

НикойDELgado wrote:Пък и може да ги е обхванало някакво коледно настроение и да решат да ни зарадват ако не с книжка, то поне с новината за бъдеща такав.![]()
А и кой може да устои на надеждата в големите ни тъжни очи?
Прочетох го.Невероятен разказа.Много ми хареса.grellian wrote:аз единственото,което съм чел от него е "Да видиш невидимия".много хубав разказ...който иска може да го прочете от тук- http://borislav.free.fr/mylib/text/762
Вчера го прочетох.Много силно произведение,което ми повлия до такава степен,че изтеглих всичките му разкази,които намерих на български.До сега прочетох:grellian wrote:аз единственото,което съм чел от него е "Да видиш невидимия".много хубав разказ...който иска може да го прочете от тук- http://borislav.free.fr/mylib/text/762
Но дори Блиш се затрудняваше къде точно в жанра да постави книгата.
Независимо от тези неясноти същата година тя бе номинирана за наградите „Хюго” и „Небюла” заедно с „Да умираш отвътре”, което трябваше да реши въпроса дали тези книги са научна фантастика. (Роман, номиниран от стотици хора за „Най-добрия НФ роман за годината” е ipso facto научна фантастика, нали?) На финалното гласуване за „Хюго”, която се дава от читатели на научна фантастика, „Черепите” и „Да умираш отвътре” финишираха след три романа, които и като НФ, и като литература според мен бяха много скромни. Това беше доста поучително. Номинациите за „Небюла”, наградата, давана от писатели на научна фантастика, включваше две книги от доста по-висок калибър, но все едно, защото един и същ съвсем обикновен роман от добре познат автор* отнесе и двете награди в онази година, и толкова с демократичния процес.
* Наградите „Небюла” за 1972 г. и „Хюго” за 1973 г. печели романът „Самите богове” на Айзък Азимов.
Users browsing this forum: No registered users and 5 guests