, а мама каза да сме вкъщи до 18:30. – каза Ана.
Котките не писукат. Между другото, удивен съм, че никой не забелязва измъкването на Том.То мяукаше и писукаше, след което тръгна към стълбите за горния етаж.
Пак стигаме до момент, в който малко момиче говори по несвойствен начин. "Значи всички си имат имена" ми звучи по-близо до истината. Има и други варианти, разбира се, но "наименували" може да остане, само ако си представил Ана като използваща странни изрази не на място.- Нима сте ги наименували всичките?! – учудено каза Ана.
По-големи от кого/какво? Големият котарак в предишното изречение? А и "през която бяха влезли" ми се вижда малко излишно.Когато стигнаха до вратата, през която бяха влезли, забелязаха, че пред нея стоят три по-големи котки.
Не е "изскочи" (правописът ти е сбъркан, btw). Аз бих предложил "отстъпи" или "отскочи", но навярно ще се намери и по-добър вариант.Том изкочи назад уплашен, а чувала падна отворен на земята.
Някак си не ми се връзват действията в тази ситуация. Тези котки явно са доста бавни, щом позволяват на Том да отваря вратите по пътя си. А коридорите са дълги, след като позволяват продължителна гонитба.Том побегна в обратната посока и котките тръгнаха след него. Той тичаше през коридорите уплашено и крещеше безмислено за помощ. Опита се да отвори вратите, но всичките бяха заключени. Накрая намери една отключена и я отвори.
Значи е рисковано да скочиш от втория етаж, дори в екстремна ситуация, но няма проблем да се пъхнеш в някаква шахта, за която нищо не знаеш?Прозорецът в дъното на коридора беше отворен, но той знаеше, че е на втория етаж и неможе да скочи. Беше изгубил всякаква надежда, когато видя отворената шахта за мръсни дрехи.
Препинателните знаци се залепят за думата преди тях.- Том, това ти ли си ? Има ли ти нещо ?
Преди обръщенията се поставя запетая. Преди "хващайки го" също трябва да има такава. "Каза тя, хващайки го за раменете" според мен не е добра конструкция.- Спокойно момчето ми. – каза тя хващайки го за раменете.
Хубаво е да не започваш изреченията си с "но", "която" и пр., освен в доста редки случаи. Финалът не ми харесва, но не мога да ти обясня защо точно. Изреченията са тромави и не създават атмосфера. Аз бих го променил.Но големият котарак я повали на земята. Всичките се качиха върху нея и започнаха да я ядат. Тя беше жива, дори когато и изгризаха очите, но неможеше да вика, защото един от котараците и отхапа езика. Но когато вече и ядяха червата, беше отдавна мъртва.
Накрая само да кажа, че това са само част от нещата, които ми направиха лошо впечатление. Отбелязвам ги, защото ми се виждат характерни. Иначе няма да е лошо да потърсиш правописните и пунктуационните си грешки (и основно да се занимаеш с пълния и краткия член) и да изчистиш съществуващите повторения, които не съм посочвал, понеже не са кой знае колко и не развалят четенето.
Много от дългите ти изречения са тромави. А елегантността в литературата е нещо хубаво.
Rayko,
не съм уточнил в коя епоха е и не мисля, че има голямо значение. Явно за теб е важно, за да си представиш героите, така че от сега ти казвам, че е в модерно време.
Мерси за коментарът ти.
Morwen,
аз също съм чел разказа на Кинг с мутиралите плъхове, които ядат хора, но там обстановката, главните герои и въобще всичко е много по различно и трудно бих го свързал по какъвто и да е начин с този разказ. Сега явно е момента да спомена, че котките са извънземни от Марс и се хранят само със сурово месо и бтв оригиналното име на разказа е "Котки от Марс", но ми звучеше ужасно и го оставих само Котки. Това, което намеква този неспоменат факт е че те говорят!
Оцели десятката.
Мерси много за коментарът ти.
не съм уточнил в коя епоха е и не мисля, че има голямо значение. Явно за теб е важно, за да си представиш героите, така че от сега ти казвам, че е в модерно време.
Мерси за коментарът ти.
Morwen,
аз също съм чел разказа на Кинг с мутиралите плъхове, които ядат хора, но там обстановката, главните герои и въобще всичко е много по различно и трудно бих го свързал по какъвто и да е начин с този разказ. Сега явно е момента да спомена, че котките са извънземни от Марс и се хранят само със сурово месо и бтв оригиналното име на разказа е "Котки от Марс", но ми звучеше ужасно и го оставих само Котки. Това, което намеква този неспоменат факт е че те говорят!
Джим наистина е само за по-голям брой на персонажите, но ми се стори нужно да го вмъкна по някакъв начин.Quote:
- Махнете тази помия от тук. – обади се сърдито Джим.
Странен израз. Може би "помияр" е по-адекватно, доколкото помият очевидно не е животно, дори и малко дете трябва да е наясно. Може да представяш някакъв специфичен жаргон на децата така, но за читателя това е ненужно. Освен това целият диалог е излишно дълъг, а самият Джим не прави нищо, за да оправдае появяването си в разказа.
Ами всъщност самата цел на разказа е да създава ужас и напрежение, но явно не се е получило както трябва. Съгласен съм с другите ти забележки и мерси за коментара ти.Второто и третото изречение явно имат за цел да създадат чуство на ужас, но пък толкова не се връзват с останалата част от разказа...
Освен всичко имам чуството, че разказът е пуснат без дори да бъде прочетен повторно и редактиран. Ми не става така.
Оцели десятката.
Това ми е към шестият или седмият разказ и съм наясно, че не е особено добър, но не съм и очаквал да е.Не зная колко писане имаш зад гърба си и на колко години си, като първи опит, от който да вървиш нагоре, е добре. Но като цяло като за разказ има още много какво да се желае от него.
Мерси много за коментарът ти.
Beatles MANIA!
Само за моя коментар не благодариш, а?Ми хуу бе.
