Телефонен етикет

[Amelia]

Налагало ми се е нееднократно да затварям на разни търсещи ме лица, докато водя семинар на второкурсниците - не е гот. Ако идиотът отсреща е прекалено настоятелен, си изключвам телефона. Обикновено, ако не забравя, се обаждам, когато се освободя. Иначе ако някой ми затвори гледам да не му нахалствам. Ако е било нещо спешно - пращам инфото на СМС. Вече, ако е на живот и смърт, ще звъня докато ми дигнат.

[Morwen]

Не, мисля, че въпросът, който пита Рол е дали когато ти звъниш на някой и той ти затвори, щото е зает, не се очаква от него да позвъни.

[Roamer]

Аз не бях съвсем наясно той точно какво пита, затова отговорих и от двете страни, както направи и Амелия

[Moridin]

Понеже дискусията тръгна (ест) от мен, но аз нямам сега време да пиша, да обясня, че тежестта на въпроса пада върху това дали трябва да позвънявате обратно, а не върху това дали трябва да звъните настоятелно. Въпреки че двете са явно свързани. Как - не ми се обяснява сега, а и повечето хора са го написали ениуей.

[The Dragon]

Понеже дискусията тръгна (ест) от мен, но аз нямам сега време да пиша, да обясня, че тежестта на въпроса пада върху това дали трябва да позвънявате обратно, а не върху това дали трябва да звъните настоятелно. Въпреки че двете са явно свързани. Как - не ми се обяснява сега, а и повечето хора са го написали ениуей.

Амииии - зависи от човека. Ако е близък/колега позвънявам. Ако не е - ако толкова му трябвам - да звънне пак след няколко часа.

[Xellos]

Ми според случая както повечето неща. Обикновено звънвам ако не ми дигнат смсвам да е ясно за кво звъня и дали е зор и чакам. Ако аз затворя на някой смислен пак пускам текст са колко му е да тракна "след 15мин" на гсма-а. Са рядко некой нема пари вече да се обади или поне да ми клипне. Иначе ситуация в която не мога да говоря продължително и ми е включен още телефона май няма. Иначе си захвърям телефона къде ли не и не го чувам из нас или в офиса, така че шанса да ми клипне някой и да го чуя и мизерен. Покрай вечното звънене служебно или рандъм хора уикенда с комютърни проблеми намразих гсм-ите яко. А, и на непознати номера рядко дигам. Рефлекс.

[Roamer]

Понеже дискусията тръгна (ест) от мен, но аз нямам сега време да пиша, да обясня, че тежестта на въпроса пада върху това дали трябва да позвънявате обратно, а не върху това дали трябва да звъните настоятелно. Въпреки че двете са явно свързани. Как - не ми се обяснява сега, а и повечето хора са го написали ениуей.

Мммм... мдам... без нищо таковата, само да си кажа, че като гледаме статистика, "повечето хора" сме написали, че ако не забравим, после звъним на човека да видим какво става Просто да е ясно, че това е мнението на болшинството А иначе оттам нататък - че се случва да забрави човек, че се случва да не е в настроение, че се случва да си каже "да бе, ще му звънна, само да свърша сега с това и това, а, и това... опа, т'ва също трябва да го направя сега"... ми... случва се... не случайно на мен години наред ми викаха "М'глата" - ма така и не намерихме Колумбиеца

[Moridin]

Бе аз в друга плоскост говоря тотално, но както казах, ще пиша по-късно подробно

[Xellos]

баси плоския разговор стана

[DELgado]

Аз понякога се обаждам обратно. Ама не винаги.

[shayhiri]

Теб те разбрахме. Оня уикенд съм му звънял двайсе пъти за билетите от Киноманията, пък той бил на сватба. И така и не вдигна. Ше знам вече.

[Muad_Dib]

Между другото Валерката в това отношение наистина е доста пробит - не ми се обаждай, ама си го знаеш. Като единственият луд, който ще ти звъни докато му вдигнеш е стария, стар Никола...

Ех одъртяхме....Ама ти повече де.

[DELgado]

Абе не сме толкова дърти. Или поне на акъл.

[Xellos]

Между другото Валерката в това отношение наистина е доста пробит - не ми се обаждай, ама си го знаеш. Като единственият луд, който ще ти звъни докато му вдигнеш е стария, стар Никола...

Ех одъртяхме....Ама ти повече де.

Ма на Валката му минават номерата винаги ;р Опа тва ме подсеща, че пак си го забраих в джоба на якето в коридора телефона, и кат се сета към 12 че трее си наглася алармата за ставане ше видя пропуснатите като повечето дни.

[Moridin]

Така.

Сега, ще гледам да бъда максимално ясен. Тезата ми е, че човек не е морално задължен да звъни обратно, ако не е успял да вдигне, когато са му позвънили. Тезата ми не е, че човек не трябва да звъни обратно. Само казвам, че моралът и възпитанието не го или не трябва да го изискват.

Първо, да конкретизираме ситуацията - говорим за случай, в който са ти звъннали, затворил си, защото не си можел да говориш, и са минали примерно 2-3 ч преди да имаш шанс да се обадиш. Трябва ли да го правиш?

