Второ.
Това би значело през ден национален траур. Убеден съм, че всеки един ден, ако погледнеш в новините ще има дадена бройка хора, загинали мъчително без вината да е в тях, от катастрофи, от сринали се върху тях сгради, от побой. Кой може да определи каква е бройката хора за които трябва да има национален траур? За мен поне няма разлика дали един или осем са загинали. Все е пожертван човешки живот. Защо за момичето дето му се срути гара на главата или там какво беше нямаше национален траур? Не омаловажавам смъртта, но е по-скоро принципен върпроса.В случая траурът си беше съвсем уместен. Винаги е уместен, когато накуп загиват мъчително много хора без вината за това да е в тях.
Не разбирам. Смяташ, че Минувача или аз сме безсърдечни копелета, дето не ни пука и смятат, че изгорелите са си заслужавали съдбата?Не, не е така, вярвай, в случая говорим (говоря, предполагам и Ицо) за принципи.Но за нас частната трагедия няма значение. Нали ние сме тук, на хладно пред компютрите си, не в някаква геена, заключени като..... като шибани пържоли!.....
Националният празник си е национален празник, и макар, че за мен не означава нищо, това не значи, че за всички трябва да бъде така. Нека го честваме. Но нека да беше малко по тихо, малко по-различно.... не траура да оставаше за следващия.... СЛЕДВАЩИЯ ден!
За някои хора означава нещо датата. Както и да е това. Аз поне не видях по улиците всенародна радост, зари и празници.
Това не го разбирам, ако беше обявен веднага траур, щеше ли да промени нещо?Но какво пък - след дъжд качулка - доста смешно изглежда отстрани - носенето на дъждобран post factum.