Идиот ли е Буш?

[The Dragon]

Посветено на хората които все още мислят че демократите са много по-различни (и добрички) от републиканците!
STUDENT TASERED FOR ASKING SEN. KERRY ABOUT VOTER SUPPRESSION

И най-силния досега the Word по този повод

http://video.dir.bg/video_open.php?id=102276

Енджой.

[BaYa]

Стртахотен е Колбърт! А и, като гледам, май вече има сомостоятелно шоу.

[The Dragon]

Стртахотен е Колбърт! А и, като гледам, май вече има сомостоятелно шоу.

Само от около 3 години

Но човекът си е прав за това как се е изродила социалната отговорност.

[BaYa]

Браво на него! Ще се поровя за програмата му.
А за социалната отговорност, за справка виж статията която пусна Марфето. За това как учителската стачка трепе ученици!!!
След като иснтитуции и личности които би трябвало да подстрекават отговорността и съвеста у хората, само бълват глупости какво можеме да очакваме!!!
Тук (в Испания) все още витае чувството че трябва да се организираме повече. Да протестираме, илли поне да изразяваме мненията си повече. Има доста активни слоеве от населението (стачките и манифестациите след началото на войната в Ирак бяха много впечатляващи). Но, по принцип, все по-често се чува разсъждението: Добре де!Аз нищо не мога да направя! И хората си мисля че изрази като Съединението прави силата или Един за всички. Всички за един, са литературни похвати!

[Vankata]

Буш срича имена на президенти

[The Dragon]

Global Warming +

http://video.dir.bg/video_open.php?id=106054

[The Dragon]

http://video.dir.bg/video_open.php?id=109980

Най-силния сегмент посветен на човешките права, тайните затвори, и други подобни от CIA. Струва си въпреки, че е малко дълго

[Moridin]

Да възродим малко темата за добрите стари хамериканци и религиозния фанатизъм

[Super M]

Ето една забележителна изява на републиканския кандидат за президент сенатор Джон Маккейн - несъмнено от него ще излезе добър Буш!

http://youtube.com/watch?v=kvk0IhGBXbs

[Moridin]

http://www.edmondsun.com/opinion/local_ ... 25346.html

Now, REALLY.....

[BaYa]

Пак да потвърдя: Да хапсолютен Идиот!!

Буш не позволи на Конгреса да внесе закон против измъчване на заподозряните в тероризъм!!! Мамка му! Дано пукне скоро!! Че вече не искам просто да се махне, а да пукне някъде!!! Да го иба у кратуната тъпа!!!

[shayhiri]

Хич не ми харесва тва. Най-малкото вече мислех, че се е разминало.

Spoiler: show

US News & World Report: Косово и Тибет са част от сценария за удар срещу Иран

В световната преса излизат все повече материали, предсказващи приближаващия военен удар срещу Иран. Посочват се различни доказателства, някои от които звучат много убедително. Трудно е обаче да се твърди със сигурност дали една развита хипотеза съдържа в себе си достатъчно голяма рационална база или е плод на “творческата иновация” на някой разследващ журналист или коментатор.

Предоставеното от американския всекидневник ветрило от аргументи заслужава внимание, тъй като комбинира доказателствен материал от военно-оперативно, регионално и външнополитическо естество. Авторите на анализа се опитват да направят паралел между действията на водещите американски политици в навечерието на удара срещу Ирак през 2003 г. и тези, които те осъществяват в настоящия момент. В логиката на постоянните совалки на двамата най-приближени съветници на президента Буш – неговия заместник Дик Чейни и държавния секретар Кондолиза Райс в различни части на света вестникът разчита убедителни сигнали за ускоряването на подготовката на военна операция срещу режима на моллите в Техеран.

Печатната медия базира своята теория върху шест основни аргумента. Те са подкрепени от субсидиарни доводи, които обаче, сами по себе си, съдържат достатъчно убедителни мотиви по пътя на логическото проследяване на далечни и несвързани помежду си, на пръв поглед, политически събития. Според анализа Вашингтон бавно и методично разчиства своя път в Съвета за сигурност, създавайки инструменти за натиск върху двете, все още колебаещи се, постоянни страни-членки на този най-важен орган на ООН. На първо място, “възпламенявайки” конфликтите в Косово и Тибет, САЩ се опитват да притиснат съответно Русия и Китай. Има логика в твърдението, че е съмнително как и двете проблемни ситуации ескалираха почти по едно и също време. Косоварите можеха да почакат още година - две до обявяването на независимостта, а гневът на тибетските монаси спокойно можеше да се излее срещу Пекин много по-рано или много по-късно. В крайна сметка едно е сигурно. Въпросните кризи представляват приоритет и ангажират вниманието на двете държави много повече, отколкото проблема около Иран. Коментатори предполагат, че Косово и Тибет са силните козове в ръцете на САЩ. При евентуални преговори с Русия и Китай за цената на техния неутралитет те ще занижат размера на исканията на Москва и Пекин.