Допускането, от което тръгвам, е че в едно 75% от случаите, това, за което са те търсили, е:
а) маловажно (т.е. не изисква наистина твоето участие)
б) неактуално в момента, в който се освободиш

Има случай (в) - полезно за теб да го чуеш, но тъй като това не касае твоите задължения в случая (пропуснатите ползи са си само за теб), няма смисъл да го разглеждаме.

Да, това допускане е измислена статистика (Морви), но според мен напълно вярна. АКО някой държи да спорим за нея (а не за нещо друго), да си каже, ще я измислим в следващите постове.

Допускайки, че това е вярно, става очевидно, че за цялата система (аз и обадилият се) е значително по-неефективно да се обадя, в смисъл на безсмислени усилия и пари.

Единственото, което би го изисквало, е някакво необосновано на практиката очакване от отсрещната страна, че трябва да ти звъннат - това е, ако имаше морален проблем с това да не звъннеш.

Нещо подобно е ситуацията с тоалетната чиния - някакво необосновано на ситуационната логика традиционалистко изискване очаква от мъжа да пуска капака на тоалетната чиния, въпреки че е очевидно, че това е по-неефективният като усилия вариант за цялата система (мъж-жена). Говорили сме го, няма да го обсъждам пак, а и математиката ви е скучна

Очевидно по-ефективният за всички вариант е в 25-те %, в които обаждането обратно има смисъл, е човекът да напише смс ("Обади ми се като можеш, важно е") - макар че дори това може да стане неактуално; - или да звъни настоятелно два-три пъти, за да стане ясно, че е важно (со все отрицателните ефекти, които някой тук коментира).

Така, дотук сме на позицията - 75% от случаите не се налага да се обадиш, защото би било загуба на ресурс, освен ако има морален импакт от това нещо.

Но морален импакт НЯМА или ако има, той е само-причинен (не е причинен от необаждането). Защо. Защото кое всъщност е справедливото? Ти предлагаш някакво действие (отговор). Другия се възползва от него (питане). Но в момента твойто действие не е достъпно. Очаква ли се ТИ да известиш обратно, когато стане достъпно? Естествено, че не. О, можеш да го направиш, ако искаш да си по-добър от конкуренцията (преведете си го за ситуацията) или имаш някакви други фактори като силно желание да чуеш човека отсреща или нещо подобно; но очевидно това изобщо не би трябвало да бъде задължително; никой не следва да го очаква от теб и определено не е признак за "невъзпитание". Така че моралният импакт (морален импакт => за да е нещо неморално, значи, че то причинява вреда някому и това е еднозначно решено, т.е. ясно е, че правенето му причинява вреда, а неправенето му не причинява на никого вреда) би съществувал единствено, ако човекът отсреща е обиден от това, че не си му звъннал. Защо би бил обиден? Защото очаква нещо, което не бива да очаква. Чия е вината? Може би негова, може би на традицията, която без връзка с реалните изисквания на ситуацията го е научила така - не знам. Но определено вредата е самоиндуцирана. Ти си наранен от действието А, защото си решил, че действието А (не са ми се обадили обратно) ще те нарани. Действието А всъщност няма никакъв истински ефект върху теб (освен в 25% от случаите, които като изключение се решават по-ефективно по гореописания начин с "абонирането" за отговор) и "вредата" му е материализирана от самия теб.

И така, заключението е, че няма морално, практическо или каквото и да е задължение човек да звънне обратно. Това не следва да се очаква.

Не коментирам дали човек следва да го прави (т.е. дали е по-добре за него - например за да си гради репутация на намираем или за да е готин, за да го обичат приятелите му, и т.н. и т.н.), коментирам единствено дали трябва да се очаква да го прави.

И ще помоля коментарите оттук нататък да са насочени само в евентуално оборване на тази теза, защото няма нужда от поредния класически ШД топик в стил

Х: едикаквоси
У: не, всъщност едикаквоси (изцяло извън темата на обсъждане и хванато от контекста)
У2: и аз така мисля
У3: Да, ама...
Х: Не, аз всъщност исках да кажа...
У1: Ти четеш ли ме изобщо?
Х: (през цялото време разбирайки, че У1 изобщо пропуска идеята на тезата) Да, а ти четеш ли ме?

и т.н. и т.н и т.н.

В смисъл, не че и аз не съм бил причина за такива, но няма много сми в случая

P.S. За протокола - това не идва от моето възпитание. Родителите ми винаги звънят обратно и ако има за какво да се обвиняват от някого (ако този някой мисли, че греша), то е, че не са ми го набили подсъзнателно в главата, но не и за това, че мислят нещо подобно. Това си е чисто мое мнение.

P.P.S. Да, знам, че поставям всичко в механизирано-схематична обстановка, но предвид принципния характер на спора, това естествено е единственият възможен начин, а не е защото аз съм логицизиран изрод

P.P.S. Забавното е, че в конкретната ситуация аз не се обадих на Рольо не по някаква такава принципна причина, а защото бях в работна среща и нямаше как да му звънна пред всички или да си изляза (някой тук вече каза, че никак не върви), след като по никой начин не ми е показано, че е важно точно сега да вдигна. Аз щях да си му звънна, ако не забравя (щот съм пич ), но спорът тръгна принципно.