Amelia wrote:Ама пускайте по някой коментар по написаното. Трябва ни обратна връзка.

На всички ни трябва, Слънце. То
кое по-напред?
- - -
Мор - прочетох.
И най-безсрамно сложих линк
ей тука - тъкмо навреме за срещата с авторите в събота.
~
Вярно се падаме kindred spirits с тебе - и моята основна забележка към Светлинките беше, че прекалено бързо сменят гледната точка: три пъти в рамките на един абзац, да речем. Читателят просто няма време да се вживее - да
съпреживее някой герой.
Обаче. Понеже за повечето от тях Е първа книга, заедно с редакторката им решихме да не им държим мъхнъ, дето има един лаф баба ми. Просто си обещахме да не го допускаме в следващата книга.
(А аз сега я редактирам - и там такъв световъртеж
няма. Направо цвиля от кеф, като виждам как пишещи хора развиват уменията си пред очите ми.)
Впрочем да обясня откъде идва лабилната камера:
Понеже всеки автор води (както е по тяхната терминология) един или няколко героя
- така е от самото начало, да -
когато се описва сцена с участието на няколко от героите, всеки от авторите казва какви са реакциите на неговия герой - и съответно те се записват и стават част от историята.
Ако някой тук има идея как да се пресеят, как да се подредят тия разнородни реакции, така че погледът на читателя да не шари до повръщане (като в оня клип на... Бьорк?) - моля споделете! Аз имам една, но винаги сме отворени за още.
~
Това, което ти наричаш "детско" и "наивно" (второто - щото се опитваш да предотвратиш критиките на критикарите

), аз наричам "незамърсено" и "автентично". Незамърсено и от идейна, и от стилово-словоблудствена (казано с думи прости: лишено от думи като "стилово-словоблудствена"

) гледна точка. Не бива да забравяте, че всичките герои (изключая лаксата и Марат Оторе) са
млади - Киа например е на 20. Защо очаквате някакви по-изфинени диалози от тях?
Всъщност Светлинките правят диалози, които са
в пъти по-реалистични и достоверни от умотворенията на повечето зрели автори. Точно по тая причина: че зрелите автори често умотворят в умовете си, самички, без много-много да се заслушват в глъчта наоколо; докато нашите младежи се събират на едно място и почват да се замерят с лафове - съобразявайки ги с характера на героя си, но най-вече със собствения си характер. Както правим всички, когато сме с готина компания. Само дето не се записваме. :/
В тоя смисъл - "Монетата" е
истински, честен текст. Каквото боли в него - боли, защото авторите му ги е боляло, в някаква подобна ситуация в техните си животи. Каквото разсмива - разсмива, понеже те се смеят, докато го пишат.
И няма никакви "общоприети" ценности. Ако имаш предвид "ценности, приемани от авторите на романа" - прав си.
(В момента нямам идея дали не се хабя с тия думи: пиша ги - четете ги (?) - остават си само думи. Тъпото е, че даже да дойдете на срещата в събота - ще дойдете? моля! - и
те няма да могат да ви го обяснят. Трябва да го преживеете - да ги гледате как измислят и пишат, докато сами не се почувствате вътре в това.)
~
И за сюжета:
Хрумвало ли ти е какво се получава, като почнеш с plot-driven история, но героите ти се окажат толкова живи (и непослушни

), че я обърнат на character-driven още в първата трета?
Е просто няма как да е класически при това положение.
~
Ако още не са ви попадали избраните откъси от книгата -
тука са. Да се убедите сами колко е прав Мор.
А аз, ако успея да си озаптя времето, ще напиша и материал, който обяснява защо точно тия откъси са избрани... но засега ще оставя на вас да познаете.
(Ще има и награда, че как. И понеже не съм такава стипца като вас *хихик* - ще има награда за
всички познали.)
Отивам да спъ, че утреееее.
(Не бе, не бе, и другото мат'рял тука ще прочета. Ама нека е на свежо...)