"Котки от Марс" е по- лошо, отколкото просто "Котки". Въобще този елемент да са извънземни не ми харесва. По няколко причини.
1 На Марс трудно би възникнал живот(10%)
2 Извънземните да изглеждат точно като котки. Вероятноста за това е 1 към число с почеве от три цифри(80%)
3 Котките говорят езика, който говорят хората( 40%)
4 Някаква старица ги отглежда тези животни(20%)
5 Извънземните котки са дошли да ядат хора, така ли? (20%)
"Котки от Марс" е по- лошо, отколкото просто "Котки". Въобще този елемент да са извънземни не ми харесва. По няколко причини.
1 На Марс трудно би възникнал живот(10%)
2 Извънземните да изглеждат точно като котки. Вероятноста за това е 1 към число с почеве от три цифри(80%)
3 Котките говорят езика, който говорят хората( 40%)
4 Някаква старица ги отглежда тези животни(20%)
5 Извънземните котки са дошли да ядат хора, така ли? (20%)
Опа, не видях, че има още коментари. Сори Столчо.
2. Това не са нормални котки, а извънземни.
3. Ако котките не говореха и не бяха извънземни, тогава къде щеше да е фантастичността ?
2. Как точно го пресметна ?
3. Не виждам защо и това е проблем. Уъркшопа нали е за фантастичност. Тоест всичко е възможно.
4. Защо една старица да не отглежда котки ?
5. Look back at point 3.
Itilon,
наясно съм, че имам големи проблеми с пълния и краткия член и с граматиката като цяло. Но още съм много начинаещ и трудно си забелязвам грешките.
Ми незнам...може би откъртен ? Мисълта ми е че се държи на 1-2 кабелчета и виси от стената.
Другите ти бележки ме разбиха тотално. (а какво ще ми се случи като Роланд и Трип коментират )
Мерси за коментарът и за подробният поглед върху граматиката.
Напротив, според мен котките излъчват една много голяма злоба и коварност. Не ти ли се е случвало през нощта да видиш някоя котка на улицата да те гледа втренчено с изкрящи очи. Мен лично да и определено ме накара да настръхна.Аз найстина харесва хорър жанра, но някак си котките не вдъхват ужас.
1. Самия факт, че котките говорят не ги ли прави умни ?1 Ако ядяха хора, не виждам причина да се крият. Не смятам, че котките са толкова умни.
2 Котките не биха убили човек за да го язядат. По- скоро биха прибягнали до комшийските кофи за боклук, за по някоя рибешка глава.
3 Значи четох го доста набързо, но ми се стори, че котките ъм... говорят. Това не ми харесва.
2. Това не са нормални котки, а извънземни.
3. Ако котките не говореха и не бяха извънземни, тогава къде щеше да е фантастичността ?
ОпаЮнаци? Че нали имаше и едно момиченце? Замени с "деца ".
Ми доколкото знам, котките май не ядат пай. Но дори и да ядат, тогава как ще се изхранят стотици котки с един пай или с каквото и да е друго, което има в хладилника.Но от друга страна котките гледат как децата ядат пай, но не нападат пая, а тях. Найстина трябва да липсва всякаква храна за да прибягнат до хора. Докато тук няма такава липса на храна- бабата черпи децата с пай.
Радвам се, че те кефи. Краят е единственото място, където изразих поне малко ужас. Съгласен съм с другите ти забележки и мерси за коментарът.Края мен поне ме кефи.
1. Не виждам защо това е проблем. Ако си чел Война на световете - там извънземните са от Марс, но не виждам никой да критикува романа.Само за моя коментар не благодариш, а?Ми хуу бе.
"Котки от Марс" е по- лошо, отколкото просто "Котки". Въобще този елемент да са извънземни не ми харесва. По няколко причини.
1 На Марс трудно би възникнал живот(10%)
2 Извънземните да изглеждат точно като котки. Вероятноста за това е 1 към число с почеве от три цифри(80%)
3 Котките говорят езика, който говорят хората( 40%)
4 Някаква старица ги отглежда тези животни(20%)
5 Извънземните котки са дошли да ядат хора, така ли? (20%)
2. Как точно го пресметна ?
3. Не виждам защо и това е проблем. Уъркшопа нали е за фантастичност. Тоест всичко е възможно.
4. Защо една старица да не отглежда котки ?
5. Look back at point 3.
Itilon,
наясно съм, че имам големи проблеми с пълния и краткия член и с граматиката като цяло. Но още съм много начинаещ и трудно си забелязвам грешките.
Не мога да се сетя за точната дума в момента, но звънецЪТ определено не може да бъде открехнат от стената.
Ми незнам...може би откъртен ? Мисълта ми е че се държи на 1-2 кабелчета и виси от стената.
Написах го така, за да не си помисли някой, че е сутрин. Но сега като се замисля наистина звучи доста смешно.Ти наистина ли използваш тези числа, когато говориш? "Да се видим утре в осемнайсет и трийсет, а?" Шест и половина звучи много по-правдиво. И много по-детски.
Другите ти бележки ме разбиха тотално. (а какво ще ми се случи като Роланд и Трип коментират )
Мерси за коментарът и за подробният поглед върху граматиката.
Beatles MANIA!
Ми идеята за *точно* котки *точно* от Марс звучи малко наивно, както и това, че непременно трябва да са кръвожадни. Освен това по никакъв начин от разказа не се разбира, че са извънземни. Може да говорят, защото са свръхестествени, мутирали или кой знае какво друго.
Между другото, няма нужда да влагаш насилена фантастичност в разказа. Това че е хорър, е достатъчно фантатстично. Ако ти не чувстваш нужда, не е необходимо да добавяш по-фантастични елементи.
И още нещо - широко разпространена заблуда е, че във фантастичните разкази "всичко е възможно". Това не е точно така. Ако искаш разказът ти да е добър то трябва да е и достоверно или подчиняващо се на някаква вътрешна логика.
