Прочетох трите
Decimation -
Generation M,
Son of M и
The 198 (Х-менското не го броя като част от Десимейшън, защото си е с епизоди от редовната поредица - иначе е добро).
Най ми хареса
198-те заради започнатите сюжетни линии, особено тази с Джони Дий, който явно е нещо като мутантски вариант на Кукловода (Puppet Master) от Фантастичната четворка. Жалко, че нямаше повече епизоди, защото беше доста обещаващо. Дано идеите бъдат доразвити в други комикси. Файловете на оцелелите мутанти накрая бяха много ценни. Впрочем не са дадени всичките 198, а само 132-ма. Явно издателите и сценаристите си оставят пространство за маневриране
На второ място плътно застава
Поколението М с журналистическия аспект на Деня М - сценаристът и художникът впрочем са същите, които правят Фронтлайновете на Сивил Уора, а сега и на Уърлд Уор Хълк.
Синът на М като цяло не е лош, но можеше още. Все пак персонажът на Куиксилвър и терзанията му по-скоро са ми интересни, а и се подготвя почвата за
Silent War, където Блек Болт обявява война на човечеството.
От Хаус оф М изчетох основното ТПБ - много добре написано и прилично нарисувано. От спин-офовете обективно най-добра е историята на Спайдър-Ман, но емоционално най ме изкефи Хълка - например посланието, което като лидер на австралийското правителство изпраща на всички други правителства по света (под мутантски контрол), които не искат да търгуват с Австралия, защото тя приема всички бежанци човеци
- Spoiler: show
- (диктува на секретаря си) "To whom it may concern, from the government of Australia. Cooperate with us on all business matters - or Hulk will smash. Very truly yours, etc., etc."
Уърлд оф М беше доста добро, особено частта с Улвърин и Мистик, които са пичове, когато става дума за изпълнения тип "тайни агенти и командоси". Епизодът с Блек Пантър беше готин - няколко крале със свръхспособности разказват играта на Сейбъртут. Епизодът с Кептън Америка пък много ме трогна, особено последния панел.
Спин-офът с ФФ/Айрън Ман не ме впечатли особено.