Не съм чел достатъчно от авторите творили преди него, за да преценя, честно казано, а и не ми пука много. Само казвам, че това да вкараш похвати от друг жанр не е чак толкоз оригинално, колкото сам да си ги измислиш (или да взаимстваш неща от не толкова сродни жанрове).
Te не са толква похвати от жанр колкото метод на развитие на света. Няма значение, че романите на Мартин звучат като исторически. Има значение това, че той ги е направил да звучат така, макар да се развиват в свят, различен от нашия. Защото всъщност така би трябвало да звучат почти всички псевдосредновековни, псевдофеодални фентъзита излизали някога, само дето не го правят.
Една страхотно замислена и оплетена откъм идеи книга винаги е оригинална, независимо от идеите, защото е тъпкана с неща, които в други книги ги няма, поради простата причина, че авторите на другите книги никога не са си направили труда да се задълбочат така.
Дори в Ериксън нещата, върху които се съсредоточава Мартин - йерархии, власт, политика, - не са развити по-подробно, макар там да са развити други неща.
А повече от двадесетте гледни точки в "Песента" пък са си нещо баш безпрецедентно във фентъзито допреди това.
Такива фентъзита сигурно е имало и преди, де, но не вярвам да са били в жанра "фентъзи тухли", най-вероятно са били "винетки" от по 200-300 страници.
Ако под хард имаш предвид това, което обясних, ок. Казах, че Мартин е един от първите, не първия
Но пък книги, излизали в съседни години, принципно не би трябвало да се сравняват по тия линии, щото едва ли Хоб е повлияла на Мартин при писането на "Песента"