Примерно не може накрая на разказ героите да се спасяват с някакво току-що измислено оръжие, което се оправдава с това, че е възможно да се измисли. Но ако през цялото време се е говорело за някакви принципи на действие на техниката в измисления ти свят и накрая възоснова на тях измислят ново оръжие, това вече е ок. Но не бива да имаш самоцелни развития на действието, които просто изскачат отнякъде, без читателят да разбере откъде.
Между другото, няма нужда да влагаш насилена фантастичност в разказа. Това че е хорър, е достатъчно фантатстично. Ако ти не чувстваш нужда, не е необходимо да добавяш по-фантастични елементи.
И още нещо - широко разпространена заблуда е, че във фантастичните разкази "всичко е възможно". Това не е точно така. Ако искаш разказът ти да е добър то трябва да е и достоверно или подчиняващо се на някаква вътрешна логика.
Примерно не може накрая на разказ героите да се спасяват с някакво току-що измислено оръжие, което се оправдава с това, че е възможно да се измисли. Но ако през цялото време се е говорело за някакви принципи на действие на техниката в измисления ти свят и накрая възоснова на тях измислят ново оръжие, това вече е ок. Но не бива да имаш самоцелни развития на действието, които просто изскачат отнякъде, без читателят да разбере откъде.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
1. Не виждам защо това е проблем. Ако си чел Война на световете - там извънземните са от Марс, но не виждам никой да критикува романа.Sandy wrote: "Котки от Марс" е по- лошо, отколкото просто "Котки". Въобще този елемент да са извънземни не ми харесва. По няколко причини.
1 На Марс трудно би възникнал живот(10%)
2 Извънземните да изглеждат точно като котки. Вероятноста за това е 1 към число с почеве от три цифри(80%)
3 Котките говорят езика, който говорят хората( 40%)
4 Някаква старица ги отглежда тези животни(20%)
5 Извънземните котки са дошли да ядат хора, така ли? (20%)
2. Как точно го пресметна ?
3. Не виждам защо и това е проблем. Уъркшопа нали е за фантастичност. Тоест всичко е възможно.
4. Защо една старица да не отглежда котки ?
5. Look back at point 3.[/quote]
1 Война на световете е хубава книга и филма по нея не е лош. Това отпада.
2 Ами елементарна математика. Казах трицифрено за да не взема да преувелича и да кажа петнадесетцифрено. Не виждам как на две напълно различни плането може да има еднакви същества.
3 Котките са зловещи, да. Ама говорещите котки, които всъщност могат да говорят и много обичат да ядат хора не са. Или поне по начино по който си го изразил.
4 Старицата знае, че са извънземни. В разказа тя беше направила призание и разкри истината на момчето, райт? Значи си живее с извънземните, които ядат нейни подобни(по вид), ама си ги отглежда?
5 Недей да вкарваш такива работи само за да стане по- фантастично. Не е добра идея това.
Някъде из поста си беше казал, че не ядат пай, защото попринцип не обичат. А предпочитат да ръфат хуманоиди? Еми, като толкова липсва храна биха яли пай. Но не и хора. Поне не, докато има пай.
Ох...
Ами... как да започна...
Значи, разказът не ми хареса. Съдейки по коментарите ти из чуждите текстове, мисля, че или си го писал доста отдавна, или никак не си внимавал, докато го пишеш. Разказът е буквално тъпкан с правописни и граматически грешки, неправилно използвани думи, смислови неточности и нелогични и противоречащи си моменти.
За граматиката и правописа не мисля да обяснявам особено, както казах и в предните теми, според мен това е нещо, в което всеки автор трябва сам да се образова, а и впечатленията ми са, че сегашното ти ниво на владеене на езика е над това, демонстрирано в разказа.
Що се отнася до думите и някои конструкции, използвано неправилно, ще отбележа няколко от тях, доколкото не мисля, че може да се изведе някакъв общ принцип.
И т.н. Примери има още доста, но нямам време да ги ровя всичките. Мисля обаче, че трябва внимателно да прочетеш разказа си отново и ако някоя дума те накара да се съмняваш, да я провериш внимателно.
Сега, в текста има доста моменти, които ме караха да си задавам въпроси, на които не даваш отговор. Мисля, че и ти трябва да направиш едно задълбочено четене, задавайки си въпроси. И ако текстът не отговаря на тях, значи нещо му куца. Тук не говоря за сюжет, а за логика на повествованието. Сега ще дам няколко примера, като започвам още с началото:
1) Защо аджеба котето се е обърнало срещу своите? Каква причина има за това? Ти не даваш никаква.
2) Защо старицата държи кости на втория си етаж?! Описваш я с голям двор, защо не ги заравя там, ами си ги къта у тях си да й овоняват къщата?
1) Том не чува ли по стъпките, че идващият не е човек? "чу някой да идва" предполага, че чува и КАК идва.
2) Това, което казваш с второто изречение, е че този, който слиза по стълбите е останал неподвижен под купчината дрехи. Сложи едно "Том" след "но".
Толкоз по тая част, въпреки че има и още примери. Определено трябва да прочетеш задълбочено текста отново. И отново.
Отделно - в средата си текстът ти изобщо не е равномерно разделен на абзаци. Имаш ситуации, които се намират на различни места, но не са отделени една от друга дори с нов ред. Само защото си представяш една последователност от събития като единно цяло, не значи, че и читателят ще успее, докато те чете Постарай се да разграничиш моментите с Том от тези с останалите деца.
Друго - двете ти кървави сцени - на смъртта на котето и на тази на бабката - са безсмислено натуралистични и гнусни на фона на останалия текст, в който няма нищо особено страшно или зловещо. Съветът ми е да ги поолекотиш и посмекчиш. Тъй или иначе гадостите в писмена форма никого не впечатляват.
