Умеем ли да пишем?

[Roland]

Държа дебело да подчертая, че този топик не е никаква форма на подигравка със съседния, а просто мисъл, която беше подхвърлена леко заядливо там. Не го правя на анкета, защото не виждам смисъл.

Държа (налага се явно) да наблегна също, че долните въпроси не са лексикон, а само насоки, на базата на които да помислите. Не търся отговори по точки...

----------------------------

И така, как точно си пишете постовете, особено когато опре до спор?

Мислите ли как би реагирал отсрещният на написаното от вас?

Ако да, как го пишете - така че да реагира положително, или отрицателно?

Правите ли си психо- и емоционални експерименти с околните, когато се въвлечете в спор? Опитвате ли се да предизвикате конкретни реакции у тях? Ако да, защо?

Опитвате ли се да контролирате тона, с който пишете, или го подчинявате на моментното си настроение?

Различава ли се изобщо стилът ви на писане в различните ситуации, или си пишете по един и същи начин независимо от обстоятелствата?

Как реагирате, когато постът ви не постигне желания от вас ефект? Търсите ли проблем в него, или във възприятията на околните?



Защото аз лично мисля, че преди да дискутираме дали умеем да четем, трябва да разберем доста категорично умеем ли да пишем, че да очакваме да бъдем правилно прочетени.

[Interpreter]

По някакво съвпадение тази сутрин си мислех за същата тема. А след като по едно и също време съм разсъждавал за сходни неща като своя принципен опонент и основен цензор, значи от тези форуми все пак има някаква полза
Сега няма да отговоря по същество, по две причини:
- трябва да се излиза на предколеден шопинг;
- вероятно щях да изпиша страница-две (което не обичам много), но едва ли ще са главозамайващи открития, при които някой ще каже "бре, аз пък как не съм се сетил досега".
Ако се понатрупат мнения и видя, че имам да споделя нещо още неказано, но важно според мен, може да се включа, като се надявам последното да не предизвика реплика от типа "тръпна в очакване"
И накрая, малко в стила на Амелия: току виж от тези две теми се научим как да (се) четем и как да (си) пишем. Т.е. взаимни уроци по четене и писане.
А всички тук уж се броим за грамотни хора

[Roland]

Тръпна в очакване

Сори, нямаше как, сам разбираш


Останалите - недейте да дремете

[kalein]

О. Още по-интересно.

И така, как точно си пишете постовете, особено когато опре до спор?

1. Мислите ли как би реагирал отсрещният на написаното от вас?

2. Ако да, как го пишете - така че да реагира положително, или отрицателно?

3A. Правите ли си психо- и емоционални експерименти с околните, когато се въвлечете в спор?

3Б. Опитвате ли се да предизвикате конкретни реакции у тях? Ако да, защо?

4. Опитвате ли се да контролирате тона, с който пишете, или го подчинявате на моментното си настроение?

5. Различава ли се изобщо стилът ви на писане в различните ситуации, или си пишете по един и същи начин независимо от обстоятелствата?

6. Как реагирате, когато постът ви не постигне желания от вас ефект? Търсите ли проблем в него, или във възприятията на околните?

1.
а) ако постингът ми е до определен човек - да;
б) ако е до всички - не.

2.
за а) В повечето случаи - стремя се да насоча диалога в конструктивна посока.

НО: Когато успея да се подразня силно (с годините става все по-рядко): Често се старая да предизвикам у другия реакция, с която впоследствие да му покажа, че си противоречи.

Spoiler: show

Симо, прави си изводите за последните ни кореспонденции с тебе.

за б) Нямам представа кой как ще реагира, така че пиша, съобразявайки се само с това, което ми е вътре - опитвам се да бъда максимално честен пред себе си.

3А. Рядко - само ако съм се подразнил много.

Принципно се старая да насърчавам максималната честност и у другите, затова самата идея да експериментирам с тях ми е гнусна.

3Б. Виж примера ми в 2а). Най-често е заради демонстрацията на противоречие.

Конкретна илюстрация: longanlon твърди в блога си, че е "здравомислещ човек", който "се опитва да разсъждава трезво и да приема нещата и хората според това което вижда, а не според това, което мнозинството вярва за тях". Впоследствие пуска пост за абортите, който ме стряска с мисленето си: недобре обосновано, достигнато не самостоятелно, а взето наготово отвън.

-> Аз започвам да задавам серия от въпроси (в коментарите), за да проверя дали наистина си противоречи принципно, или просто не е внимавал, докато е писал поста.

Spoiler: show

За съжаление, в един момент - тъкмо когато започна да става интересно - системата на блога започна да обозначава коментарите ми като спам (точно така, злорадствайте) и оттам диалогът умре.

(Ако някой ме пита това защо съм го направил - отговорът е сложен -> за на живо.)

4. 99% да.

Случвало се е да пиша и неконтролируемо, тресящ се от гняв... но никога не ми се случва да не прочета/редактирам поне още веднъж каквото съм написал, преди да го пусна.