Друг подобен “допълнителен” аргумент е времевото съвпадение и различните дестинации на външнополитическите посещения на Дик Чейни и Кондолиза Райс, придружена от военния министър Роберт Гейтс. Последните двама официално са в руската столица, за да разговарят за американския противоракетен щит, срещу изграждането на който Москва яростно се противопоставя. Някои наблюдатели са на мнение, че посочената причина би била действителна, ако вицепрезидентът не се намираше в Близкия Изток, а съвсем наскоро адмирал Уилям Фалон не си беше подал оставката като командващ американските войски в Ирак и Афганистан. Още повече, че визитата става в момент, в който Русия, въпреки постоянно декларираната си обструкция, подкрепи поредната резолюция в Съвета за сигурност за разширяването на санкциите срещу Иран. Вестникът US Daily от 12 март твърди, че въпреки медийно обявената цел на преговорите Райс - Лавров в Москва да е противоракетният щит, то истинският пазарлък е бил за Иран.

Мнението на сирийския анализатор Набил Шабиб е, че подкрепата на Русия и Китай за Иран не е резултат на някаква “източна солидарност” срещу хегемонизма на Запада. Според него далеч от всякакви емоции и сантименти, двете големи държави просто желаят да получат по-висока цена за своето мълчание от онези, които планират да нанесат военен удар срещу иредентистката страна в Персийския залив. Някои експерти сравняват това посещение на Райс с визитата, която тя осъществи през март 2003 г. в Кремъл. Счита се, че тогава е била постигната сделката за свалянето на Садам Хюсеин срещу мълчанието на Вашингтон по чеченския проблем.

Първият форсмажорен аргумент на разследващия екип на US News & World Report е началната спирка на вицепрезидента Чейни в близкоизточното турне – султаната Оман. Тази страна в периферията на Арабския полуостров има важно геостратегическо значение за американската флотилия във водите на Персийския залив. Тя е водещата военноморска база на американските кораби там. Освен това, както е заявило неговото командване, при евентуално избухване на военен конфликт Оман може да играе водеща роля в опитите на Иран да затвори Хормузкия пролив с цел да парализира извозването на танкерите с нефт към западните пазари.

Според американския вестник визитата на Чейни в Саудитска Арабия също е част от сглобяването на военния сценарий. Вицепрезидентът щял да се опита да убеди властите да преразгледат становището си и в случай на необходимост – да предоставят територията си за логистична подкрепа на американските военни съоръжения. Крал Абдула нееднократно декларира, че Риад няма да даде своя база за нападение срещу Иран. Освен това друга тема в разговорите със саудитския държавен глава щяла да бъде увеличаването на производството на нефт, особено ако Техеран все пак успее да спъне нормалния корабен трафик във водите на Хормузкия пролив. По време на военните действия се очаква рязък скок на цените на нефта. Наблюдатели припомнят, че Дик Чейни направи подобно посещение в Саудитска Арабия през март 2003 г., в самото навечерие на военните действия срещу Садам Хюсеин, а също така и през 1991 г. в Кувейт малко преди Втората война в Персийския залив. Тогава той заемаше поста на военен министър при Дж. Буш – баща.

Вторият белег за назряващия конфликт е оставката на адмирал Уилям Фалон. Известни са неговите противоречия с позицията на президента, но и с тази на американския полеви командир в Ирак – генерал Дейвид Петреус по отношение на водената към Иран политика. Според американските анализатори Пентагонът е бил категоричен за отстраняването на Фалон, тъй като най-вероятно ядрото за нанасянето на удара щели да бъдат военноморските сили. Последните са под прякото командване на адмирала-бунтар, което неминуемо станало причина за отстраняването му. В пакет с тази оставка се възприема и напускането на поста помощник държавен секретар от Никълъс Бърнс, който също като Фалон се обявява срещу войната с Иран.

Третият аргумент е изпращането на военния кораб “Кол” на котва в близост до ливанските брегове. Създателите на версията отричат причината да е упражняването на натиск върху Сирия и нейните съюзници в Ливан. Според тях основната задача на “Кол” е била да оказва логистична подкрепа на израелските военни самолети, които ще бъдат включени в операцията. Паралелно с това корабът ще участва в прихващането на ракетите, които евентуално ще бъдат изстрелвани срещу еврейската държава от Сирия, Ливан и Иран. В тази връзка се цитира публикация на всекидневника “Jerusalem Post”. В нея се твърди, че идния месец ще бъде разиграно най-голямото непланирано учение в историята на израелските въоръжени сили, което има за цел тренировка на “лов” на изстреляни срещу Израел ракети.