И последно - вече ти казах, че разказът ти издиша на ниво сюжетна рамка. Читателят си задава точно три въпроса в стил "ама как така?" и всякаква убедителност отива на кино. Съветът ми е или тотално да го пренапишеш като смениш много детайли (сложи действието в махалата на голям град например - там и изчезналите деца ще са много по-трудни за откриване, и изобщо цялата ситуация ще е много по-възможна, пък и задръстена главна улица можеш да имаш, като ти е важна ; още, разкарай котето, поне от втората част на разказа. Независимо дали децата ще влязат в къщата заради него, то става излишно после, а и не можеш да обясниш защо е на тяхна страна. Том може и сам да открие костите, пък и е много по-логично котето да ги е примамило за храна, вместо да иска да им помага), или смени тотално тона - направи от разказа зловеща детска приказка. Т.е. сложи по-поетичен тон, по-малко делнична конкретика, натрупай атмосфера и т.н. Тогава и правдоподобността не ти е толкова нужна, колкото в момента, и читателят си задава по-малко въпроси.
Ами... как да започна...
Значи, разказът не ми хареса. Съдейки по коментарите ти из чуждите текстове, мисля, че или си го писал доста отдавна, или никак не си внимавал, докато го пишеш. Разказът е буквално тъпкан с правописни и граматически грешки, неправилно използвани думи, смислови неточности и нелогични и противоречащи си моменти.
За граматиката и правописа не мисля да обяснявам особено, както казах и в предните теми, според мен това е нещо, в което всеки автор трябва сам да се образова, а и впечатленията ми са, че сегашното ти ниво на владеене на езика е над това, демонстрирано в разказа.
Що се отнася до думите и някои конструкции, използвано неправилно, ще отбележа няколко от тях, доколкото не мисля, че може да се изведе някакъв общ принцип.
Можеш да държиш в прегръдка човек или голямо животно, защото действието предполага да го обвиеш с ръце. Не можеш да използваш този израз за котка, понеже нея я носиш, а при държенето в прегръдка, потърпевшият си е на краката.Едно дете се присъедини към другите и те спряха играта си, когато видяха, че държи малко коте в прегръдката си.
Какво ще рече това "и то"? Абсолютно никаква връзка няма с началото на изречението. Толкова е неадекватно, че дори не мога да кажа ЗАЩО...Той беше на 9 години и то най-възрастния от тях.
Думата "помия" се използва за нещо гадно, безформено, противно, долнопробно. Но рядко за веществен предмет. И никога за живо същество. "Помия" може да са нечии думи, дадена ситуация, храна или подредба на стая, но не и котка.Махнете тази помия от тук
Възрастта може да е преклонна, голяма, достопочтена и каква ли още не, но не и стара. Стар може да бъде само конкретен предмет - човек, книга, топка и т.н. Т.е. жената трябва или да е "стара", или да е на "някаква възраст".Нейната беше най-голямата в селото, но тя рядко излизаше, поради старата си възраст.
Мммм, открехнато, независимо леко или много, е нещо, което принципно подлежи на отваряне. Звънецът не е сред тези неща. Разбирам какво искаш да кажеш, но намери подходяща дума, а ако не се сетиш - обясни го с малко повече думи просто.звънеца до нея беше стар и леко открехнат от стената, но въпреки това работещ
Гласът не може да се провиква. Може да се провиква старицата. Т.е. или се е чул гласът на старицата, или се е чула старицата да се провиква, но не и двете, защото се променя смисълът, при това с безсмислица.След около минута се чу гласът на старицата да се провиква
Т.е. липсата на зъби се е видяла заради това, че се усмихва щастливо? Защото това ни казваш с горното изречение. Значи ако се беше усмихнала нещастно, нямаше да се видят? Според мен "поради което" не е подходящо в случая, то означава "заради", а на теб ти трябва простичкото "при което" или някакъв негов синоним.Старицата отвори вратата и когато ги видя се усмихна щастливо, поради което се видя липсата на половината зъби в устата и.
Искаш да кажеш, че не го е препънало в синусите или лявата буза? Това е абсолютно излишно, ако и не точно погрешно (май, а може и да е, нещо не ми стои нормално). Или нещо трябва да се "замотае/заплете/нещотам" в краката му, или просто нещо го препъваТом спря за момент, защото нещо го препъна в краката
Думите "леко" и "изкряска" не се връзват. Човек изкрясква, когато е в истерия, не когато нежно отмества коте от хладилникаТя леко избута една от тях, която стоеше пред хладилника.
- Махни се Джери. – изкряска бабата.
Тук искаш да предизвикаш ужас у читателя, а вместо това постигаш смях. Защото знаеш ли какво си представя читателя при тая дума? Че нашият си е докарал аритмия някаква. Че сърцето му е почнало да тупти нагоре-надолу вместо напред-назад. Че се върти около орбитата си и пее рагтайм. В смисъл, "ненормално" е обратното на "нормално", а всяко нещо, което сърцето на човек може да прави без той да умре на мига, Е нормално Измисли друга дума, която да описва учестено разтуптяно биещо сърце, щото тази не ти върши работа.Сърцето на Том затуптя ненормално
Ъм, тая дума, освен ако не си от тия игриви автори, дето обичат да си измислят нови думички, не е правилна. Както си я написал, означава "без мисъл" и не съществува в бг-езика, а ти сигурно визираш "безСмислено", т.е. "без смисъл", което пак е неправилно, защото момчето няма откъде да знае, дали е безсмислено да вика, а гледната точка е негова, тъй че няма логика изведнъж да получаваме "отгоре" информация за смислеността на действията му, с която то не разполага.Той тичаше през коридорите уплашено и крещеше безмислено за помощ.
И т.н. Примери има още доста, но нямам време да ги ровя всичките. Мисля обаче, че трябва внимателно да прочетеш разказа си отново и ако някоя дума те накара да се съмняваш, да я провериш внимателно.