Spoiler: show

(И да вкарам две-три скоби с пропуснати неща. Сега, другарю Рол, разбра ли защо моето писане по форуми НЕ Е устно общуване?)

5. Да, пригоден е към ситуацията.

ОБАЧЕ: Стремя се, от доста години вече, да уеднаквявам стила си навсякъде, където пиша сериозно. Другото, пълната адаптация към средата, беше почнало да ме подхлъзва към много сериозна шизофрения (не се шегувам) - и реших, че е вредно. Пък и ми пречи на писателските пориви - там човек трябва да е максимално честен, иначе чувствителните читатели веднага сбърчват нос.

6. Търся решения.

Задавам въпроси, опитвам се да обясня с повече примери... търся тоя elusive общ език. Или изчаквам да видя дали някой друг няма да обясни същите неща по по-удачен начин.

(Това е в ония случаи, в които си говорим важни неща. Ако е за двуредови лиготии... само на въпрос 5 съм отговорил вярно. )

[Roland]

Всъщност това бяха общи и случайно хрумнали ми въпроси, по-скоро гайдлайнс, отколкото лексикон. Но мерси за отговора. Ако имаш други мисли по темата, несвързани с тия въпроси, сподели и тях

[tigermaster]

1. И така, как точно си пишете постовете, особено когато опре до спор?

2. Мислите ли как би реагирал отсрещният на написаното от вас?

3. Ако да, как го пишете - така че да реагира положително, или отрицателно?

4. Правите ли си психо- и емоционални експерименти с околните, когато се въвлечете в спор? Опитвате ли се да предизвикате конкретни реакции у тях? Ако да, защо?

5. Опитвате ли се да контролирате тона, с който пишете, или го подчинявате на моментното си настроение?

6. Различава ли се изобщо стилът ви на писане в различните ситуации, или си пишете по един и същи начин независимо от обстоятелствата?

7. Как реагирате, когато постът ви не постигне желания от вас ефект? Търсите ли проблем в него, или във възприятията на околните?

1. Споря. Опитвам се да се аргументирам. Гледам да избягвам личните нападки, понеже това не са аргументи.

2. Понякога. Зависи от човека отсреща.

3. Зависи от това, за което спорим, както и от първоначалната позиция, на която е човекът отсреща. Ако е изначално противоположна на моята, трудно ще предизвикам положителна реакция, колкото и да се опитвам. А и моята позиция трудно ще бъде променена - опонентът ще трябва да се постарае доста сериозно за тази цел.

4. Рядко. Не съм особено добър в такива експерименти, а и вече не са ми толкова интересни, колкото преди.

5. Винаги. Доколко успявам е друг въпрос.

6. Вероятно.

7. Задължително търся проблем първо в собствения си пост. Ако не го открия, търся дупки в този на човека отсреща. Ако и тях не открия, отново препрочитам всичките постове по отношение на спорната тема, за да проверя какво не е наред. Ако отново не открия проблем, преценявам според ситуацията дали да спра да споря или не.

[Roland]

Всъщност това бяха общи и случайно хрумнали ми въпроси, по-скоро гайдлайнс, отколкото лексикон. Но мерси за отговора. Ако имаш други мисли по темата, несвързани с тия въпроси, сподели и тях

[tigermaster]

Всъщност това бяха общи и случайно хрумнали ми въпроси, по-скоро гайдлайнс, отколкото лексикон. Но мерси за отговора. Ако имаш други мисли по темата, несвързани с тия въпроси, сподели и тях

Забелязах, обаче прецених, че въпросите ти са достатъчно всеобхватни, за да им отговоря по този начин.

[Skywalker]

post poe4e ot 2 reda ne e post!!!

[Amelia]

Отговарям тук, само защото Рольо ми е приятел. И защото съм самовлюбена и обичам да разказвам за себе си. Иначе реален смисъл ще има колкото и оная другата тема...

И така, как точно си пишете постовете, особено когато опре до спор?

Ако съм взела нещата насериозно, обикновено пиша мнение, в което страшно внимавам какви думи подбирам (за да няма двузначност и т.н.) и което конструирам така, че да запуши всички пробойни в позицията ми, за които се сещам в момента. Нещо като професионална деформация ми е. На научните форуми и конференции, по които се влача, както и в научните публикации, които пиша, СЪМ ДЛЪЖНА да представя гледната си точка така, че тя да не подлежи на сериозна критика. Разбира се, не съм Господ и се случва да остане по нещо неясно за околните. При последвалата дискусия го изяснявам. Признавам си грешките, ако някой ми е доказал, че имам такива. Спирам спора, ако са ме убедили в дадената теза или спра да виждам каквато и да е полза от него. И по-важното – в 99% от случаите ЗНАМ МНОГО ДОБРЕ какво искам да кажа.
Ако спорът е малоумен, безсмислен, неинформативен и т.н. ставам саркастична и обръщам всичко на майтап, понякога доста груб. Преминавам от терминологичен и по-книжовен език към някакъв доста пиперлив разговорен вариант. Все пак се старая да съм достатъчно експресивна в мнението си – т.е. околните да разберат какво имам предвид. Конструктивността си я пазя за нещата, които имат значение. А и така си правя кефа – поне да извлека някаква полза от ситуацията.