Четвъртият белег за подготвяното нападение е изказването на израелския президент Шимон Перес пред френския вестник “Льо Фигаро” в началото на този месец. В него държавният глава декларира, че неговата страна няма намерение да воюва сама срещу Иран.

Петият аргумент е вече реализираното през септември 2007 г. военно нападение на израелски самолети срещу сирийско съоръжение в североизточната част на страната. Целта на акцията е била да се изпробва готовността на сирийските радари за прихващането на израелски летящи обекти. Твърди се, че очертаният въздушен коридор е най-краткият, по който могат да прелетят израелските машини до цели в Иран.

Шестият аргумент, посочен от анализаторския екип е твърде отдалечен във времето. Става въпрос за едномесечната война между Израел и ливанската групировка Хизбула през юли 2006 г. Истинската цел на военните действия тогава е била да бъдат изтласкани противоракетните установки на Хизбула на север от река Литани, за да се намали тяхната ефективност по време на бъдеща война с Иран. В тази връзка в резолюция 1701 на Съвета за сигурност е бил записан именно текст, който забранява на радикалната шиитска групировка да разполага с такива съоръжения на юг от въпросния воден басейн.

Въпреки че има голяма доза рационалност в твърденията на американските експерти, те не посочват как ще бъде сменен самия режим. Няма съмнение в изключителната боеспособност на американските и израелските въоръжени сили. Те са в състояние да нанесат силен и неочакван удар срещу иранската армия. Какво обаче следва след това? Кой ще заеме мястото на управляващите молли? През декември 2002 г. в Лондон беше проведен конгрес на тогавашната иракска опозиция, която днес е част от управляващата класа в Багдад. Тогава се появиха хора от типа на Ахмед Челяби, Ибрахим Джаафари, Абделазиз Хаким, Талабани и Барзани. Не е много ясно кои ще бъдат иранските заместители на представителите на теократичната върхушка. Възможно ли е Иран да последва съдбата на Югославия, т.е. да бъде предизвикано разпадането на държавата? На тези въпроси няма еднозначен отговор, което хвърля много силна сянка на съмнение върху композирането на сценарий за война срещу ислямската република.

Ако се направи прочит на резултатите от парламентарните избори в Иран, проведени на 15 март, ще стане очевидно, че човешкият фактор, с неговата сложна народопсихология, остава най-трудно преодолимата пречка за премахването на режима на моллите. Две цифри не говорят в полза на гореизложения сценарий. Става въпрос за извоюването на 70% от депутатските места от консервативните кандидати (независимо дали са “за” или “против” президента Ахмединаджад) и 65% участие на избирателите. Независимите наблюдатели отбелязват, че иранските избори не са като тези на Садам Хюсеин, при които Баас печелеше колкото места искаше, а самият президент на последния референдум бе подкрепен от 99,96%. В действителност САЩ и Европейският съюз имаха право като заявиха, че реформаторската листа беше силно редуцирана по недемократичен начин. В същото време обаче експертите отбелязват, че дори и тези реформатори, които успяха да се кандидатират, не получиха достатъчна подкрепа от избирателите. Редица наблюдатели изтъкват ентусиазма и подкрепата на иранците за ядрената програма като мотив за участие в изборите, въпреки незадоволителните икономически резултати на екипа на сегашния президент.
Парадоксът се състои в това, че мнозинството иранци желаят нормални отношения със САЩ, но едновременно застават и зад призивите на екстремистко настроения държавен глава за продължаване на ядрената програма на страната. Очевидно става въпрос за специфична иредентистка народопсихология, която е най-голямата пречка пред амбициите на Вашингтон и Израел.

[DELgado]

Трудно е обаче да се твърди със сигурност дали една развита хипотеза съдържа в себе си достатъчно голяма рационална база или е плод на “творческата иновация” на някой разследващ журналист или коментатор.

На мен ми звучи точно като малко изсмукано от пръстите мнение, особено с такова заглавие, което директно те провокира да го прочетеш.

[shayhiri]

Заглавието е само в бг варианта, мен лично ме провокира да прочета статията споменаването на Иран - за Косово ми е през географския център, най-общо.

Иначе точно рацоналната база ме притесни. Макар като цяло да смятам, че Буш отдавна изпусна влака за друга война.

[Morwen]

Btw, не знам от кой вестник е материалът, обаче авторът има кошмарен начин на изразяване - "субсидиарни доводи", "форсмажорни аргументи" (това дори не връзва особен смисъл), "специфична иредентистка народопсихология" (сложната думичка в средата, означаваща крайно националистка няма особена логична връзка с останалото)...

Иначе самата статия има доста крехки аргументи - вицепрезидентът и държавният секретар били ходили в Москва и Оман (тва им е работата - да ходята насам-натам), а половината от останалите аргументи представляват (изказано от сирийски анализатор) недоволство от страна на Сирия срещу действия на други държави.

Ситуацията ми се вижда малко "парен каша духа"...