Сега, в текста има доста моменти, които ме караха да си задавам въпроси, на които не даваш отговор. Мисля, че и ти трябва да направиш едно задълбочено четене, задавайки си въпроси. И ако текстът не отговаря на тях, значи нещо му куца. Тук не говоря за сюжет, а за логика на повествованието. Сега ще дам няколко примера, като започвам още с началото:
А зад останалите не залязва ли? Или това е единствената къща, обърната на запад, в цялото село?Слънцето залязваше зад една от къщите в малкото селце Истлуд.
Как тъй ще е "много натоварена" главната улица, ако действието се развива в "малко селце"? В малките селца улиците никога не са натоварени, първо защото няма трафик, второ защото хората работят най-вече по домовете си и трето, защото онези, които НЕ работят по домовете си, обикновено работят ИЗВЪН селото. Смесват ти се сетингите.Слънцето залязваше зад една от къщите в малкото селце Истлуд. Беше привечер, и на главната улица си играеха няколко малки деца. През работните дни, тя беше много натоварена по това време на деня, но сега в събота, беше пуста.
Ъм, кое време на годината е, че още няма 18:30, а вече слънцето е почти залязло? Това само през зимата е възможно. Ако е зима, защо никъде не го описваш? Имай предвид, че тъй като зимата е най-различаващият се визуално от четирите сезона, читателят никога няма да си представи нея като сцена на действието, ако не му го кажеш. Така поставен, сетингът е нелогичен...- Става късно, а мама каза да сме вкъщи до 18:30. – каза Ана.
Не може ли да не е баш "за приключенство"? Първо, тая дума силно се съмнявам да съществува, второ - какво желание за приключенство в голяма къща на самотна стара жена? Деветгодишните момчета не се впечатляват от домовете на стари хора, колкото и да са големи. А и вълнението му не ми е особено оправдано, защото ти не даваш никакво описание на къщата, което да ме накара АЗ да се вълнувам от нея. После - защо другите деца не изпитват нищо подобно?Той започна да чувства вълнение и желание за изследване и приключенство.
Два много сериозни въпроса:Том изкочи назад уплашен, а чувала падна отворен на земята. От него започнаха да се търкалят човешки кости.
1) Защо аджеба котето се е обърнало срещу своите? Каква причина има за това? Ти не даваш никаква.
2) Защо старицата държи кости на втория си етаж?! Описваш я с голям двор, защо не ги заравя там, ами си ги къта у тях си да й овоняват къщата?
Повтарям си въпрос 1) - Защо на котето толкова му пука, че е готово дори да се жертва, за да спаси момчето, след като сигурно знае колко лесно се обръщат тия животни едно срещу друго?Малкото коте застана пред него и започна да мяука. Но едно от тях го избута настрани. То се ядоса и го захапа за опашката.
Реши се все пак - има ли изход, или няма? Щото ако има, трябва да го види още при първото оглеждане. Намира се в стая все пак, няма толкова много стени, на които може да е "скрита" шахта за мръсни дрехи.Избърса кръвта от очите си и се огледа за изход, но нямаше такъв. Прозорецът в дъното на коридора беше отворен, но той знаеше, че е на втория етаж и неможе да скочи. Беше изгубил всякаква надежда, когато видя отворената шахта за мръсни дрехи. Без колебания се засили и скочи право в нея.
Ако шахтата не е употребявана от толкова време, че да има паяжини в нея, защо на дъното има дрехи, пък били те и стари?Имаше късмет, че шахтата беше широка и лесно се плъзна надолу, но обра сумати паяжини, докато накрая падна в прашен леген със стари дрехи.
Отново два проблема:Чу някой да идва и се скри под дрехите. След миг някой отвори врата и бавно започна да слиза по стълбите, но остана неподвижен под купчината дрехи.
1) Том не чува ли по стъпките, че идващият не е човек? "чу някой да идва" предполага, че чува и КАК идва.
2) Това, което казваш с второто изречение, е че този, който слиза по стълбите е останал неподвижен под купчината дрехи. Сложи едно "Том" след "но".
Ъм, не, че нещо, но нали това беше малко село? Как тъй в малко село никой не е забелязал липсващите хора? И като е малко село, никой ли няма да е видял как няколко деца влизат в къщата на бабката и така и не излизат? Изобщо, основната ти концепция е съшита с белезникави конци.Станали са толкова много, че нямам друг избор вече, освен да ги храня с хора.
Ъм, много хай-тек тая ограда бе! Звукоизолирана. Пък явно и над два метра висока и от плътен бетон, че да не се вижда как едно момче крещи и размахва крайници през прозореца...Той усети ужасна болка и започна да вика, но никой не го чуваше или виждаше, заради оградата на двора на г-жа Джоунс.
Толкоз по тая част, въпреки че има и още примери. Определено трябва да прочетеш задълбочено текста отново. И отново.
Отделно - в средата си текстът ти изобщо не е равномерно разделен на абзаци. Имаш ситуации, които се намират на различни места, но не са отделени една от друга дори с нов ред. Само защото си представяш една последователност от събития като единно цяло, не значи, че и читателят ще успее, докато те чете Постарай се да разграничиш моментите с Том от тези с останалите деца.
Друго - двете ти кървави сцени - на смъртта на котето и на тази на бабката - са безсмислено натуралистични и гнусни на фона на останалия текст, в който няма нищо особено страшно или зловещо. Съветът ми е да ги поолекотиш и посмекчиш. Тъй или иначе гадостите в писмена форма никого не впечатляват.
И последно - вече ти казах, че разказът ти издиша на ниво сюжетна рамка. Читателят си задава точно три въпроса в стил "ама как така?" и всякаква убедителност отива на кино. Съветът ми е или тотално да го пренапишеш като смениш много детайли (сложи действието в махалата на голям град например - там и изчезналите деца ще са много по-трудни за откриване, и изобщо цялата ситуация ще е много по-възможна, пък и задръстена главна улица можеш да имаш, като ти е важна ; още, разкарай котето, поне от втората част на разказа. Независимо дали децата ще влязат в къщата заради него, то става излишно после, а и не можеш да обясниш защо е на тяхна страна. Том може и сам да открие костите, пък и е много по-логично котето да ги е примамило за храна, вместо да иска да им помага), или смени тотално тона - направи от разказа зловеща детска приказка. Т.е. сложи по-поетичен тон, по-малко делнична конкретика, натрупай атмосфера и т.н. Тогава и правдоподобността не ти е толкова нужна, колкото в момента, и читателят си задава по-малко въпроси.
