Играта се завръща! :D
— Какво си направил на мистър К? — попитах момчето.
— Ядоса се — отвърна (момчето) — защото веднъж го попитах за налягането на светлината, а друг път му казах, че ми е ясно какво е това гравитация, но не разбирам защо я има. Мисля, че той не знаеше какво да отговори, а и разни други работи. Искаше да знае откъде взимам тези въпроси, но не можех да му кажа, че ми идват на ум след разговор с Х. И тогава го хвана яд. Но сега всичко е наред. Искам да кажа, че усетих, че не бива да му задавам въпроси, и престанах.
— Ето и мнението на мис Б— биоложката. И тя май не е във възторг — отбелязах аз.
— О, сигурно, защото я попитах как човек се размножава, след като е еднополов. Тогава тя каза, че всеки човек е еднополов. А ако няма разлика между мъжете и жените? Тя отговори, че това е възможно само при растенията, но не и при хората. Не винаги, продължих аз, а тя рече, че това е глупост. Възразих й, че не е глупост, защото съм срещал такъв човек. Попита ме какво съм искал да кажа — с такъв един глас… Разбрах, че не е трябвало да започвам изобщо, защото не можех да й кажа за Чоки и млъкнах, макар тя да не спираше да ме пита какво съм искал да кажа. Оттогава понякога ме гледа много строго. Това е всичко.
— Ядоса се — отвърна (момчето) — защото веднъж го попитах за налягането на светлината, а друг път му казах, че ми е ясно какво е това гравитация, но не разбирам защо я има. Мисля, че той не знаеше какво да отговори, а и разни други работи. Искаше да знае откъде взимам тези въпроси, но не можех да му кажа, че ми идват на ум след разговор с Х. И тогава го хвана яд. Но сега всичко е наред. Искам да кажа, че усетих, че не бива да му задавам въпроси, и престанах.
— Ето и мнението на мис Б— биоложката. И тя май не е във възторг — отбелязах аз.
— О, сигурно, защото я попитах как човек се размножава, след като е еднополов. Тогава тя каза, че всеки човек е еднополов. А ако няма разлика между мъжете и жените? Тя отговори, че това е възможно само при растенията, но не и при хората. Не винаги, продължих аз, а тя рече, че това е глупост. Възразих й, че не е глупост, защото съм срещал такъв човек. Попита ме какво съм искал да кажа — с такъв един глас… Разбрах, че не е трябвало да започвам изобщо, защото не можех да й кажа за Чоки и млъкнах, макар тя да не спираше да ме пита какво съм искал да кажа. Оттогава понякога ме гледа много строго. Това е всичко.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
За да не загине играта, аз нагло отнемам реда на Мор: 
" А както всички психолози знаят, когато душевността понася твърде много ритници, тя на свой ред си го изкарва на "его"-то. А когато и без това и двете вече са подути от тежки удари, започва синдромът "аз се побърквам". От многобройните разочарования се претоварват и кръвоносните съдове, което води до епилептичен припадък.
Всички болни си имат свои начини да се облекчат. При някои е достатъчно да се разкрещят на жените си. Други пък с кеф пребиват кучетата си. Наложи ми се да мисля бързо - ако не си окажех веднага първа помощ, можех да стигна до нужда от психиатрично лечение. Пияниците често се разтушават с някоя и друга допълнителна чашка, но на мен май нямаше да ми помогне. Ала точно от суровата необходимост се ражда вдъхновението. Най-добре беше да зарадвам погледа си с малко пари. Бях сигурен, че този облекчаващ балсам за душата ще предотврати заплашващия ме епилептичен припадък.
Съответно отидох при дюшека и бръкнах с треперещи ръце. Преди няколко дни, след посещението на *****, там останаха трийсетина хиляди. Ако само се загледах в тях и погалех хрускащата хартия, току-виж, животът се върне в моите висши нервни центрове и ги направи по-малко нервни.

" А както всички психолози знаят, когато душевността понася твърде много ритници, тя на свой ред си го изкарва на "его"-то. А когато и без това и двете вече са подути от тежки удари, започва синдромът "аз се побърквам". От многобройните разочарования се претоварват и кръвоносните съдове, което води до епилептичен припадък.
Всички болни си имат свои начини да се облекчат. При някои е достатъчно да се разкрещят на жените си. Други пък с кеф пребиват кучетата си. Наложи ми се да мисля бързо - ако не си окажех веднага първа помощ, можех да стигна до нужда от психиатрично лечение. Пияниците често се разтушават с някоя и друга допълнителна чашка, но на мен май нямаше да ми помогне. Ала точно от суровата необходимост се ражда вдъхновението. Най-добре беше да зарадвам погледа си с малко пари. Бях сигурен, че този облекчаващ балсам за душата ще предотврати заплашващия ме епилептичен припадък.
Съответно отидох при дюшека и бръкнах с треперещи ръце. Преди няколко дни, след посещението на *****, там останаха трийсетина хиляди. Ако само се загледах в тях и погалех хрускащата хартия, току-виж, животът се върне в моите висши нервни центрове и ги направи по-малко нервни.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
-
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
-
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
Блъгудъря-а-а...
"... След Сириус започнах да броя окачените в безвъздушното пространство огромни надписи, рекламиращи горчивата марсианска ракия, галактоводката, екстра лунната или спътниковата "Виборова", но бързо престанах, тъй като обърках сметката. Чувал съм от пилоти, че, че някои космодруми са били принудени да заменят алкохолното гориво с азотна киселина, понеже съществували случаи, когато направо нямало с какво да се излети. Патрулната служба непрекъснато повтаря, че е трудно да разпознаеш космическите пияници - всички те обясняват зигзагообразните си движения с липсата на гравитация. Но тоав не променя факта, че практиката на някои обдлужващи станциитрябва да бъде порицана сурово. На мен самия ми се случи да помоля да ми напълнят резервната бутилка с кислород, след което - бях се отдалечил на по-малко от един парсек - чух странно бълбукане и се убедих, че са ми налели чиста винена ракия! Когато се върнах при ръководителя на станцията, той упорито твърдеше, че като съм му говорел за кислорода, съм бил намигал. Може и да съм намигал, защото страдам от конюнктивит, но нима това оправдава подобно състояние на нещата?"
"... След Сириус започнах да броя окачените в безвъздушното пространство огромни надписи, рекламиращи горчивата марсианска ракия, галактоводката, екстра лунната или спътниковата "Виборова", но бързо престанах, тъй като обърках сметката. Чувал съм от пилоти, че, че някои космодруми са били принудени да заменят алкохолното гориво с азотна киселина, понеже съществували случаи, когато направо нямало с какво да се излети. Патрулната служба непрекъснато повтаря, че е трудно да разпознаеш космическите пияници - всички те обясняват зигзагообразните си движения с липсата на гравитация. Но тоав не променя факта, че практиката на някои обдлужващи станциитрябва да бъде порицана сурово. На мен самия ми се случи да помоля да ми напълнят резервната бутилка с кислород, след което - бях се отдалечил на по-малко от един парсек - чух странно бълбукане и се убедих, че са ми налели чиста винена ракия! Когато се върнах при ръководителя на станцията, той упорито твърдеше, че като съм му говорел за кислорода, съм бил намигал. Може и да съм намигал, защото страдам от конюнктивит, но нима това оправдава подобно състояние на нещата?"
-
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
Who is online
Users browsing this forum: Semrush [Bot] and 2 guests