Прочетох Lord of Emperors на Кай - не беше лоша, имаше си ясна развръзка и т.н. Само че като поразгледах другите неща, които Кай издава, почва леко да ме дразни този псевдоисторически подход - в смисъл, нищо не му пречи да си използва истинските имена, и отново да напъха фентъзи елементите вътре, ама на човека явно така му харесва. Ако не труго, поне има прекрасен стил, заради което преглъщам псевдоисторията.
Сега чета "В търсене на Клингсор" от Хорхе Волпи (в оригинал En busca de Klingsor), един мексикански автор, за когото дори Маркес е казал, че е по-добър от него. Книгата ненатрапчиво напомня на "Името на розата" на Умберто Еко, като много интересно преплита съвременната математика и физика с философията, и има много препратки и алегории, което определено ми харесва много. Да не говорим, че един от главните герои се нарича Франсис Бейкън, което си е достатъчно силен намек

Заслужава си човек да отдели малко време, преводът изглежда добър, а стилът на автора е много приятен.