And you can't dance with a devil on your back...
Както и при предните разкази, започвам с правописа и граматиката. Хора, ограмотявайте се овреме! Не мога да разбера как си пускате творчеството на показ, при положение че е тъпкано с грешки. Сенди, разказът ти е пълен с грешки в правописа, пунктуацията, членуването, съчетаването на времена, логиката на изразите. Хващай една граматика/учебник и го почвай веднага, ако наистина искаш да пишеш.
По-нататък. Сюжет. Мисля, че това е елементът, който най-много те спъва на този етап. Идеята, която си опитал да облечеш в текст, е как да кажа... доста тъпа. Извинявам се за определението, но стадо кръвожадни зли котки? ВТФ? Да бяха плъхове, кучета или нещо друго по-щях да го приема, но котките никак не се връзват с тази картина и ми трябва сериозна обосновка в самия разказ, за да й повярвам. Трябва да отговориш на въпроси като: какви са тези котки, откъде са, защо са толкова зли, как са дошли при бабата, ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ГОВОРЯТ. Иначе читателят просто никога няма да ти повярва. Няма и да дочете разказа ти, освен ако не му е особено смешен, а вярвам не това е била целта ти. Всичко трябва да има обосновка, дори ако обосновката е само загатната или оставена на въображенито на четящия. В твоя случай ситуацията е толкова нелепа, че аз поне не бих си и мръднал мозъка да ги мисля откъде са тези котки. Други неща, които ме затормозиха - какво беше това малкото коте и защо се опълчи на останалите? как така бабата първо кряскаше ядосано на котките, а се оказа, че те са й господари?
Оттук насетне ти трябват още много детайли, за да можеш да задържиш и впечетлиш читателя. На първо място - гледна точка и герои. Тия деца изпълняват точно никаква функция, освен пушечно месо за котките. Развий ги малко, направи ги истински хора. Покажи как мислят, чувстват, какви са им взаимоотношенията, направи ги поне малко близки до читателя. Можеш да вкараш сцена с тях преди отивнето до къщата на бабата, а можеш да надграждаш и в самата къща. Най-добре и двете. Бабата също е само декор и котешка храна. Да не говорим колко са ти зле диалозите.
Това са ти най-големите пробойни. Ако успееш да ги запълниш, ще си направил сериозна крачка. След това трябва да обърнеш внимание на грешките на чисто логическо ниво, които допускаш и чак след тях да се опитваш да градиш някакъв стил на писане.
Например:
Като цяло не се оправяш особено добре с думичките. Неща като открехнатия звънец, безмисленото викане на Том, стария глас и други такива неща, които са в изобилие в текста, правят разказа тромав, неразбираем и комичен на места.
Виж тези неща, както и критиката на остналите, сигурен, че и те са изтъкнали много такива пропуски. Съветът ми е или да се пробваш с някоя друга история и да й отделиш доста повече време и обмисляне, или да пренапишеш изцяло този, като се стараеш да го направиш правдопобен, интересен и стилистически доста по-гладък. Ако се решиш да пуснеш някаква сериозно преработена версия, с радост ще коментирам отново и ще дават по-детайлни съвети и критики. На този етап мисля, че нямаш нужда от твърде детайлни анализи, поне докато не си оправиш основните проблеми.
По-нататък. Сюжет. Мисля, че това е елементът, който най-много те спъва на този етап. Идеята, която си опитал да облечеш в текст, е как да кажа... доста тъпа. Извинявам се за определението, но стадо кръвожадни зли котки? ВТФ? Да бяха плъхове, кучета или нещо друго по-щях да го приема, но котките никак не се връзват с тази картина и ми трябва сериозна обосновка в самия разказ, за да й повярвам. Трябва да отговориш на въпроси като: какви са тези котки, откъде са, защо са толкова зли, как са дошли при бабата, ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ГОВОРЯТ. Иначе читателят просто никога няма да ти повярва. Няма и да дочете разказа ти, освен ако не му е особено смешен, а вярвам не това е била целта ти. Всичко трябва да има обосновка, дори ако обосновката е само загатната или оставена на въображенито на четящия. В твоя случай ситуацията е толкова нелепа, че аз поне не бих си и мръднал мозъка да ги мисля откъде са тези котки. Други неща, които ме затормозиха - какво беше това малкото коте и защо се опълчи на останалите? как така бабата първо кряскаше ядосано на котките, а се оказа, че те са й господари?
Оттук насетне ти трябват още много детайли, за да можеш да задържиш и впечетлиш читателя. На първо място - гледна точка и герои. Тия деца изпълняват точно никаква функция, освен пушечно месо за котките. Развий ги малко, направи ги истински хора. Покажи как мислят, чувстват, какви са им взаимоотношенията, направи ги поне малко близки до читателя. Можеш да вкараш сцена с тях преди отивнето до къщата на бабата, а можеш да надграждаш и в самата къща. Най-добре и двете. Бабата също е само декор и котешка храна. Да не говорим колко са ти зле диалозите.
Това не са думи на различни хора, това са думите на един неумел автор, който се опитва да задвижи някакво действие. Влез им под кожата на тези хлапета и направи така, че да се различават един от друг, да говорят и мисля по различен начин. Останалите реплики са също толкова лишени от разпознаваемост и не носят нищо на текста освен да снасят изрезки информация. Да не отварям дума пък колко нелеп е моментът с говорещите котки и тартора им, който псува бабата.- Вижте какво намерих. – каза малката Ана.