Мислите ли как би реагирал отсрещният на написаното от вас?

Ако да, как го пишете - така че да реагира положително, или отрицателно?

В общи линии ми е ясно как ще реагира отсрещният. Взимам го предвид като си пиша мнението, но не си го слагам много присърце всеки път. За това как го пиша – зависи от ситуацията, т.е. дали искам да убедя добронамерено, или ми е писнало и искам да уязвя.

Правите ли си психо- и емоционални експерименти с околните, когато се въвлечете в спор? Опитвате ли се да предизвикате конкретни реакции у тях? Ако да, защо?

Експеримент е силно казано, защото, за да има истински експеримент, трябва да има някаква неяснота по отношение на резултатите от него. Както казах – знам добре как биха реагирали хората тук в повечето случаи, така че това не е точно експеримент. Иначе често се опитвам да провокирам конкретна реакция. Причините са различни – може да искам даден човек да направи или да се замисли над нещо. Или пък може просто да искам да нараня някое особено дразнещо ме в момента лице. Може да е смесица от двете (или повече ако има) неща.

Опитвате ли се да контролирате тона, с който пишете, или го подчинявате на моментното си настроение?

Опитвам се, въпреки че изобщо не ми е приятно. Затова и не го правя в голяма степен и често. Естествено, много зависи и с кого разговарям в момента. Примерно Морви не мога да я пратя да си ебе пичката лелина, докато Рольо мога. Различните хора могат да понесат различна степен на откровение, грубост, цинизъм и нецензурност и аз си давам сметка за това (ако щете вярвайте). Има ги и случаите, в които съм издразнена и по-рязка отколкото ми се иска, но дори и тогава не казвам неща, които не мисля наистина. Хората, които ме познават са ми свикнали и ме търпят някак, защото имам достатъчно други хубави качества, така че в общи линии това не нарушава целостта на приятелската ми прослойка. Да не говорим, че по този начин си филтрирам лицата, с които считам, че си заслужава да комуникирам. Политически коректна (ще рече, ако съм груба в критиката си, то не е към тяхната личност, ами към даден продукт, който коментираме) съм към непознати, при това такива, които не ме провокират на лична основа или дразнят по някакъв друг начин.

Различава ли се изобщо стилът ви на писане в различните ситуации, или си пишете по един и същи начин независимо от обстоятелствата?

Ще ми се да вярвам, че се различава, да. Но не живея с илюзията, че е така в някаква голяма степен. Напоследък все повече ме мързи да се правя на високопарна и прибягвам до опростен език, независимо от това в каква дискусия участвам. Все пак най-важното за мен е съдържанието, а не формата.

Как реагирате, когато постът ви не постигне желания от вас ефект? Търсите ли проблем в него, или във възприятията на околните?

Обикновено търся проблем и в двете и правя всичко възможно да подобря това, което зависи от мен. Т.е. да дам пояснения, да илюстрирам с примери. В болшинството случаи, това оправя нещата. Ако не помогне, значи проблемът не е бил в мен.

[Xellos]

Зависи.

[kalein]

Ако имаш други мисли по темата, несвързани с тия въпроси, сподели и тях

Мислите ми са уморени и имат нужда от насочване.

Така че ще се се облягам върху конкретни въпроси и няма да се обаждам, ако ми идват твърде трудни.

Чекай сега да видим колежката какво е споделила...

[kalein]

...Интересно, интересно. Познах се навсякъде. Няма майтап.

Извод: Оттук нататък ще изчаквам Amelia да хвърля светлина там, където аз съм се издънил. Тя поне има опит в по-простичкото изразяване.
</закачка>

Примерно Морви не мога да я пратя да си ебе пичката лелина, докато Рольо мога. Различните хора могат да понесат различна степен на откровение, грубост, цинизъм и нецензурност и аз си давам сметка за това (ако щете вярвайте). Има ги и случаите, в които съм издразнена и по-рязка отколкото ми се иска, но дори и тогава не казвам неща, които не мисля наистина. Хората, които ме познават са ми свикнали и ме търпят някак, защото имам достатъчно други хубави качества, така че в общи линии това не нарушава целостта на приятелската ми прослойка. Да не говорим, че по този начин си филтрирам лицата, с които считам, че си заслужава да комуникирам. Политически коректна (ще рече, ако съм груба в критиката си, то не е към тяхната личност, ами към даден продукт, който коментираме) съм към непознати, при това такива, които не ме провокират на лична основа или дразнят по някакъв друг начин.

Аз поне ти вярвам напълно. И благодаря за туй споделяне. Накара ме да се почувствам много... несамотно изведнъж.

(Колко му трябва на Калинът? Страничка искреност - и се е напразнувал за цяла Коледа напред. )