- Еха! Къде го намери? Много е сладко. – каза Том. Той беше на 9 години и то най-възрастния от тях.
- Махнете тази помия от тук. – обади се сърдито Джим.
- Това, че ти си алергичен не ти дава право да наричаш котето помия.
- Млъквай Том.
- Ти млъквай. – каза последният от групата. Това беше Кайл – брата на Ана. – Къде го намери Ана ?
- Пред вратата на г-жа Джоунс.
- Значи сигурно това е едно от нейните котки. Трябва да и го върнеш, знаеш колко много обича котките си. – каза Том.
- Не-еее. Тя има толкова много. Сигурно дори няма да забележи, че го няма. Много е сладко, искам да го задържа. – заяви, почти разплаквайки се Ана.
- Правилно е да и го върнем Ана. Как ще се почувстваш, ако някой вземе, твоята котка.
- Оф, добре Том. Ще и го върна.
- Е, аз си тръгвам, щом ще се занимавате с тая космата топка. – каза сърдито Джим и се запъти към вкъщи.
- Еми още не е тъмно, слънцето едвам залязва. Хайде да и го занесем сега. – каза Кайл.
Това са ти най-големите пробойни. Ако успееш да ги запълниш, ще си направил сериозна крачка. След това трябва да обърнеш внимание на грешките на чисто логическо ниво, които допускаш и чак след тях да се опитваш да градиш някакъв стил на писане.
Например:
Подобно уточняване е напълно излишно, защото първо подобен род конкретика не помага на разказа и второ - надали някой от селището си е играл да й брои котките, най-малкото от 50 котки повечето ще изглеждат еднакво и никой няма да знае точно колко са.Голям въпрос беше как тя успяваше да ги изхрани, защото броят им, надвишаваше 50.
Звънците не могат да са открехнати, каквото и да значи това. Може да счупен, разкачен, увиснал или нещо друго, но не и това.Тя беше висока поне 3 метра и звънеца до нея беше стар и леко открехнат от стената, но въпреки това работещ.
Абсолютно сбъркана употреба на съюзи. Аз поне, четейки подобни недоразумения, си правя извода, че не си чел много литература или най-малкото не си внимавал докато си я чел (другият вариант е много, ама много да не си внимавал по време на самото писане). Съвет - чети повече добри художествени текстове и се вглеждай в по-простичките неща като структура и връзки между изреченията, помощни думички и т.н. Внимавай, запомняй и се опитвай да прилагаш в собственото си писане.Старицата отвори вратата и когато ги видя се усмихна щастливо, поради което се видя липсата на половината зъби в устата и.
Ето това пък е пример за абсолютния минимализъм, който прилагаш при описанията. Горното изречение не казва почти нищо, което да оформи някаква картина в чуждата глава. А е едно от малкото ти описания изобщо. В останалата част най-вече изброяваш поредици от действия, без изобщо да ти пука за мястото, на което се развиват действията.Стаята представляваше огромен килер със стари вещи и боклуци.
Като цяло не се оправяш особено добре с думичките. Неща като открехнатия звънец, безмисленото викане на Том, стария глас и други такива неща, които са в изобилие в текста, правят разказа тромав, неразбираем и комичен на места.
Виж тези неща, както и критиката на остналите, сигурен, че и те са изтъкнали много такива пропуски. Съветът ми е или да се пробваш с някоя друга история и да й отделиш доста повече време и обмисляне, или да пренапишеш изцяло този, като се стараеш да го направиш правдопобен, интересен и стилистически доста по-гладък. Ако се решиш да пуснеш някаква сериозно преработена версия, с радост ще коментирам отново и ще дават по-детайлни съвети и критики. На този етап мисля, че нямаш нужда от твърде детайлни анализи, поне докато не си оправиш основните проблеми.
Съжалявам за закъснението.
Не ми харесва, че си избрал героите да са деца. Трудно е да се направят реалистично, пък и на мен лично ми допада повече героите да са по-зрели.
Не че това има някакво значение за разказа ти де. Сюжетът ти наподобява твърде много някакъв slasher филм, в който единствената сюжетна цел на героите е да бъдат разпарчетосани по най-различни начини от злодея. Само че тук злодея е не психопат с брадва, а подивели котки.
Идеята с котките, представена по този начин, не изглежда много интересно. Твърде много необяснени неща. Защо говорят? Защо трябва да се хранят точно с хора? Така изглежда просто смешно. Добави някакви други детайли. Например би било по-интересно ако говорят с общ глас когато са се насочили към определена жертва, но след като тя се измъквада се разделят на „личности” и действителност да се самоизядат. Ти си решаваш де, това е просто нещо което би ми било интересно. Иначе изяждането на бабата накрая ми се стори леко излишно.
За да е плашещ хоръра трябва героите да са достатъчни развити, че да ни пука за тях. Да имат реалистични взаимоотношения, различаващи се характери, да бъдат поставяни пред морални избори, такива неща. Затова slasher филмите са по-скоро смешни, там такива неща няма и зрителят просто се кефи, гледайки как героите биват разкъсвани на малки парченца по различни начини. И тук се постига подобен ефект. Не е много добро постижение, надявам се да не си го търсил.
Не ми харесва, че си избрал героите да са деца. Трудно е да се направят реалистично, пък и на мен лично ми допада повече героите да са по-зрели.
Не че това има някакво значение за разказа ти де. Сюжетът ти наподобява твърде много някакъв slasher филм, в който единствената сюжетна цел на героите е да бъдат разпарчетосани по най-различни начини от злодея. Само че тук злодея е не психопат с брадва, а подивели котки.
Идеята с котките, представена по този начин, не изглежда много интересно. Твърде много необяснени неща. Защо говорят? Защо трябва да се хранят точно с хора? Така изглежда просто смешно. Добави някакви други детайли. Например би било по-интересно ако говорят с общ глас когато са се насочили към определена жертва, но след като тя се измъквада се разделят на „личности” и действителност да се самоизядат. Ти си решаваш де, това е просто нещо което би ми било интересно. Иначе изяждането на бабата накрая ми се стори леко излишно.
За да е плашещ хоръра трябва героите да са достатъчни развити, че да ни пука за тях. Да имат реалистични взаимоотношения, различаващи се характери, да бъдат поставяни пред морални избори, такива неща. Затова slasher филмите са по-скоро смешни, там такива неща няма и зрителят просто се кефи, гледайки как героите биват разкъсвани на малки парченца по различни начини. И тук се постига подобен ефект. Не е много добро постижение, надявам се да не си го търсил.
"It was an octopus, centipede, spider kind o' thing, but they was a haff-shaped man's face on top of it..."
Искрено се извинявам. Отново закъснях и отново прочетох коментарите на тези преди мен. Всъщност нямаше да го направя, но нещо наклони решаващо везните - според мен разказът ти е неспасяем.
Съветвам те да не се връщаш към него никога и да започнеш да пишеш нещо, което да има за централна идея преживяванията на някой герой, описани така както той ги преживява. Отвътре.
Един основен съвет - забрави напълно за идеите, които са ти идвали досега и които представляват нещо като тази. Забрави за злокобните баби; забрави малките безлични дечица, на които им се случват ужасни неща - на читателят НЯМА да му хареса разказа, ако разчиташ да го трогне само това, че са деца. Трябва и да са човешки създания, описани така че да повярваме, че са такива; забрави за сладките котенца, които също ги сполетяват ужаси - на никого няма да му пука само защото са котенца; забрави и за лошите родители, които бият милото си дете, за немощните бедни, болни старци, които намират щастието точно преди да умрат, за саможертвените герои със златно сърце и т.н, и т.н. Забрави за клишетата и поне на тоя етап не ги използвай. Или ги използвай с много, много промени в тях.
Също - никога не оставяй никакъв детайл в разказа си, който да няма някакъв ЯСЕН ефект в разказа.
Какво прави в разказа Джим, дето не понася котки? Защо действието се развива в село, където всеки би забелязал липсващите, изядени от котките хора? Защо бабата не остави котките да се изядат взаимно? Защо котките ядат бабата, вместо да подгонят малкия, който може да разкрие тайната им?
Ето че и в най-просто замисления разказ човек трябва да си задава много въпроси, защото иначе текстът никога няма да добие близостта до истински живот, която може да накара читателят да повярва, поне за 10 минути, че това се случва.
Внимавай за всяка дума/израз, която използваш.
Къде другаде си виждал израза "стара възраст"; или "открехнат от стената"; или "спогледа се на всички посоки" (споглеждат се взаимно единствено повече от един човека); и т.н, и т.н.?
Чети. Преди да започнеш да пишеш сериозно, ако си решил да го правиш.
Съветвам те да не се връщаш към него никога и да започнеш да пишеш нещо, което да има за централна идея преживяванията на някой герой, описани така както той ги преживява. Отвътре.
Един основен съвет - забрави напълно за идеите, които са ти идвали досега и които представляват нещо като тази. Забрави за злокобните баби; забрави малките безлични дечица, на които им се случват ужасни неща - на читателят НЯМА да му хареса разказа, ако разчиташ да го трогне само това, че са деца. Трябва и да са човешки създания, описани така че да повярваме, че са такива; забрави за сладките котенца, които също ги сполетяват ужаси - на никого няма да му пука само защото са котенца; забрави и за лошите родители, които бият милото си дете, за немощните бедни, болни старци, които намират щастието точно преди да умрат, за саможертвените герои със златно сърце и т.н, и т.н. Забрави за клишетата и поне на тоя етап не ги използвай. Или ги използвай с много, много промени в тях.
Също - никога не оставяй никакъв детайл в разказа си, който да няма някакъв ЯСЕН ефект в разказа.
Какво прави в разказа Джим, дето не понася котки? Защо действието се развива в село, където всеки би забелязал липсващите, изядени от котките хора? Защо бабата не остави котките да се изядат взаимно? Защо котките ядат бабата, вместо да подгонят малкия, който може да разкрие тайната им?
Ето че и в най-просто замисления разказ човек трябва да си задава много въпроси, защото иначе текстът никога няма да добие близостта до истински живот, която може да накара читателят да повярва, поне за 10 минути, че това се случва.
Внимавай за всяка дума/израз, която използваш.
Къде другаде си виждал израза "стара възраст"; или "открехнат от стената"; или "спогледа се на всички посоки" (споглеждат се взаимно единствено повече от един човека); и т.н, и т.н.?
Чети. Преди да започнеш да пишеш сериозно, ако си решил да го правиш.
- BloodAti666
- Commoner
- Posts: 49
- Joined: Tue Jan 02, 2007 2:37 pm
Първо искам да се извиня за огромното закъснение. Също така да спомена, че се изкуших и прочетох миналите коментари за разказа ти. Общо взето мнението ми се препокрива с това на другите коментирали. Има надежда от теб да стане приличен писател, харесва ми стила ти, макар и да е доста недоразвит, бих се радвал да прочета нещо твое и в бъдеще. Колкото до самия разказ, няма да те лъжа, не ми хареса. Беше доста клиширан, лишен от всякаква детайлност, с недоразвити идеи и персонажи... Ще е добре когато пишеш друг път, да редактираш разказа доста подробно за граматически, правописни, стилистически и всякакви други грешки. Също така избягвай клишираните теми, защото те отегчават читателя, получава се нещо като deja vu. Възможно е, да пишеш на такива теми, по същата причина поради, която аз пиша клишета, за да може да се тренираш? Препоръчвам ти, ако редактираш този разказ, то изцяло да го промениш. Например случката да е в голям град, персонажите да са по-възрастни хора, защото детските страхове са по-трудни за описване, котките да не говорят и задължително ДА НЕ СА ОТ МАРС. Доразвий идеята, може да се получи един що годе сполучлив разказ.
Wanna whole lotta love?
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests